На 20 март 2021 година в Иран настъпва 1400 година по традиционния персийски слънчев календар. Датата е 1 фарвардин 1400 г. Това е денят на пролетното равноденствие. Още по-точно - тя настъпва в самия час на пролетното равноденствие.
 |
| Орнамент от гробницата на поета Саади в Шираз |
Празникът Норуз означава „нов ден“ и отбелязва началото на пролетта. Основава се на древната зороастрийска традиция, но въпреки това се празнува официално, без да бъде отхвърлен от ислямските правила и традиции. Винаги съм мислела, че това е иранската нова година. Но се оказва, че този празник е официален в Афганистан, Албания, Азербайджан, Грузия, Кюрдистан, Казахстан, Косово, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и части от Монголия.
Ние бяхме в Иран в разгара на лятото, но още тогава ми направи впечатление различното летоброене и традицията да се посреща новата година през март. Този календар се смята за един от най-древните и най-точните календари. По-късните му разработки и прецизиране е ръководил великият поет и астроном Омар Хайям. Летоброенето се води от преселването (хиджра) на пророка Мохамед от Мека в Медина. Затова се нарича още слънчева хиджра. Самите месеци обаче носят зороастрийски имена – на божества и природни сили (огън, вода). Освен това съвпадат с месеците от зодиака.
 |
| 13 фарвардин (тринайсетият и последен ден от честването на новата година) е ден за пикник. Смята се за лош късмет хората да го прекарат у дома. (Снимката е от Исфахан през лятото.) |
Последната сряда преди пролетното равноденствие е нощта на фойерверките и прескачането на огньове. Със силата на огъня се прогонват злите сили и се пречиства душата.
Тъй като новата
година символизира обновлението, традицията повелява да се купуват и носят нови
дрехи. Домовете се почистват основно. На трапезата се поднасят седем храни с начална буква „с“ на персийски, които
съответстват на седемте зороастрийски творения и техните покровители:
- "сабзе" – покълнала пшеница или леща, която символизира растежа и новото начало;
- "сиб" - ябълка - символ на красота и здраве;
- "сенье" - декоративен храст, дива маслина - любов;
- "саману" – сладък пудинг, направен от пшеничен зародиш, символизиращ изобилие;
- "сомак" - червена подправка, която символизира цвета на изгрева;
- "сир" - чесън - здраве;
- "серке" - оцет - зрялост и търпение;
 |
| Златна рибка пред двореца Чехел Сутун в Исфахан |
Ялда е нощ на
радостта и веселието, и се празнува до разсъмване с богата трапеза, на която задължително
присъстват диня, нар, червено грозде, халва, фурми и много ядки. Червените
плодове са пурпурната зора, а ядките – благополучието.
 |
| Ядки по пазарите в Техеран, Исфахан и Шираз |
 |
| Нарове и халва по пазарите в Иран |
Храна и поезия. В тази нощ хората се обръщат към средновековния поет Хафез за предсказания и напътствия. Намислят си въпрос, затварят си очите и отварят книгата "Диван" на произволна страница. Прочитат и интерпретират стиха с лично послание. Стих, който съдържа отговора на въпроса им и предвещава какво ги очаква в бъдеще.
Понеже съвсем наскоро се сдобих със стихосбирката на Хафез "Газели", ще изпълня обичая. Нищо че нито книгата е същата, нито празникът :)
 |
| Гробницата на поета Хафез в Шираз |
Ето какво ми се пада:
 |
| Гробницата на поета Хафез в Шираз |
 |
| Куполът на гробницата |
