Година след година, всяка сутрин - на път за работа или на разходка с Одри в Княжеската градина - денят ми започва с музика, лъчезарна усмивка и сърдечно пожелание за приятен ден. Представям ви Георги Патеров - дядото с акордеона от подлеза на Спортната палата.
 |
| Акордеонистът Георги Патеров в подлеза на Спортната палата |
Усмивката му винаги грейва, щом се доближа до него. Особено, ако съм на разходка с Одри, защото дядо Георги има болонка, връстник на Одри. Понякога се спирам и разменяме по няколко приказки за кученцата.
Струва ми се, че всички минувачи в подлеза харесват музиката на дядо Георги, спират се за поздрав и пускат по някоя паричка. Свири естрадна музика, класическа, филмова, а най-много ми харесва, когато дядо Георги засвири някое танго.
Понеже дните и годините отминават, а дядото с акордеона е винаги там, всеки път ведро ни посреща и пожелава честит празник или просто приятен ден. Замислих се, че дори не знам името му.
Преди години имаше един друг дядо - цигулар, който свиреше на ул. "Граф Игнатиев" срещу Шесто училище. На него е посветил един разказ Джон Хамилтън в книгата си за България - Чашата на гадателката.
А пък аз искам да разкажа за дядото с акордеона, тъй като със своята музика и топло човешко присъствие той променя облика на града ни към по-добро и слага своя отпечатък в живота на всички, които го познават макар и само като минувачи.
В знак на благодарност към него за приятното отношение и красивата музика, с радост споделям тук неговата история.
Роден е през 1942 г. в Прилеп, където баща му е служил в армията. Завръщат се във Великотърновско през 1943 г. Самият дядо Георги е отслужил целия си трудов стаж в армията като военен музикант - във Велико Търново, Бургас, Айтос и на други места. Участвал е във внушителни военни паради през 70-те и 80-те години за деня на армията, честван тогава на 23 септември. След като излиза в пенсия през 90-те години, дядо Георги започва да пътува в чужбина и да свири в големите градове на Италия, Франция и Испания, където прекарва от няколко месеца до няколко години. Споделя колко добре приет се е чувствал като уличен музикант в тези държави, как дори сутрин хората са му носели топла закуска. Пази най-топли спомени от Барселона и неслучайно сега там живее неговата дъщеря със семейството си. За съжаление нещата се променят след 2000 г., когато започват терористичните актове и сред хората се настаняват страх и недоверие към чужденците.
Завършвам с кратко музикално изпълнение на дядо Георги и с пожелание още дълги години да е здрав и да ни радва с музиката и добрината си.
