Още от часовете по география съм запомнила връх Тумба като мястото, където се събират трите граници на България, Македония и Гърция. Скорошното ми изкачване на този връх ме подсети за още две тройни граници, на които съм била.
 |
| Добре маркирани пътеки и колоездачен маршрут |
По света има около 176 точки, събиращи три междудържавни граници, половината се намират в реки, езера или морета. Държавата, която има най-много сухопътни тройни граници, е Китай - 16. След това е Русия с 11. Австрия има 9 тройни граници, а Португалия, Дания и САЩ - нито една.
В покрайнините на Братислава минава тройна граница между Словакия, Унгария и Австрия, което я прави единствената столица на света, намираща се в такава тройна гранична точка.
Тройната граница между Германия, Франция и Люксембург се намира в река Мозел, която протича през люксембургския град Шенген. Именно там, на борда на кораб, през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение за премахване на вътрешните граници в ЕС и за общ граничен контрол.
Връх Тумба: България - Гърция - Северна Македония
Покрай вр. Тумба се замислих кои са другите тройни граници на България. Тройната граница между България, Сърбия и Румъния е при устието на река Тимок, във водите на река Дунав. Там е най-северната точка на България. Границите на България, Гърция и Турция се събират в река Марица. И има още една, която е сухопътна - между България, Северна Македония и Сърбия на връх Шулеп камък (1337 м.н.в.) в Чудинската планина. Той бележи най-западната точка на България.
 |
| Картата на България (изображение от https://www.abv.fi/) |
Връх Тумба (1880 м.н.в.) се намира в планината Беласица и поставя още една естествена граница, тази между Вардарска, Пиринска и Егейска Македония. Беласица обграждат долината на река Вардар на запад и долината на река Струма на изток, Струмишката котловина на север и Дойранската котловина на юг. Приблизително е разделена между трите държави така: Гърция - 45%, Македония - 35% и България - 20%. Макар и с най-малка площ на българска територия, в България попада нейният най-висок връх - Радомир (2029 м.н.в.), който носи името на цар Гаврил Радомир, първородния син на цар Самуил, заел престола след смъртта му.
 |
| Панорама от върха към Струмишката котловина. Гледката към България и Гърция е закрита от облаци. Прокрадват се за миг Бутковското езеро (Керкини) и Дойранското езеро. |
 |
| С единия крак в България, с другия в Македония |
Въпреки това, за изкачването на върха се изисква предварително разрешение от Гранична полиция.
 |
| Битката в Ключката клисура. Миниатюра от Манасиевата хроника от ХІV в. Текст: “Цар Василие разби Самуил – цар на българите, и ослепи 15 хиляди българи“. (снимка: http://samuilovakrepost.com/history/) |
Ще маркирам само най-запомнящите се моменти от екскурзията до връх Тумба.
Заслужава си посещението в парк-музея „Самуилова крепост“. Много подробна и увлекателна беседа за Беласишката битка през 1014 г., за жестокия разгром и за ослепените български войници, за последвалата смърт на цар Самуил при вида им.
 |
| Възстановени землянки, подобни на тези, които са обитавали войниците на цар Самуил |
Маршрутът ни към върха започва по екопътеката на село Смолари, която води до най-високия водопад в Македония - Смоларски водопад (39.5 м.). Освен него има още десетки великолепни водопади в планина Беласица. Подозирам, че са подхранвани от редовни валежи. Ставаме "жертва" на най-якия, напоителен летен порой, който можете да си представите. За два часа стръмните горски пътеки се превръщат в скокливи потоци. Планинските ми обувки са пълни с вода до горе, а плякащият звук и усещането вътре напомнят за водолазни боти.
 |
| Смоларският водопад |
Хижа "Шарена чешма" се намира по средата на маршрута, на 1276 м.н.в., на 2.5 ч. от водопада и пак на толкова от върха. Хижата се стопанисва от клуба по планинско ориентиране "Ентусиаст" в Струмица. Това е единствената хижа, в която чай няма, домашната жълта ракия е в изобилие, а за закуска се сервира пилешка чорба.
 |
| Хижа "Шарена чешма" |
 |
| Беласица ме дарява с четирилистна детелина. Срещаме костенурка и гигантски мравуняци. Даровете през лятото са безброй боровинки, а през есента - любимите ми кестени. |
Връх Печ: Словения - Италия - Австрия
Словения има три тройни граници - една с Хърватия и Унгария (точно на върха на клюна, ако приемем, че формата на Словения наподобява кокошка); друга с Австрия и Унгария в областта Прекмурье (отвъд река Мура, някъде по гребена на кокошката), близо до село Търдкова; и трета с Италия и Австрия на връх Печ (1508 м.н.в.), по-известна под наименованието tromeja (тройна граница). На италиански се нарича tre confini, връх Monte Forno. На немски Dreiländereck, връх Ofen.
 |
| Словения във формата на кокошка (изображение от http://slotrips.si/) |
Всяка година, във втората неделя на месец септември, на върха се устройва своеобразен планинарски събор и всенароден празник. Танцуват полка, черпят се със словенски, каринтски и италиански деликатеси, и се наслаждават на алпийските гледки.
 |
| През 1994 г. е издигнат паметник на приятелството между трите нации със стихове на Шри Чинмой: "Мирът не означава липса на война." |
 |
| Селфи на тройната граница (аз в Словения, Митко - в Италия, Буба - в Австрия) |
Уви, хваща ни силна лятна буря. Феноменалната гледка не ни се разкрива, нито успяваме да извървим туристическия маршрут (7 км.) от село Ратече до горе. Но пък с колата се изкачваме до върха, точно в разгара на бурята, когато се лее като из ведро и падат гръмотевици и светкавици. В този ден сме се нагледали на красоти, преминавайки през алпийските долини и градове Соча, Бовец, Трента и най-високия проход в Словения (Вършич, 1611 м.н.в.), Кранска Гора и изумруденозелените извори на река Сава в резервата Зеленци. Не можем да се сърдим на времето, дори се радваме, че тук ни застига бурята, а не на връх Триглав, където бяхме два дни по-рано. За спуканата гума обаче обвинявам ретроградния Меркурий.
 |
| Панорама от прохода Вършич |
Зеленци има интересна геоложка история от далечната ледникова епоха. Днес е известен с многообразието на растения и животни, и с миниатюрните "вулкани" на дъното, които изпускат мехурчета. В този район са изворите на река Сава Долинка, която след 45 км. се слива със Сава Бохинка и оттам се превръщат в река Сава. Най-дългата река в Словения, протича през четири държави (Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия) и след 940 км. се влива в Дунав. Десен приток на Дунав, най-голям по количество на водата, втори по дължина след р. Тиса. Често се споменава като северна граница на Балканския полуостров.
 |
| Природен парк Зеленци и изворите на единия от притоците на Сава |
Връх Ваалсерберг: Германия - Белгия - Нидерландия
С Плами пристигаме на гости на нашия добър приятел Сам в Аахен. Винаги ми е било забавно, когато той разказва за своите разходки до някой съседен град в Белгия или Холандия. Затова първото място, което Сам ще ни покаже, е тройната граница. На холандски - Drielandenpunt, на немски - Dreiländereck и на френски - Trois Frontières. Аахен се намира на 5-6 километра от точката, където се събират границите на Германия, Белгия и Нидерландия.
 |
| Още малко и сме в Холандия |
 |
| По пътя към тройната граница |
Взимаме за няколко спирки градския транспорт и след това продължаваме пеша през някакъв квартал или село, който на мен ми се вижда очарователен - спокоен, със спретнати къщи, които имат много висулки и украшения по прозорците, зелени площи между сградите и смешни скулптури на овце.
 |
| По пътя към тройната граница |
 |
| Това е най-високата точка в континентална Холандия, 322.5 м.н.в. Отзад се вижда панорамната кула (50 м.), кръстена на белгийския крал Бодуен. |
В следващите дни от нашето гостуване прекосяваме още няколко пъти границата, за да посетим Амстердам, Маастрихт и Брюксел. От Германия Сам ни показва Аахен, Кьолн и Щолберг, а двете с Плами правим една отбивка до старинния град Моншау. Краят на декември е, за моя радост коледните пазари в Холандия продължават да работят. Почти от всеки такъв пазар с Плами си отнасяме за спомен чашата от греяното вино, с което сме се почерпили. В Аахен, на площада пред катедралата, посрещаме и Новата година.
Аахен е чудесен град, за който може много да се разказва. Има пъстър студентски живот и богата история. Няма да се впускам в подробности сега, а ще включа само някои забележителни места или моменти.
 |
| Аахенската катедрала |
Аахенската катедрала "Св. Богородица" е сред най-старите катедрали в Европа и един от първите обекти (може би трети), вписани в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО, първият обект от Европа и съответно от Германия.
Построена е по волята на император Карл Велики, осветена е през 805 г. от папа Лъв III, а през 814 г. Карл Велики е погребан в нея. Тук се намира неговият трон, на който са коронясани 30 крале и 12 кралици между 936 и 1531 г. . През Средновековието църквата се превръща във важен обект на поклонничество, наред с Йерусалим, Рим и Сантяго де Компостела. От 1349 г. насам, на всеки седем години, се извършва поклоннически ритуал, при който най-ценните реликви се изваждат за поклонение. Това са плащът на Дева Мария, пелените на Младенеца, кърпата от обезглавяването на Йоан Кръстител и препаската, която е носил Исус Христос на разпятието.
 |
| Макет на катедралата |
 |
| Фонтанът с куклите |
Фонтанът с куклите се намира на главната улица между катедралата и кметството. Красят го фигури на петел, ездач на кон, няколко карнавални маски и кукли. Всеки се спира там и започва да си играе с куклите, защото техните крайници са с подвижни стави. Могат да се разместват и поставят в най-различи смешни пози.
 |
| Фонтанът с куклите |
 |
| Бронзова скулптура "Момиче с принтен" |
Принтените са прочути аахенски джинджифилови меденки. Те са правоъгълни, украсени с бадеми или с глазура. Името им идва от думата "отпечатвам" (на английски print, хoландски prent), защото през XV век са се изработвали в дървени формички, с изображение на дама или господин. Сладките са доста твърди и като нищо могат да ви запишат час при зъболекаря. Приличат ми на материала за сглобяване на бисквитени коледни къщички. Обаче принтените не са просто коледни меденки, те са един от символите на Аахен, който освен императорски град, се нарича още Градът на принтените.
 |
| Витрина на сладкарница за принтени |
Шоколадената фабрика на Линдт е много важна забележителност. Първата квартира на Сам беше съвсем близо до нея и ароматът на шоколад стигаше до дома му. Към фабриката има фирмен магазин, по-скоро супермаркет, в който можеш да се изгубиш сред шоколадовите изкушения и невиждан асортимент. Има луксозни бонбониери, шоколади на едро за домакинството, шоколади с дефект (разбирайте счупени), сезонни и подаръчни серии и всевъзможни шоколадови произведения.
Аахен е сладък. Особено, когато там те чака такъв страхотен домакин и добър приятел! Познайте без какво не се прибира Сам в България. Торбичка с принтени и шоколадови бонбони на килограм.
 |
| Бисквитена къща на витрина в Кьолн |
 |
| Панорамен изглед към град Моншау |
