Натоварена работна седмица в Белград. Служебна вечеря в белградския "
Тепмъл бар", както мой колега от Дъблин оприличава Скадаралия (бохемския квартал с многото кръчми). И следваща вечер, в която всички дружно отиват на футболен мач (Партизан - Манчестър Юнайтед). Това е моята дългоочаквана възможност да посетя
музея на Никола Тесла.
 |
| Залез на Стария савски мост в Белград |
"Ако можехме да превърнем омразата в електричество, щеше да има светлина за целия свят." - Никола Тесла
Притесненията ми, че улиците ще са опасни заради запалянковците, са неоправдани. Насилието и инцидентите, които придружават мачовете в София, тук за щастие липсват. Единствено движението в града е много утежнено. Затова тръгвам пеша от хотела в Нови Београд, пресичам Стария савски мост, в основите на който расте един великан - новият символ на града и най-висока сграда - Кула Белград. Изкачвам се по стръмните улици на Савамала и Лондон, минавам покрай красивата сграда на Президенството, покрай паметника на любимия ми писател Иво Андрич (без да знам, че наблизо е и музеят му). На всяко кръстовище има полиция, стадионът на Партизан е на трийсетина минути пеша оттук. Следвам навигацията от телефона и вървя по една доста приятна широка улица, с интересни заведения, няколко посолства, католически храм и стари жилищни сгради. Това е улица "Крунска" - една от емблематичните белградски улици. Тук се намира музеят на Никола Тесла. В забележителна сграда, малък дворец от 20-те години на XX век - фамилната къща на Джордже Генчич (известен индустриалец и политик от предходните две столетия). Музеят на Никола Тесла е основан през 1952 г. (девет години след смъртта му) и притежава хиляди оригинални документи, планове, чертежи и лични вещи на Никола Тесла. Неговият архив се води в световния регистър на ЮНЕСКО като неизменна част от историята на науката и електрифицирането на планетата.
 |
| Музеят на Никола Тесла в Белград |
 |
| Музеят на Никола Тесла в Белград |
 |
| Урната с праха на Никола Тесла се пази в музея |
Музеят е малък, но има много модели на двигатели и генератори. Беседата и прожекцията са информативни, включват и демонстрации. Без да разбирам нищо от мотори, трансформатори и т.н., си тръгвам от музея с малко повече знания за този велик учен и изобретател:
- Роден е по време на гръмотевична буря на 10 юли 1856 г. в град Смилян (Австро-Унгария, днешна Хърватия). Баща му е православен свещеник и го кръщава още на следващия ден от страх, че няма да преживее първите петнайсет дни. Кръстен е на двамата си дядовци.
- Заминава за САЩ през 1884 г. и остава там до края на живота си, изцяло посветен на науката и на научните изобретения в полза на човечеството.
- Проектира електрическите системи с променлив ток, които използваме и сега и благодарение на които се произвежда и разпространява електрическата енергия.
- Работи за кратко с Томас Едисън, но поради научни и личностни противоречия, Тесла напуска. Надпреварата и конфликтът им са известни като "война на токове", представени също във филма "Война за светлина".
- През 1895 г. проектира една от първите водноелектрически централи в САЩ, на Ниагарския водопад. Девет от тринайсетте патента са на Тесла.
- Много от откритията на Никола Тесла са патентовани от други изобретатели.
- Мерната единица за магнитна индукция е кръстена на него, както и иновативната автомобилна компания Тесла Моторс.
- Неговото име носи летището на Белград, а ликът му е изобразен на банкнотата от 100 сръбски динара.
 |
| Никола Тесла върху сръбска банкнота |
 |
| Юбилейна сребърна монета |
 |
| Плоча с патентите във ВЕЦ-а на Ниагарския водопад |
- Изобретява индукционния мотор (асинхронен двигател) - моделите са изложени в музея.
- Разработките му допринасят за откриването на технологията за безжични комуникации и дистанционно управление. Макет на кораб с дистанционно управление е показан в музея.
- През 1893 г. участва на световното изложение в Чикаго по покана на Уестингхаус Електрик и осветява панаира с променлив ток, с което печели "войната за светлина".
- Колумбовото яйце на Тесла е демонстрация на електрически двигател с въртящо се магнитно поле при променлив ток с високо напрежение и висока честота и метално яйце, което се върти по повърхността на един диск. В резултат на тази демонстрация на панаира в Чикаго, Тесла успява да запали газоразрядна лампа, която държи в едната си ръка, без използването на проводник. Колумбово яйце пък е метафора, останала от времето на Христофор Колумб, за начина, по който е доказал на опонентите си, че когато един подвиг е извършен, или една загадка е разгадана, е много лесно за всички останали да омаловажат или повторят резултата. В този облог той показва как се поставя едно яйце изправено, без помощни средства, след като никой от присъстващите не е успял.
- Трансформаторът (осцилаторът) на Тесла заема централно място в музея и в демонстрацията, при която се получава мълния. Тесла го е използвал за различни научни изследвания и експерименти в областта на безжичен пренос на енергия, електротерапия и др.
 |
| В музея на Никола Тесла |
 |
| В музея на Никола Тесла |
 |
| В музея на Никола Тесла |
С лека крачка поемам отново по улица "Крунска" в търсене на място за вечеря. Името на улицата произлиза от думата "корона". Първият сръбски владетел, който получава кралска титла, е Стефан II Неманич (1217 г.), поради което е известен с прозвището Стефан Първовенчани. А първият, коронясан с царска корона, е цар Душан през 1346 г. в Скопие. Освен че улица "Крунска" се слави като една от най-красивите белградски улици, тя оглавява и друга класация - променяла е името си дванайсет пъти. Тъжен факт в историята бележат бомбардировките през април 1944 г., на Великден, които унищожават цяла АГ болница и отнемат живота на новородени бебета.
Спомням си разказа на Момо Капор "Белградчаните" от сборника "Магията на Белград".
"Къщите за кой знае кой път са били изгаряни или разрушавани до темели, библиотеките изгаряни или разпродавани ... вечен е само онзи вроден и така широк жест на гостоприемство и сърдечност, с който белградчани векове наред са приемали бежанци и пришелци и са споделяли с тях по роднински немотията си."
"Ало Ало" - симпатичен ресторант с веранда, в една от пресечките на ул. "Крунска", ме привлича неудържимо и се поканвам на вечеря там, за да видя и чуя още истории от живота на днешен Белград. Обстановката пресъздава атмосферата от сериала "Ало, ало!". Претрупана е с всякакви предмети и вехтории, с които само някой стар таван може да се мери, но сякаш всичко си е на мястото. От фототапет в дъното на ресторанта се показват кръчмарят Рене и съпругата му Едит. Така учтив и спретнат е и келнерът тази вечер. Докато си замезвам с порция ущипци (хрупкави мекици) и без да бързам за никъде след вечеря, сякаш попадам в някой от разказите на Момо Капор за Белград. Макар и години след като ги е писал, усещането за квартал и дружелюбност все още е там."Благодата на комшулука", както го нарича той, наблюдавам от първо лице. В този ресторант всички посетители са от квартала и всички се познават. Млада двойка студенти обсъжда някаква дипломна работа, подсладена с парче торта. Само те и аз сме странници. Другите клиенти са онези истинските обитатели на квартала. Познават се добре с келнера, почти всеки минувач се спира пред масата, поздравяват се и започват да си бъбрят нещо. Непринудено. По свойски. И без бързане.
 |
| Ресторант Ало Ало в Белград |
 |
| Ресторант Ало Ало в Белград |
 |
| Порция ущипци и пастет в ресторант Ало Ало |
Из разказа "Сърцето" на Момо Капор:
"... духът на Белград е в чувството, че сте си у дома, че не можете да се изгубите, защото сте между свои, и винаги, и по всяко време можете да вземете назаем малко пари, любов, покрив над главата си и малко нужно съучастничество преди зазоряване..."
