Родопското село Чокманово

Пътували сме из Родопите много пъти, през села и градове, сгушени в долината или накацали по стръмни баири. Смолян е един от любимите ми български градове. Сещам се с усмивка за забавните имена на селата в района - Кошница и Черешките. Този дял на Родопите свързвам с местата, на които сме ходили - планетариумът в Смолян, Агушевите конаци в с. Могилица, пещерата Ухловица, събора за Илинден в с. Гела, Рибарската хижа, но също и с извора на река Арда, до който все още не съм стигнала.

Гербът на с. Чокманово, вдъхновен от народна песен

Какво ни води насам този път? Един безкрайно щастлив повод - сватбата на моя племенник в Смолян. В интернет намирам родопска къща за гости в село Чокманово. Любезният ни домакин Райко ни посреща в Смолян на една бензиностанция и ни води до селото. Първата табела е на английски език: Welcome to Chokmanovo (Добре дошли в Чокманово). Изненадващо. Райко беше споменал, че е имал наскоро гости от Англия.

Оказва, че всяка година, през първата половина на месец юни в съседното село Полковник Серафимово се организира английски събор. Това е многожанров алтернативен музикален фестивал, наречен Meadows in the Mountains (свободен превод - По планинските ливади), който привлича хиляди гости (предимно) англичани от цял свят. Датите за догодина (6-9 юни 2019) не просто са обявени, билетите вече са разпродадени!

Следва стандартната бяла пътна табела за влизане в населено място, изписана на кирилица и латиница. Но има и още една, трета табела - уникална и грабваща окото. Зелен фон, голям родопски чан в центъра ѝ хоро, което се вие под него. На гърба ѝ - откъс от народна песен:

...ти ли беше, Гано, ходила нах Чокманово на хоро?...

С. Чокманово, в посока Смолян, другата страна на герба с текст от народна песен

Това е гербът на с. Чокманово, създаден от художника професор Димитър Серезлиев, който е родом от селото. Той е автор на още 14 герба - Смолян, Лъки, Златоград, Широка лъка, Арда, Полковник Серафимово и други родопски селища.

Родопчанката, с. Чокманово

Паркираме колите при статуята на Родопчанката и се изкачваме по една обрасла стръмна улица, която за една минута ни отвежда пред къщата на Райко. В съседната къща живеят неговите баба и дядо. Настаняваме се. Райко ми показва електрическите печки във всяка стая и казва, че можем да ги ползваме, което аз приемам като шега. Все пак е месец юли! Не след дълго излизаме на разходка из селото и до магазина (за кафе). Разстоянието от къщата е 2-3 минути пеша. Работното време е сутрин от 8-12 ч. и следобед от 16-18 ч. Не сме изминали и половината път по стръмната улица до магазина и се излива пороен дъжд. Подгизваме до кости, скриваме се под козирката на магазина и пощата и се прибираме от най-кратката разходка в историята. Това е моментът да включим една от печките и да започнем да се сушим в трапезарията-механа. За мое най-голямо щастие над долината изгрява дъга, и то двойна! (Колекцията ми от дъга е описана тук.) Мислено я посвещавам на нашите младоженци! До края на деня вали още много пъти, което осуетява всякакви опити за разходка.

Двойна дъга над с. Чокманово

На следващия ден е облачно още от сутринта. Гръмотевиците се чуват дори в ритуалната зала. Излива се отново силен порой. Имаме кратък недъждовен момент пред църквата и в останалото време сватбеното тържество край параклиса "Св. Спас" може да се кандидатира за най-дъждовната сватба. Това разбира се няма как да помрачи празничното ни настроение. В промеждутъците от време без проливен дъжд изпаренията започват да обграждат хълма и параклиса, и създават една загадъчна и тайнствена атмосфера. Ние казваме "По вода да им върви", а словенците имат друга поговорка - "ако вали на сватбата, семейството ще има достатъчно пари". И покрай това научавам още една поговорка от Италия -

"sposa bagnata, sposa fortunata" - "мокра булка, щастлива булка". Изглежда, че повечето езици си имат такива поговорки. На мен ми харесва и онази дето - ако топиш тавата, ще ти вали на сватбата. :)

Параклис "Св. Спас" над Райково, където веселбата продължава

Параклис "Св. Спас" над Райково

Храмът на параклис "Св. Спас" над Райково

В късните часове на деня, преди залеза, дъждът вече е спрял и ние се прибираме при нашата Родопчанка в Чокманово. Скулптурата прави впечатление - в родопската си носия, красива и горда. Посреща и изпраща минаващите през селото. Авторът ѝ, Ангел Каравланов, я дарява за празника на селото - на Илинден през 2014 г., когато се отбелязва и 111-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

Баба Мария, стопанката на къщата, ни кани да прочетем двутомника с Историята на Чокманово, но аз успявам да прочета набързо само предговора от Николай Хайтов. Жителите на селото днес са 70. Името произлиза от турски - хора с „чок иман“ или хора с много (със силна) вяра. Такива са жителите, бегълци от околните селища на Родопите през турското робство.

Селото ми се струва голямо. Няколко разпръснати махали по един много стръмен склон. Къщи има както високо над шосето, така и далече надолу в низината. Разходката след дъжда е приятна, сред тишина и бели облачета, пълзящи нагоре от долината. Сърна претичва край шосето.

Отбивката към гробището в с. Чокманово, мъглата е заради дъжда

Гледка от шосето в с. Чокманово

Родопското звездно небе изгрява над нас, шумолят капките, които се оттичат след дъжда по листата на големия орех, обаждат се кучета в далечината и непознат птичи глас.

Неделното утро ни посреща с ярко слънце и синьо небе. Излизам рано-рано на дългоочакваната разходка. Всички улици са много стръмни, а след обилните дъждове по тях се стичат буйни реки. Не срещам никого - или всички спят, или са напуснали селото през почивните дни. Зеленчуковите градини на хората са в най-високата и не толкова стръмна част. Пухкавите изпарения от долината се издигат безгрижно към небето. Високо в планината лятото е кратко, но природата е много щедра - изобилие от билки, диви ягоди и диви гъби, особено при тези дъждове, но за съжаление не си нося гумените ботуши! :)