Старите славянски месеци

Какво е общото между римския бог Янус и Голям Сечко? Защо е лют Малък Сечко? Коя богиня е кръстница на моя месец юни? Кои са кимавец, виноток и листопад?

Понеже сме в началото на годината, закачили сме на стената новите календари. Редом с общоприетите латински имена, виждам написани едни народни имена, старославянски. А защо никога не съм ги чувала в България?

Славянският природен календар (изображение от Северная сказка, https://northernfable.ru/article/slavyanskij_kalendar/)

Така започва моето паралелно разследване между България, Словения и старите славянски месеци. Още по-пълен списък ще намерите в тази статия на Уикипедия.

#	Български	Старо-български	Словенски	Старо-словенски	Хърватски	Чешки	Полски	Украински	Беларуски	Литовски
I	Януари	просинец, колог, коложег, голям сечко	januar	prosinec	siječanj	leden	styczeń	Січень	Студзень	Sausis
II	Февруари	съчен, сечко, малък сечко	februar	svečan	veljača	únor	luty	Лютий	Люты	Vasaris
III	Март	сух	marec	sušec	ožujak	březen	marzec	Березень	Березень	Kovas
IV	Април	брязок	april	mali traven	travanj	duben	kwiecień	Цветень	Квітень	Balandis
V	Май	тръвен, тревен	maj	veliki traven	svibanj	květen	maj	Травень	Травень	Gegužė
VI	Юни	изок, червеник	junij	rožnik	lipanj	červen	czerwiec	Кресень	Червень	Birželis
VII	Юли	чръвенъ, жетар,   жътвар, сърпен	julij	mali srpan	srpanj	červenec	lipiec	Липень	Липень	Liepa
VIII	Август	орач, зарев	avgust	veliki srpan	kolovoz	srpen	sierpień	Зарев	Серпень	Rugpjūtis
IX	Септември	руен, руй	september	kimavec	rujan	září	wrzesień	Руен	Вересень	Rugsėjis
X	Октомври	листопад	oktober	vinotok	listopad	říjen	październik	Листопад	Жовтень	Spalis
XI	Ноември	груден	november	listopad	studeni	listopad	listopad	Грудень	Листопад	Lapkritis
XII	Декември	студен	december	gruden	prosinac	prosinec	grudzień	Студень	Грудень	Gruodis

В българския и словенския народните имена на месеците са излязли от употреба (в края на XIX век за българския), но те са живи в днешния хърватски, чешки, полски, украински и беларуски, а от балтийските езици само литовският ги е съхранил.

Тези стари, народни имена са свързани с природата и нейния кръговрат, с годишните времена, със стопанската дейност, с празници и обичаи. Но значението им се тълкува по най-различни начини.

В Остромировото евангелие от XI век, както и в други източници, имената на някои от месеците се срещат така: януари - просинец - защото денят започва да расте и просветва; февруари - сечко - защото се секат дърва за огрев; март - сушец - защото е сух; април - брезен - свързано с цъфтежа на брезата; май - тревен - от думата трева; юли - сърпен - от сърп, времето за жътва; октомври или ноември - листопад - когато падат листата; декември - груден - означава замръзнала буца земя.

Януари - просинец, голям сечко (prosinec)

Януари е кръстен на римския бог Янус - двуликият бог на началото и края. С едното си лице гледа назад в миналото, с другото - напред в бъдещето. Славянското име на този месец е просинец. Това може да произлиза от просветляването и нарастването на деня. Все едно слънцето про-светва. Но също и от просо. В един от най-студените и гладни зимни месеци, просото (като житото) е символ на изобилие и благоденствие. В словенския език се обяснява и като молба, просене за добра реколта през годината. А Голям Сечко освен това е брат на Малък Сечко и на Баба Марта от приказката на Елин Пелин.

Февруари - съчен, малък сечко (svečan)

За римляните годината е започвапа от пролетта (както е и досега в Иран) с месец март. А февруари е свързан с римския празник на пречистването преди новата година "febra". Февруари е последният месец, добавен допълнително към древноримския календар и затова е най-кратък, не е имало достатъчно дни за него. Ние го наричаме Малък Сечко. Хем е последен месец от зимата, хем се сърди, че е кратък, затова може да бъде доста студен или направо лют (на украински и беларуски). Сечко или съчен - от сеч на дърва или пък svečan на словенски от думата свещ.
На 2 февруари е християнският празник Сретение Господне (Svečnica), четиридесетият ден след рождението на Исус, когато Дева Мария и Йосиф за пръв път го занасят в храма, за да благодарят на Бога. Това е продължение на римския празник на пречистването и още празник на светлината. В храма има ритуал по благославяне на свещите, след което всеки отнася благословената свещ в дома си.

Март - сух (sušec)

Началото на пролетта, началото на древноримската година, наречен на бога на войната Марс. В славянския календар март е сухият месец. Суха и премръзнала, земята е готова да попие жадно топящите се снегове и да се събуди за нов живот.

Април - брязок (mali traven)

На латински "aperire" означава отварям. През април земята се "отваря" и всичко започва да пониква. Старославянските имена също са свързани с това. Брязок - заради цъфтежа на брезата. Мали травен, заради младата, зелена пролетна трева.

Май - тревен (veliki traven)

Мая е богинята на пролетта и плодородието, покровителка на земята. Старото словенско име на този месец е свързано с буйния растеж на всичко, младата априлска тревичка вече е пораснала, затова е велики травен, а на български - тревен.

Юни - изок, червеник (rožnik)

Моят месец юни е времето, когато цъфтят липите, затова на хърватски е липан. На чешки и полски е липен следващият месец, може би там цъфтят по-късно.
Римляните са го кръстили на главната богиня Юнона, съпругата на Юпитер - богинята на брака и пазителка на жените.  В старобългарския календар се казва изок или червеник. Не намирам задоволително обяснение откъде идва това име. В старословенския календар юни е бил rožnik - от думата roža (цвете) - месецът на цветята. Но може също така да се свърже с ръжта, която цъфти тогава.

Юли - жътвар, сърпен (mali srpan)

Юли носи името на великия римски пълководец Юлий Цезар, който въвежда юлианския календар през 46 г. пр. н. е. Юли е бил петият поред месец - квинтилий, преименуван в памет на Юлий Цезар. А в славянския народен календар юли е най-усилното време на жътва и коситба. Той е жътвар и косач, който неуморно размахва косата по ливадите и трупа сноп след сноп със сърпа си.

Август - орач, зарев (veliki srpan)

Август е бил шестият месец за римляните - секстилий, но е преименуван от римския сенат в чест на император Октавиан Август. В нашия стар календар август е орач, защото започва оран, в словенския е все още жътва - голям сърпен.

Септември - руен, руй (kimavec)

Септември е седмият месец за римляните (septem на латински - седем).
За българите той е руй - изобилен и плодороден. За словенците - кимавец, защото дърветата кимат и клюмат, под тежестта на плодовете си. За сърбите и македонците това е гроздобер.

Октомври - листопад (vinotok)

Октомври за римляните е просто осмият месец (octo на латински - осем). За нас е листопад - есен е и листата на дърветата падат в подготовка за зимата. За словенците обаче това е виноток, тогава виното се претака докато дойде денят на св. Мартин (11 ноември), когато младото вино е готово.

Ноември - груден (listopad)

Ноември е деветият древноримски месец (novem на латински - девет). Изглежда, че в Словения листопадът започва едва след като стане виното. Докато за нас ноември вече е скован от студ, а земята замръзва на буци като грудки - груден.

Декември - студен (gruden)

Декември е последният, десети месец в древноримския календар (decem на латински - десет). При нас това е студеният месец, а в Словения е груден. Една словенска поговорка за месец декември гласи: "Изяжте си суджука през зимата, да не ви ядат мухите през лятото". В стария сръбски календар декември се казва коледар, което ме връща към предишната ми публикация за коледа и коледарите.