Загадките на Нови Хан

Нови хан се намира само на двайсетина километра източно от София, но днес го посещавам за първи път. Докато търся къде приемат дарения от дрехи и плюшени играчки, мой приятел ми препоръчва сиропиталището на отец Иван. Споделя, че винаги там носи умалелите дрехи на дъщерите си, защото знае при кого отива дарението - при деца в нужда, а не при някакви съмнителни фондации, които да ги разпределят след това.

Останките от западната стена на османския кервансарай в Нови хан

На обновената интернет страница на автогара "Юг" се информирам за разписанието. Нарамвам две раници с дрехи и заедно с Одри потегляме на неделна добротворна разходка. Шофьорът е много любезен и не възразява срещу четириногия пътник. Олеква ми, защото само преди месец Юнион Ивкони ми отказа превоз до Плевен, именно заради кучето.

Информацията за Нови хан в Уикипедия е доста оскъдна. Името е преведено от турски език след Освобождението. Ханът или кервансараят възниква в края на XVII век като ключова спирка по пътя за Цариград (точно на един ден преход от София) и се твърди, че е бил най-внушителният хан за времето си между Белград и Цариград (на площ от двайсет декара). Един от възрастните жители на селото - Цветко Николаев, през 2000 г. издава книгата "Нови хан през вековете", в която подробно изследва и разказва за историята и живота в Нови хан.

Дом за сираци към черквата "Св. Троица" в с. Нови хан

Детската площадка пред сиропиталището в Нови хан

От центъра на селото до сиропиталището се стига за 5-10 минути пеша. Минавам покрай реката и наблюдавам как местните работят в градините си - косят, прекопават, наторяват и засаждат зеленчуци. Пред сиропиталището е оживено. На детската площадка играят няколко деца. Млада жена ме посреща и приема моите дарения. Тя живее в приюта със своето бебе и помага в домакинството. Официалното му име е дом за сираци "Св. Николай" към манастир "Св. Троица". Прилича на манастир, но вместо от монаси или монахини, килиите се обитават от млади и стари бездомници. Една монахиня се грижи за черквата "Св. Троица", построена около 1870 г. Домът за сираци започва да се гради в двора на черквата през 1988 г. Издържа се изцяло от помощи и дарения и дава подслон, топла храна и облекло на временно нуждаещите се. Докато съм още там и разглеждам, други хора също пристигат да донесат дарения, въпреки че има табела: "Не се приемат дарения от дрехи".

Загадка номер едно: къде е манастирът? Липсват данни това да е манастир.

Дворът и черквата "Св. Троица" в с. Нови хан

Чешмата пред черквата "Св. Троица" в с. Нови хан

В черквата има служба и красиво песнопение оглася черковния двор. Посядам на пейката до чешмата, за да послушам. Този покой не трае дълго обаче. В двора има две добре облечени жени (с няколко големи торби тип илиенско бърбери), които са дошли уж да молят за убежище, тъй като са били безсърдечно изгонени на улицата от близките си. Вместо смирение те излъчват злоба и агресия. Нарушават покоя с гневни коментари от рода "циганинът си е циганин" по адрес на други обитатели на приюта, които също са в двора. Мисля си, че хората в беда и в нужда, не се държат така сякаш някой им е длъжен.

Напускам приюта и тръгвам по другия бряг на реката. Ненадейно пред мен изниква някаква руина. Това са единствените останки от величествения средновековен хан, по-точно западната му стена. Днес се намира в двора на основното училище "Св. св. Кирил и Методий", което е изградено с камъни от кервансарая. Любопитен факт е, че Българското национално радио се евакуира в сградата на училището през 1943 г. заради бомбардировките и предава оттам до 9 септември 1944 г.

Калето или останките от средновековния хан в училищния двор

На входа на селото има паметник - един изтребител. Загадка номер две: Какъв е този самолет и защо е там?

Веднага се допитвам до моите приятели-авиатори, защото минувачите наоколо не могат да ми отговорят. Това е МиГ-17. В предаването си "Приземената армия" БНР разказва историята на този самолет. Поставен е през 1997 г. по инициатива на Христо Петров - бивш инструктор в училището Долна Митрополия. Желанието му е да привлече повече млади хора да учат в авиацията.

Паметник-самолет МиГ-17 в Нови хан

Разходката ми е към своя край. Автобусната спирка е зад читалището. Но пред читалището ми се "усмихва" една четирилистна детелина. Загадка номер три: Късмет или радиация? Близо до Нови хан се намира хранилище за радиоактивни отпадъци. Избирам да повярвам в късмета си.

Докато чакам автобуса пред снек-бар "Джесика", който е затворен, към мен се приближава кола със смолянска регистрация. Питат ме къде може да хапнат нещо за обяд. Веднага ги упътвам, нататък по главната улица, където пуши скарата.

Автобусната спирка, вместо разписание - некролози

Всяка монета има две страни. Жителка от Нови хан, с която се заговаряме на спирката, споделя, че има нещо съмнително в това сиропиталище. От дом за сираци се е превърнало в приют за всякакви несретници, които не остават временно докато се устроят, ами с години. Хигиенните условия също са под въпрос, след като в приюта е пламнала епидемия от хепатит. Относно дрехите, за съжаление се оказва, че даренията са им в повече и дрехите не се перат, а се използват еднократно и се изхвърлят край селото. Или пък през зимата се горят в печките.

Иска ми се да мисля, че с дарението си съм извършила добрина и детелината е едно приятно намигване от съдбата.