Коя Велика Баба?

Между няколко дълго желани маршрута и събития по това време на годината - международен фестивал на алпийските цветя в Бохинцъфтящите диви нарциси на планината Голица и организирания поход с планинското дружество до връх Велика Баба - избирам последния.


Изглед към Юлийските Алпи

Когато споменавам пред колеги къде ще прекарам съботния ден, всички ми задават въпроса: Коя Велика Баба? Така разбирам, че както върховете Гринтовец и Стол са повече от един, така и Велика Баба има къде ли не из Словения.

Изглед към алпийска долина

Това е вторият ми поход с планинското дружество, в което членувам - Любляна Матица, основано още през 1893 г. и за мой късмет ще ни води Мая - същият планински водач, с който ходихме и предишния път на връх Кобаришки стол. Още в понеделник тя ни извести, че прогнозата не е обещаваща, но аз имам предчувствие, че в събота ще отидем безпрепятствено.

Това е маршрут "с един удар, два заека", а в действителност - много повече. За да стигнем до връх Велика Баба в Юлийския дял на Алпите, минаваме през известния планински и ски курорт Кранска гора, катерим внушителния планински проход Вършич, преминаваме през добре скритите планински съкровища - долините Трента, Соча и Лепена. Отдалече успяваме да видим Кърнското езеро и да се насладим на величествени гледки към връх Кърн. Към останалите великани в тази част на Алпите и на Триглавския национален парк също.

Панорама към връх Кърн

На път към връх Велика Баба

Връх Кърн отсреща

Тръгваме много рано (5:30), защото прогнозата предвижда дъжд и гръмотевични бури в следобедните часове. Придвижвам се до сборния ни пункт на паркинга Долги мост с градски транспорт. В този ранен час, при това в събота, ми прави впечатление колко много хора има и в автобусите, и по улиците. Най-вече младежи, които изглежда се прибират след нощен живот. Пътуваме в колата с Мая, неин приятел и помощник-водач Слава (когото също познавам от предишния преход) и една друга планинарка Мойца. След час вече сме в Кранска Гора. От идиличната долина, през която се движим, се разкриват фантастични гледки към връх Шпик. В 7:00 вече сме изкачили прохода Вършич (най-високият проход в Словения - 1613 м.н.в.) и слънцето тъкмо се показва над планинските върхове. Пътят е тесен, с много серпентинести завои, а гледките са възхитителни. Няма никакво движение, има участъци от пътя в ремонт. Водачите коментират как следобед проходът ще бъде затворен заради някакво налудничаво според тях събитие - Red Bull Goni Pony - надпревара с колела в ретро дрехи "от гардероба на баба".

Гледка към връх Кърн и езерото Кърн

Лиственица

Панорама от върха

Панорама от върха

След двайсетина минути вече сме в долината Трента и Соча. Пътната табела, сочеща към Задница (Zadnjica), не остава незабелязана и очевидно е обект на много шеги и снимки, когато се минава покрай нея. На връщане през Кранска Гора забелязвам още една подобна табела - река Пишница (Pišnica). Хващаме отбивката за Лепена, пресичаме река Соча, която тук все още е малка и буйна, но в същия уникално синьо-зелен-тюркоазен цвят и игриво скача през тесен скалист пролом.

Речното корито на р. Соча

В 7:45 пристигаме и паркираме колата пред хижа Dom Klementa Juga pri Lepeni. Там вече ни чакат планинарите от другата кола. Невероятно! Виждам две познати лица - на прага на хижата стоят Сеад и Мартина. Весело ме приветстват с по една топла прегръдка. Това са двама пенсионери, стари планинари, обходили цяла Словения по няколко пъти, с които също се запознах на похода до Кобаришки стол. И двамата са в отлична физическа форма, енергични и много забавни!

Хижата в Лепена  (Dom Klementa Juga pri Lepeni)

Началото на пътеката

Излиза, че съм направила правилния избор днес вместо да отида на Фестивала на алпийските цветя, защото Мартина познава, ако не всички, то повечето високопланински цветя и по пътя дава открит урок по ботаника. Представям растенията по реда, в който сме ги видели, а словенското название е в скоби:

Rhodothamnus chamaecistus (Slečnik)
 Хепатика, Hepatica (Jetrnik) 

 Алпийска солданела (Alpski zvonček)

Пулсатила, Pulsatilla nigricans (Kosmatinec)



 Примула аурикула (Avrikelj) - защитен вид, расте по скалите
Примула, иглика (Visoki jeglič)

  Пингикула (Alpska Mastnica)
 Глобулария, гологлавче (Mračica)
 Тинтява (Encijan)

Нашият помощник-водач има изпит след една седмица. Този този урок е полезен и за него. Както самият той се шегува - достатъчно е да може да различи детелина от обикновен плевел. Той е руснак на средна възраст, в завидна физическа форма, много симпатичен, общителен и страстен планинар. Направил е избора да дойде от Москва в мъничката, слънчева, планинска Словения (и при красивите словенки, както добавя) преди 16 години.

Движим се по лека горска пътека с едри камъни и приятен за изкачване наклон. Спираме се пред една табела, която показва докъде е стигал снега през април месец всяка година. Термометърът сочи 12 градуса, а ни се струва доста по-горещо.

Височината на снега през април месец през различните години (26.05.2018 г.)

Има разклон за хижа Dom pri Krnskih jezerih, но ние тръгваме към нашата цел - Велика Баба. Вървим около два часа извън гората по стръмни и снежни участъци, но целта се вижда, както и долината с хижата, езерото и техният покровител връх Кърн (2244 м.н.в.). Кърнското езеро е най-голямото високопланинско и ледниково езеро в Словения - с дължина 300 м., ширина - 150 м. и дълбочина - 18 м. Точно в 12:00 сме на връх Велика Баба (2016 м.н.в.) - най-високият връх в западния гребен на Лепенската долина. Виждат се ясно връх Кърн и Кърнското езеро, макар че започват да пристигат облачета и да закриват отсрещните върхове.

Връх Велика Баба, 2016 м.н.в., изглед към връх Кърн, Кърнското езеро и хижата при езерото

Мартина пее бодро "Mi imamo se fajn" (На нас ни е добре). Хапваме набързо, правим по няколко снимки, записваме се в книгата и потегляме обратно. Снегът е поомекнал, но без да пропадаме. С пързаляне и подскачане изминаваме всички снежни петна. На едно място Слава и Мартина се спират и ми показват бърлогата на мармот. По обратния път решаваме, че няма да ходим до Кърнското езеро днес, за да изпреварим бурята. Спускаме се лека-полека, приказваме си с със Слава и Сеад. Сеад е от Босна, живее в Словения повече от 30 години. Разказва за други преходи, които е правил в този район. Тук през Първата световна война са се водили ожесточени битки, т.нар. Сошки фронт (от река Соча) или фронт на река Изонцо (Соча на италиански). Войските на Австро-Унгарската империя (включително словенци, босненци и др.) срещу Италия. Италианската армия е дала точно тук половината от жертвите си в цялата война 300.000 войници, а Австро-Унгария - около 200.000. Сеад споделя, че дядо му се е бил на този фронт. Препоръчва ми една книга: Босна и Соча (автор Валерия Скриняр Твърз). Добавя, че са намирали при тези тематични преходи снаряди и дори костите на войник.

Групова снимка на върха

На връх Велика Баба, Кърнското езеро и връх Кърн зад мен

На връх Велика Баба

Към 15:00 сме пред хижата. За награда си поръчваме топъл щрудел с извара и горски плодове.
Групата се разделя - първата кола заминава за Любляна, а нашата - прави лека отбивка към Италия (за кафе и сладолед) вместо през прохода Вършич. Мойца няма документ за самоличност, но и граничен пункт няма, само табела - Италия. На всички страни стърчат красиви алпийски върхове, в низината се вижда едно огромно езеро. Спътниците ми обсъждат колко западнал е този край. Един от тунелите няма осветление. Минаваме през няколко миньорски градчета, които изглеждат запуснати. Но сладкарницата в Тарвизио (на словенски Търбиж) е пълна с изкушения. Не след дълго сме отново в Словения, Кранска гора и обратно в Любляна. Напук на прогнозите за дъжд и бури, денят е фантастичен, походът - удовлетворяващ, дори с бонус - Италия. С две думи - за такъв ден си струва да станеш в 4:30 сутринта!


Бърлога на мармот 

Моите приятели от планинското дружество Мартина и Сеад

Щрудел с горски плодове

На границата с Италия, поглед към Словения и Триглавския национален парк



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...