Панорамната кула Рашица

Кратко и сладко, както казват англичаните. Грее ясно слънце от сутринта. Такъв ден не мога да прекарам в града. Прицелвам се във връх Рашица, където се извисява 17-метрова панорамна кула с фантастична гледка към Камнишко-Савинските Алпи. Плюс това, Рашица е първи номер в книжката за печати от 10-те върха в околностите на Любляна, която след Шмарна Гора бе изоставена в полза на по-високи върхове.

Още един печат в книжката

Кулата на връх Рашица

Рашица (641 м.н.в.) е връх, разположен северно от Любляна, над селата Рашица и Добено. Официалното име на върха и на хижата е Стане Косъц - партизанин и водач на партизанска чета, родом от с. Рашица.

Паметника на народния герой Стане Косъц

С градския транспорт стигам точно за 30 минути до село Средно Гамелне (което между другото се намира между Горно и Долно Гамелне, но и трите села са в равнината и са квартали на Любляна). По лека горска пътека за един час стигам до хижата. Следвам маркировката и си спомням за нощния ни преход с Буба и Митко в търсене на хижа Долич. Снегът не е много, но е достатъчно за истинска зимна разходка. Пътеката е заледена и хрущи под краката ми. Учудващо, все още няма много хора наоколо, чак пък толкова ли съм подранила?

По пътеката към хижа Рашица

Хижа Рашица

Хижата е много спретната, топла и уютна. Подобна на повечето словенски хижи, в които съм била - с големи прозорци, карирани завески и камина, облицована с плочки и затрупана с дрехи за сушене. Кучета не се допускат вътре, обаче отвън са добре дошли. Имат си панички за вода и дори за кучешки бисквитки (уви - празни). Още с влизането в хижата, на първата възможна маса до вратата, виждам цял поднос със сладкиши - гибаница и бухтел.

За камината трябват дърва

Бар за кучета - вода и бисквитки

Кученца и стопани на масичките пред хижата

Поръчвам си чаша домашен чай. И май съм единствената, която пие само чай. Той изглежда върви с чашка ракия. Колекцията от ракия на бара е внушителна - единайсет вида (кайсиева, крушова, с боровинки, с мед и т.н.).

Сладък ден с гибаница и бухтел(ь)

Барчето в хижа Рашица

Богат ракиен асортимент в хижа Рашица

Изкачвам се на четири или пететажната кула и времето застива. Тишина и великолепие. За една година вече съм се научила да разпознавам контурите на Камнишко-Савинските Алпи - връх Сторжич на запад, най-високият връх - Гринтовец, където бяхме с Любо и Мария през лятото, Камнишката седловина между върховете Брана и Планява. Чувствам се възнаградена с такава панорама и такъв прекрасен ден.

Панорамата от кулата Рашица към Камнишко-Савинските Алпи

Панорамата от кулата Рашица към долината и Камнишко-Савинските Алпи

Поглед към долината по пътеката между хижа Рашица и село Добено

Продължавам разходката си до село Добено, още 15 минути нататък. Край пътя виждам един голям снежен човек, който ще се окаже най-смешният снежен човек в живота ми, защото има котешка глава! Децата си имат прекрасна стръмна поляна за спускане с шейни, а татковците им пригаждат някакъв мотор, който да служи за влек. Каква идилия - тези села са само на десетина километра от града. Приличат на вилна зона, а са съвсем обитаеми населени места. С красива панорама към планината и към долината, където се извива река Сава.

Кратък и сладък преход, лек и толкова зареждащ!