Цветна надпревара (лалета срещу минзухари)

Наближава краят на април. Почти на косъм успявам да хвана празника на лалето в Арборетума и минзухарения килим на Велика Планина. В един и същи ден - две ботанически градини. Едната - създадена от човека, а другата - дива, алпийска градина.

Автомобил Хортензия в ботаническата градина

Лалета, японски череши и Алпи

В ранното утро, стриктно следвайки рехавото съботно разписание на автобусите, се качвам на автобуса за Камник до спирка Радомле. Оттам вървя двайсетина минути по шосето, сред цъфнали овошки и красиви къщи, за да стигна до най-големия ботанически парк в Словения. Арборетум Волчи Поток е основан през 1952 г. от Люблянския университет и се посещава от 100 000 души всяка година. Арборетум означава, че тук са събрани много дървесни видове от целия свят. Паркът се простира на 85 хектара и освен прекрасните си гори, има езера, поточета и просторни ливади, а растителните видове надхвърлят 3500.

Шосето между Радомле и Волчи Поток минава през село Худо
(в превод - зъл, но на вид е доста приятно!)

През април традиционно се провежда празник (изложба) на лалето. Купувам си умишлено билет за две посещения, защото знам, че искам да се върна през юни, когато разцъфне внушителната колекция от над 3000 рози. Арборетумът отваря варти в 8:00 и аз съм сред първите посетители. Картата на парка предлага два маршрута, аз избирам по-обиколния и дълъг маршрут за 2-3 часа и пресмятам, че ще бъда навреме в Радмоле за следващия (и последен) автобус за Велика Планина.

Цветни лехи в Арборетума

Цветни дънки

В Арборетума се провеждат сватбени тържества

Тези няколко часа минават неусетно. В по-откритата част на парка има различни рекламни шатри. Също и сватбена шатра, украсена за сватбено тържество. Алеите ме водят през пъстро аранжирани площи с лалета, теменужки и различни сезонни цветя под разкоша на японски череши и техните кичести розови цветове. В дъното като красив декор се изправят заснежените все още Камнишко-Савински Алпи. На малко полощадче приготвят своите сергии занаятчии от цялата страна. Ковачът минава при всеки и черпи, включително и мен, с домашен ликьор за сладък и успешен ден.

Градински свещници от занаятчиите

Първият хотел за насекоми, който виждам в живота си

Навлизам в розаруимите, където само след месец-два ще въздишаме от очарование. Преминавам оттам бързо и се озовавам в една приказна гора, от рододенрони и магнолии в най-различни цветове - бели, бледолилави, розови, цикламени. Продължавам нататък и вече съм сред истинска гора, само аз и песента на птичките. Включва се едно поточе покрай алеята. Компания ми правят различни дървени скулптури, фигурки на диви животни и насекоми в едър мащаб.

Папрат... динозаврите не са далеч

Нататък...

На различни места из гората има енергийни точки и места за почивка и зареждане

Рододендронова горичка

Широки лехи от лалета следват очертанията на пътя и тъкмо когато решавам, че съм към края на парка, алеята ме отвежда към една друга част от парка, подобна на френска дворцова градина. С геометрично оформени храсти и шадраванчета. И с безброй лалета, толкова много разновидности, всяка със съответната табелки, че след 4-5 лехи вече спирам да се впечатлявам. Осъзнавам, че вече имам любима ми част от парка и това е гората. Отбивам се на изхода в красивото магазинче за семена и сувенири и продължавам към Велика Планина, отнасяйки цялата тази красота и чувството на уединение от гората.

Изложба на лалета в Арборетум

Каква щедрост! Японски череши

Камбана "Пожелай си нещо"

Френската градина в Арборетума

Арборетума и Камнишко-Савинските Алпи за декор

Автобусът може да е един път на ден, но е съвсем точен. Пристигам на моята отправна точка за Велика Планина - станцията на лифта. Горе ме очакват минзухарите, които толкова пъти съм гледала по туристическите брошури и по интернет. Сега вече си пестя силите и съвсем мързеливо взимам билет не до междинната станция, а чак до горе, до самото пасище.

Седалковия лифт към Велика Планина

Снежно бяло, ливадено зелено и минзухарено лилаво

Не знам кое описание е по-подходящо - килим от минзухари или лилава премяна. В този ден Велика Планина ми се запечатва в три цвята - снежно бяло, ливадено зелено и минзухарено лилаво! И ярко синьото небе, за разлика от прешния път, когато картината беше мъгливо- снежна и черно-бяла. В рамките на един месец Велика Планина се е преобразила до неузнаваемост. В края на март дървените къщички на пастирите бяха напълно затрупани под дебелия сняг, а днес това високопланинско пасище (1611 м.н.в.) е пълно с хора, щъкащи навсякъде и снимащи лилавите поляни. Кравичките още не са пристигнали на своето летовище (planina на словенски се използва за планинско пасище).

Велика Планина в края на март

Велика Планина в края на април

До последния лифт за надолу имам около три часа. Винаги съм обичала плата и планински била, където е открито и погледът ти се шири надалече по хоризонта до следващите планини или се спуска надолу в долините. Вятърът отнася всички ненужни мисли. Стъпвам леко през гъстите минзухарени петна и покрай последните преспи сняг. Възхищавам се безмерно на тази съвършена алпийска цветна градина.

В царството на минзухарите, Велика Планина

Това е сбъдната мечта!

Вълнуващ ден сред природата, в който отмятам в списъка си още две дълго мечтани и желани преживявания! И се чувствам като победител в едно от онези състезания, дето те пращат в непознат град или среда и ти поставят цел, която трябва да постигнеш или достигнеш без пари, без телефони и т.н. В моя случай предизвикателството беше да съчетая съботното междуградско автобусно разписание, така че да достигна до Арборетума и Велика Планина и да се прибера обратно в същия ден, нито пеша, нито на автостоп. :)