Кръчма "Доброто старо време" (на ул. "Будапеща")
Останала някъде там, в своето добро време, може би не много далечно и не толкова старо, примерно през 90-те.
 |
| Кръчма "Доброто старо време" (на ул. "Будапеща") |
Автогара "Юг"
До съвсем скоро единственото място, откъдето човек можеше да се информира за разписанието на автобусите беше голямото пластмасово табло на стената или по телефона. Вече е публикувано на интернет страницата на автогарата. Да закупиш билет по интернет не е възможно, но дори на касата не се продават билети за всички линии. Самата сграда, споменатото табло, обзавеждането и атмосферата напомнят за 80-те години на отминалото столетие. Кой е издайникът? Кофите за разделно събиране на отпадъци.
 |
| Касата на автогара "Юг" |
 |
| Автогара "Юг" |
Ресторант "Белоградчишки скали" (на ул. "Княз Борис I")
Плътни тъмночервени щори закриват салона на ресторанта. Стари обелени витрини. На входа натрупани каси Кока-кола. Вляво от входа - пак витрина, метална решетка, сбръчкано найлоново-дантелено перде и подгизнали и след това изсъхнали картони. Колкото пъти съм минавала оттам, ме е лъхало на соц-закусвалня или гостилница, която отдавна вече не работи. Табелката на вратата показва "Отворено". Ресторантът дори фигурира в пътеводителя Four Square. Изглежда тук е домът на традиционните български гозби.
 |
| Ресторант "Белоградчишки скали" в София |
 |
| Ресторант "Белоградчишки скали" в София |
Две чаши вино, бяло и червено, издайнически стоят на нещо като бар отвън. Докато снимам, един елегантен възрастен господин в костюм излиза и заема мястото си при чашите с вино. Колкото и да ми е любопитно какви хора посещават това заведение и как изглежда то отвътре, не се осмелявам нито да го заговоря, нито да вляза.
В една статия на вестник "Капитал" от 2008 г. пише така: "... ако искате пътуване във времето и пълноценно хранене, влизайте смело."
Послепис
Буквално на следващия ден след публикацията, с мой добър приятел се озоваваме точно там, в "Белоградчишките скали" за късен обяд. Домакините любезно ни поздравяват и нямат никакви възражения заради това, че сме с куче. Ресторантът е един от малкото в града, които приемат домашни любимци и вътре има паница с вода. От менюто: пълнени чушки, лозови сърми, кюфтета с доматен сос и боб яхния, ние си избираме пълнени чушки и боб. И двете ястия са превъзходни.
Външният вид лъже, но това е едно семпло и вкусно откритие.
"По дрехите посрещат, по ума изпращат".
Послепис
Буквално на следващия ден след публикацията, с мой добър приятел се озоваваме точно там, в "Белоградчишките скали" за късен обяд. Домакините любезно ни поздравяват и нямат никакви възражения заради това, че сме с куче. Ресторантът е един от малкото в града, които приемат домашни любимци и вътре има паница с вода. От менюто: пълнени чушки, лозови сърми, кюфтета с доматен сос и боб яхния, ние си избираме пълнени чушки и боб. И двете ястия са превъзходни.
Външният вид лъже, но това е едно семпло и вкусно откритие.
"По дрехите посрещат, по ума изпращат".
 |
| Обяд в ресторант "Белоградчишки скали" |
