Португалска мозайка

Средата на юни е. Няколко дни след рождения ми ден. С моите приятелки Мария и Деница си подаряваме едно приключение в Лисабон. Летим през Амстердам и пред нас е целият ден, за да го разгледаме. За мен това е второ посещение на Амстердам, но първо през лятото. Въпреки това и трите сме единодушни, че градът сивее и хладнее. Дори усилията на Дени да редактира и оцвети малко снимките не дават особен резултат.

Пред манастира Жеронимуш, Лисабон

В Амстердам

Пристигаме късно в Лисабон, около 23 часа. Хазяйката ни от airbnb.com Ана ни посреща на летището и ни откарва в квартирата. Получаваме полезни съвети как да се придвижваме из града, къде са най-близките магазини и пекарната за закуска. Уцелили сме някаква гореща вълна и Ана ни предупреждава, че следващите дни ще бъдат изключително горещи (близо 40 градуса). Нейният съвет е да "избягаме" на хладно в Синтра и да отидем на плаж.

На следващата сутрин, вече отпочинали, се събираме в кухнята и осъзнаваме, че апартаментът е огромен. Още вечерта ни правят впечатление широките озеленени булеварди и елегантните сгради в квартала. Входът на сградата е луксозен: мраморни настилки и стъпала, дървени ламперии и орнаменти по стените. Дали нямаше червен килим и портиер? А самият апартамент има около седем или осем спални, просторна кухня, две бани и обща дневна. Спалните се отдават под наем на студенти и туристи. За дните, прекарани там, се срещаме с един или двама от наемателите. Но нямам чувството, че бихме си пречили, дори ако престоят ни беше по-дълъг.

С изглед към "Алфама" от триумфалната арка

В Лисабон

Наистина, горещината се усеща още от сутринта, затова решаваме да последваме съвета на Ана и да отидем в Синтра - живописен исторически град, прегърнат от зеленина и окъпан в прохладни извори и чешми, неслучайно място за лятна резиденция на португалските крале. Лека-полека се насочваме към кварталната пекарна за кафе и закуска, след това към центъра и към гарата. Без да бързаме, вървим и се захласваме почти от всичко - булевардите, зеленината, парковете и водните каскади. Стъпваме по тротоари и площади, които са настлани с мозайки от чернобели павета и образуват различни фигури. А над главите ни пазят щедра сянка стари дървета.

Разказът ми няма да следва хронологията на дните ни, а по-скоро ще се реди като пъстроцветна мозайка от впечатления и спомени.

Лисабонски символи

В историческия квартал "Алфама"

Петлето

Много преди това пътуване, първото ми в Португалия, Мимето и други приятели ми бяха подарявали сувенири от Португалия. Всички те изобразяват стилизиран черен петел с яркочервен гребен, няколко червени сърца и синя основа. Тъкмо в Синтра научавам от една коркова пощенска картичка легендата за Петлето от Барселуш (Galo de Barcelos):

Един поклонник вървял по пътя към Сантяго де Компостела и бил несправедливо обвинен в кражба. Осъдили го на смърт чрез обесване. Помолил да се срещне със съдията, който тъкмо бил на трапезата и там го очаквал печен петел. Осъденият се заклел в невинността си и предрекъл, че този печен петел ще се изправи и ще закукурига, когато той увисне на бесилото. Точно така и станало. Съдията се втурнал към бесилката, за да поправи грешката си. А поклонникът, благодарение на късмета си и лошо направения възел, оцелял.

И така петлето станало един от символите на Португалия и популярен подарък за добър късмет, символ на вярата и правдата.

Петлето от Барселуш

Сардините на Лисабон

Като споменах корковата пощенска картичка, се сещам за прекрасните коркови изделия, които виждаме по магазините. Чанти, портмонета и обувки. Португалия е най-големият производител и износител на корк в света. А коркът е всъщност кората на корковия дъб.

Сардините и Санто Антонио

Свети Антон е родом от Лисабон и е покровител на града. На мястото на родната му къща в историческия квартал "Алфама" е издигната черква, носеща неговото име. Като светец той е смятан за ненадминат сватовник, закрилник на влюбените, на младоженците и също така покровител на загубените предмети и хора. Денят на светеца, 13 юни, е официален празник в Лисабон и дава началото на едномесечни тържества в негова чест, наричани още "празник на сардините".

По традиция за празника на свети Антон се венчават заедно шестнайсет предварително одобрени двойки

Сватба в Синтра

Ние се включваме активно в празненствата на Санто Антонио, най-вече в сардинената им част. Улиците на "Алфама" са украсени с многоцветни карнавални панделки и ленти. На всяко по-широко място, тераса или малък площад димят скари. Сардините се приготвят по изключително прост начин - осолени в морска сол и изпечени на скара. Извадени са маси и столове, вероятно от жителите на квартала, защото всички са различни. Различни са също чинните, в които се поднася храната. Атмосферата е непринудена, квартално-празнична. Липсва единствено музика. Обявен е национален траур заради жертвите на опустошителни горски пожари, които бушуват по същото време.

Сардините са друг португалски символ, който се среща навсякъде - под формата на сувенири, керамика, апликации и храна. Но защо сардини? И тази традиция препраща към една от легендите за свети Антон. След като напразно се опитвал да проповядва на хората, светецът се обърнал към рибите и те се вслушали в неговата проповед.

Празниците на свети Антон в "Алфама", Лисабон

Празнично меню

Трамвай номер 28, градини и сладкиши

"Алфама" е квартал, който ме очарова. Някога е бил най-предпочитаното място за живеене. Но през Средновековието заможните му обитатели го напускат заради земетресенията. Разположен е високо, на хълм. На върха му се издига крепост. Панорамата към река Тежу е забележителна. Улиците са стръмни и криволичещи. Тъкмо по тях пъпли нагоре или се спуска надолу историческият трамвай по линия номер 28. Някъде другаде сигурно късите вагони от трийсетте години на миналия век щяха да си почиват в музея, но в Лисабон тази линия работи пълноценно както за местните, така и за туристите, преминавайки през сърцето на града и историческите му квартали.

В трамвай номер 28

Последната спирка на трамвай номер 28

Това трамвайно пътешествие ни отвежда до две незабравими места. Градините на Естрела с тяхната прохлада, екзотична растителност и сладко безвремие. И до сладкарница "Санто Антонио" в "Алфама", където успяваме да опитаме прочутите сладкиши с яйчен крем в хрупкава хилядолистна основа (Pastel de nata).

Най-известната сладкарница "Pastéis de Belém", която пази и оригиналната рецепта на монасите от манастира Жеронимуш, се намира в квартал "Белем". Колежката ми Вера от Порто беше казала, че това не бива да го пропускаме. Защото можем да видим през витрините как се правят тези сладкиши. Но ние го пропускаме. Нямаме намерение да чакаме на опашка пред витрините на работилница за лакомства. Цялото ни пътуване е спонтанно и без задължителни елементи. Къде да отидем и какво да правим си измисляме в крачка. Наш помощник е най-малкият джобен пътеводител на издателство "DK".

В градините на Естрела

Сладкарница "Санто Антонио"

Мореплаватели

Разхождаме се безгрижно покрай кулата на "Белем", паметника на мореплавателите и манастира Жеронимуш. Квартал "Белем" се намира на устието на река Тежу. Оттам са отплавали много от мореплавателите в търсене на нови търговски пътища. Вашку да Гама и спътниците му са прекарали в молитви нощта преди първата експедиция до Индия именно в този манастир. И със средства, спечелени от тази експедиция, е финансирано преустройството му. В него се намира гробницата на Вашку да Гама. Манастирът е паметник от списъка на ЮНЕСКО.

Плажове

Хазяйката ни Ана споделя три любими места за плажуване:

Ещорил, Кашкаиш и Гуинко - два стари крайбрежна града и широк плаж, известен с условията си за сърф;
Природен парк Арабида със своите диви плажове Галапиньос, Портиньо и Фигериня;
Капарика - курортен град, приобщен към Лисабон и разположен на отсрещния бряг на реката срещу квартал "Белем" и на брега Атлантика.

Тъй като за плаж ни остава последният ден и нямаме желание да наемаме кола, избираме най-лесния вариант. Капарика, докъдето се стига с обществен транспорт от площад "Испания".

На плаж в Капарика

На брега на океана е прохладно, поне с 10 градуса е по-ниска температурата, отколкото в Лисабон. Разполагаме се доволно под чадър на плажа и така по свой начин казваме "Здравей, лято!". (Три месеца по-късно, отново на брега на Атлантическия океан, на нос Спартел в Мароко пък изпращам лятото на 2017 г.)

Каучсърфинг за последно

Остава ни една последна нощувка в Лисабон. За съжаление квартирата на Ана е заета и се налага да се преместим. Това ни е известно от самото начало и през каучсърфинг сме си намерили нов домакин, който се казва Жоао. Пишем си с още няколко кандидат-домакини на име Жоао. Но нашият Жоао живее близо до летището, а полетът ни е рано сутринта и ще ни бъде много удобно.

Гледката от блока на Жоао

Преди да тръгнем към Капарика се нанасяме при Жоао, който не си е у дома. На последния етаж в панелен блок, напечен от слънцето и жегата до невъзможност, ни посрещат майката на Жоао и нейният котарак. Тя не говори английски и видимо страда от някакво психично заболяване. Настанява ни в спалнята на Жоао, където няма как да се съберем и трите. Споглеждаме се и със свито сърце заминаваме за Капарика. Там решаваме, че няма да останем при Жоао. Изнасяме си багажа привечер, сбогуваме се с майка му и отиваме в хостел някъде в центъра на града. Целият персонал са непалци, непалска е и атмосферата. Същинско спокойствие след неуспешния опит за "каучсърфинг". Прекарваме нощта добре, с изключение на потресващото хъркане, което долита от някоя съседна стая, струва ми се дори от друг етаж.

Гланцираните керамични плочки "Азулежу"

В Лисабон

На гарата в Синтра

Виждаме ги навсякъде: по фасадите на сградите; в станциите на метрото и жп гарите; в дворци, манастири и църкви. Това изкуство е донесено в Португалия и Испания от маврите. Полиран камък, украсен с геометрични или флорални мотиви, наподобяващ византийски и римски мозайки. Освен декоративната си функция, тези красиви керамични плочки изолират сградите срещу високата влажност и температура. Португалските керамични плочки оформят свой собствен стил и започват да разказват различни истории от бита, религията, за знаменателни събития и герои. Заслужава си посещението в Националния музей за керамично изкуство "Азулежу".