Когато написах в каучсърфинг, че си търся приятели, с които да ходя по
планините, първа ми отговори Наташа. Даде ми съвет да се запиша в някое
от многобройните планински дружества, но също така изяви желание да
ходим заедно на по-кратки и леки преходи. Отне ни няколко месеца преди
да се запознаем на живо. Тогава Наташа ме покани на разходка във
Випавската долина.
 |
| Село Слап, Випавската долина |
Наташа ми препрати поканата за
събитието - традиционен поход, организиран от винарското туристическо дружество на село Слап. Вече шеста поредна година, във втората събота на месец април, гостоприемните домакини приветстват гости от цялата страна и споделят хубостите на своето село, известно още като селото на златните капки.
 |
| Село Слап във Випавската долина |
Тръгваме от Любляна към 8:15 и до село Слап стигaме за около един час. Отклоняваме се от магистралата, водеща към Адриатическото крайбрежие по посока Нова Горица след планината Нанос, която огражда долината от изток. Вече сме в географската област на карста, наречена Крас. А цялата административна област е Приморска (западна Словения на юг от крайбрежието и на север до Юлийските Алпи). Випавската долина се простира на около 40 км дължина, а през нея протича река Випава. Климатът е суб-средиземноморски. Тук пролетта идва най-напред, продължава към централна Словения (Любляна) и накрая стига до планинските области. Веднага след отклонението колата се разлюлява от силен вятър. Наташа ми разказва, че много често заради ветровете в долината движението на камиони и кемпери се отклонява. Долината е равна и широка и в нея се вихрят западният вятър морник (mornik), който духа от морето към сушата и страховитият, студен зимен вятър бора (burja).
Освен кръстопът на ветровете, във Випавската долина се кръстосват и едни други важни пътища. Пътят на овощните плодове (
Brkinska sadna cesta) и пътят на виното (
Kraška vinska cesta), който свързва над 170 производители на вино в цялата област. Випавската долина е плодната долина на
Словения. Тук се отглеждат кайсии, праскови, череши,
смокини. Лозаро-винарството процъфтява, благодарение на специфичната "червена почва" и комбинираното влияние на вятъра и щедрото слънце. Има безброй кафяви туристически табели, водещи към винарски изби. Почти всяка къща е туристическа ферма със собствена винарска изба. Това е основният поминък на
населението и има своите дълголетни традиции. Най-широко разпространеният и известен сорт е теран, виното носи същото име. И да не пропуснем да споменем прочутата шунка (
pršut), която също има участие в нашия поход.
 |
| Табела към някоя туристическа ферма |
Усмихнат младеж ни посреща в селото и ни посочва паркинга. Походът започва от площада. Село Слап изглежда мъничко, населението му наброява около 420 жители. Домакините са много гостоприемни и в отлично настроение. За добре дошли ни предлагат по една домашна кайсиева ракийка, при отказ - кафе или сок. Таксата за участие в похода е 5 евро. По целия маршрут има няколко официални почивки, където ще ни чакат подкрепления - отново домашна ракия, вино, вода или сок. А накрая топъл обяд - традиционната яхния йота (с кисело зеле или кисела ряпа, боб, картофи и наденица). Има томбола с награди и игра с един бут шунка.
Пътеката е обиколна с прекрасни гледки към долината и планините отсреща. Кръстили са я "Сред лозя и водопади", маршрутът е лек и приятен, има млади семейства с деца, както и по-възрастни хора.
Следвайки указателните табели след няколко минутки вече сме извън селото сред ливади, лозя и цъфнали овощни градини. Въпреки прогнозата за дъжд, която внесе известно колебание да дойдем или не, времето е топло, а слънцето - ласкаво. Вятърът шуми в ушите и в гората и носи един топъл и сладък полъх на пролет, на зелено, на глухарчета и овошки. Въздухът има морски привкус (Адриатическо море е на 30-40 км.).
 |
| Село Слап и Випавската долина |
Накъдето погледна се белеят черешови дръвчета, засипани в цвят. По стръмните склонове се редят прилежно орязани лозя, които едва сега пускат първите си листенца. На
първата спирка за освежаване, около 10:30 ч. домакините отново настойчиво
ни канят да опитаме домашната ракия, а тя се вари пред очите ни в
един казан.
 |
| Първата почивка в гората |
Пътят продължава през гора, пресичаме няколко горски потока и минаваме покрай няколко водопадчета. Излизаме
отново на открито, сред лозята, а селото и долината се виждат в
ниското. Срещу нас е планината Нанос. В далечината се забелязват малки къщички и трактор в нечии лозя. При
следващата спирка сядаме на пейката пред една такава къщичка и си
представям как вместо да посещавам природата
през почивните дни, аз живея тук и ходя на разходка до града в събота или неделя...
Гущерите са излязли вече и се припичат на слънце, не оставаме по-назад и ние. Научавам словенския израз да се припичаш на слънце като гущер -
martinčkati se, от мартинчък (
martinček) - ливаден гущер. По това време се обажда и кукувицата, а Наташа ми разказва, че ако те закука кукувицата, е добре да имаш пари в джоба, за да ти върви добре през годината. Съвсем същото поверие като при нас!
 |
| Лозята на с. Слап, планината Нанос отсреща |
Около 13:00 ч. пристигаме обратно в селото. Макар да е малко и в пограничен район (на около 40 км от границата с Италия), в него има живот и много деца. Харесват ми големите къщи в просторни дворове без
огради и с площадки за игра на децата. Някъде дори си имат собствена дървена къщичка на дървото! Всеки двор има щури храсти розмарин и лавандула. Други пък имат лимонови дръвчета, натежали от плод. Тук-там маслинови дръвчета. Неразлистени смокинови дървета с ширко разперени клони.
 |
| Къща в с. Слап |
 |
| Площадчето на село Слап, след похода |
От площада се чува шумотевица и глъчка. Пълно е с народ, изобщо не очаквах, че толкова много хора сме се разхождали сред лозята и водопадите днес. По маршрута сме се движили с десетина-двайсет човека, а тук има поне два пъти повече! Две момичета сипват дългоочакваната йота за обяд, лее се вино и ракия, а на лотария се раздават бутилки вино.
 |
| Вкусна йота за обяд, село Слап |
На едно дърво на площада виси бут шунка. Играта се състои в това да отгатнеш на каква височина е закачен бутът. Предположенията се записват на дъската. Победителят е този, дал най-близко предположение и той отнася бута у дома.
 |
| На каква височина е шунката? |
Моето внимание обаче е привлечено от големи пити кашкавал, тоест сирене, планинско краве сирене - "толминц" от село Върсно (
Sirarstvo Milk). Останала е само половин пита, аз се спазарих за половината от нея.
На тръгване от селото забелязвам плакат за празника
Юриево (Гергьовден), който е следващата неделя и конното дружество организира благослов на конете. Гергьовден тук е на 23 или 24 април. Празникът е и християнски и народен - това е началото на пролетта и тогава се изкарват животните на паша. Има и друг обичай - Зелен Юри (
Zeleni Jurij), при който млад мъж се маскира целия в зелени клони и обикаля от къща на къща. На вратите закача от своите зелени клонки, а това носи късмет и добра реколта през годината.
 |
| Село Добравле |
Продължаваме към фермата на семейство Шперне (
Špernetova kmetija) в Томей, приятели на Наташа. По-възрастното поколение произвеждат вино Теран, а по-младото - коноп, конопено олио, чай, семена и други изделия от коноп под марката Kras Kanabis. Стопанката Милена, около 50-годишна висока и стройна жена, току-що се е върнала от лозята. Предлага ни по чашка вино Теран и Теранов ликьор в хладната изба. Разказва ни въодушевено за регатата, в която са участвали предната седмица и са завършили на второ място. Терановият ликьор е прекрасен. Милена казва, че е напълно натурален, както и виното - без никакви химически добавки. Рецептата на ликьора е пра-пра-пра-стара и съдържа вино Теран, ром, захар (само словенска или сръбска) и шушулки ванилия. Произвеждат и местната ракия от хвойна бриневец (
brinjevec).
Изключително топли и гостоприемни хора. Крас и неговите жители примамват своите гости освен с вино и шунка, с разнообразни кулинарни изкушения. Този месец например е под наслов "Дивият вкус на Крас" и всяка туристическа ферма участва със собствено меню, което набляга на диви аспержи, див чесън, коприва, дива мента и др. В менюто видях дори крем брюле с диви аспержи! А в следващите седмици предстои и подобен на днешния поход, но за диви аспержи (Špargliada) край морето.
И докато сме още на кулинарна и винарска тема, Крас е известен с една друга интересна традиция, така наречените
Осмици.
 |
| Клонката бръшлян подсказва, че в селото има отворени Осмици |
Историята е такава. Още от времето на император Карл V (1519-1555), та до сега, винарите са имали право осем дни в годината да продават виното от миналогодишната реколта без да плащат данък. Така се освобождават от излишъка, подготвят съдовете за новата реколта и припечелват по нещо. За да отбележат, че вече са се възползвали от това си право, са закачали клонка бръшлян на портата. Това се е правело напролет или наесен. Традицията се е разширила и винарите не наливат само от виното си, а отварят домовете си и предлагат най-различни домашно приготвени храни - колбаси, мезета, млечни продукти, хляб, сладкиши (потица) или кнедли (щрукли), зимнина.
Най-напред Осмиците са посещавали само хора от околностите, по-късно през седемдесетте години на миналия век и гражданите започват да идват на екскурзии през почивните дни и да се отбиват във фермите-осмици.
Славата на Крас и на добрата храна се носи отвъд границата, много
италианци идват да похапнат тук вкусна и евтина (в сравнение с Италия)
храна през почивните дни.
Нашата следваща и последна спирка за деня е град Щаниел (
Štanjel), чието име навигацията упорито произнася - "Стейнджъл". Щаниел е високо, на върха на един хълм и се забелязва от подножието, където е очарователното градче Кобдил. Моментално ми напомня на пощенска картичка от Сан Марино.
 |
| Град Щаниел |
Харесва ми този крепостен град, запазил облика си от XVI век. Не е просто град-музей, нито пък има кой знае колко туристи. Около 40 души живеят днес зад крепостните стени. Има ресторант, галерия и много интересна изложба, посветена на архитекта и общественик Макс Фабиани, родом от Кобдил. Известен архитект, професор и колега на Ото Вагнер във Виена, Фабиани е създал много сгради във Виена, Триест и Любляна. Той напуска Виена след Първата световна война и се връща в родния си край, заема кметското място преди и по време на Втората световна война, участва активно във възстановяването на града след разрушенията.
Туризмът в Щаниел започва да се развива след Първата световна война, когато тази територия попада в границите на Италия и се открива излетна железопътна линия от Триест. Около стария град има красива панорамна пътека. А градината на Ферари, която е проектирал Фабиани също предлага хубави гледки и уединение.
 |
| Град Щаниел |
 |
| Град Щаниел |
 |
| Град Щаниел, изглед към долината |
 |
| Град Щаниел, шкафче с домашен мед на самообслужване |
В обобщение, топ три за географската област Крас:
- вино Теран,
- шунка (pršut) и
- пещери (Постойна, Шкоцян, Димнице, Виленица, Дивашка и много други)
Освен това трябва да споменем град Липица - родното място на породата коне липицанер и една от най-старите конеферми в света.
Много съм впечатлена от инициативността, находчивостта и желанието на местните жители и винари да привличат туристи и да споделят хубостите и сладостите на своя край. Един ден, прекаран сред красива природа, гостоприемни хора, автентични селца и силно желание да се върна пак за още...
