Котсуолдс - кошари сред заоблените хълмове

Преди години получих пощенска картичка от Бибъри, английско село с каменни къщи, цветя и поток. Този образ ми се запечата в списъка с желания. Бибъри е обявено за едно от най-сниманите села в Англия. Но със сигурност не е единственото живописно и идилично място в английската провинция. Намира се в Котсуолдс. А Котсуолдс е обширна област, откъдето извира река Темза и има статут на защитена територия ("област с изключителна природна красота" преведено буквално). Към природата обаче съвсем естествено спадат и китните села в Котсуолдс, които пазят характерния си облик от столетия насам.

Тисово дърво и имението Стануей Хаус в Стануей

Вместо Бибъри обаче, докъдето не мога да стигна с обществен транспорт, аз се записвам на организирана еднодневна екскурзия с Cotswolds Guided Tours и това се казва "с един удар - шест заека".

Сноусхил

Ричард посреща групата за днешната екскурзия по "Най-хубавите места в Котсуолдс" на жп гарата в Мортън ин Марш. В уречения час и в съответствие с указанията, които са изпратили по електронната поща. Представяме се един на друг. Ричард и Луси са семейството, което върти семейната фирма и водят групи из потайностите на Котсуолдс. Две дами от Австралия, трима възрастни американци (за втори път тази година правят екскурзия с Ричард) и аз.

Табела в Стантън по маркирания маршрут Котсуолд Уей

Програмата за деня е ясна и не подлежи на коментар и разтягане, часовете се спазват, защото повечето хора гонят влак след това. Всеки ще има възможност да се вози на предната седалка в микробуса и да прави снимки. Ричард ни запознава с правилата за деня, слага си микрофон и започва своя информативен и увлекателен разказ, докато прекосяваме Мортън ин Марш. Поредният пазарен град, с пазар, случващ се всеки вторник от 1000 години. Смята се, че странноприемницата "The Bell Inn" е послужила за вдъхновение на Толкин във "Властелинът на пръстените" за стария хан на Брее "Скокливото пони".

Кръчмата "Корона и тромпет" в Бродуей

Котсуолдс е овцевъден край, който преживява своя разцвет през XV-XVI век и се замогва от търговията с вълна. Породата е котсуолдска овца, наричана още "котсуолдски лъв" понеже вълната ѝ е толкова гъста и дълга, че наподобява лъвска грива. Внесена е в Англия от римляните и е давала най-фината вълна в Европа. Днес котсуолдската овца се среща много рядко в английските ферми.

Бродуей

Името на областта се превежда като "кошари сред заоблени хълмове". Областта заема около 2000 кв. км. и се простира частично в шест графства. Населението ѝ наброява близо 150 хил. души, а броят на посетителите за една година възлиза на 39 млн. души. Освен природата, и сградите са защитени. Запазен е и старият римски път от времето на римското нашествие през 45 г. пр.н.е.

Това е последната екскурзия за годината по този маршрут, защото през декември Ричард и Луси си взимат годишната почивка, а през зимата тесните и криволичещи междуселски пътища се заледяват.

"Шийп стрийт" (Овча улица) в Чипинг Кемдън

Кулата Бродуей

Ричард ни дава ламинирани карти с информация (каквито ще има за всяко следващо място) и достатъчно време за разглеждане. Брули жесток вятър. Кулата Бродуей се е вирнала насред нищото. Не виждам никакви стада елени, само няколко овце на паша. Това е най-високият замък в Котсуолдс. Поради отличната видимост и през двете световни войни е използван от военновъздушните сили. В кулата е устроен музей на ВВС и на художника Уилям Морис, който е посещавал замъка с други художници от движението "Изкуства и занаяти". За съжаление към заоблените хълмове на Котсуолдс и към град Бродуей в низината в момента няма никаква видимост.

Кулата Бродуей

Панорама от кулата Бродуей

Музеят в кулата Бродуей

Музеят в кулата Бродуей

Сноусхил

Сноусхил на староанглийски означава "където снегът се задържа дълго". Дълго, но чак до лятото ли? Това се е случило по време на снимките на филма "Дневникът на Бриджит Джоунс". През месец юли с помощта на много изкуствен сняг са заснети зимните сцени, когато Бриджит Джоунс се прибира за Коледа. Изглежда, че и други аномалии се наблюдават през лятото. Нацъфтят ли лавандуловите полета, тълпи от туристи и фотографи се изсипват на ята като марокански скакалци.

Старата пощенска кутия в Сноусхил

Селото е толкова красиво, просто нереално. Голяма господарска къща, черквата "Сейнт Барнабас" в центъра, кръчмата "Сноусхил Армс" (част от местна верига пивоварни (от 1865 г.)), една прелъстителна червена телефонна кабина и една пощенска кутия, вградена в стената на къща. Стръмни зелени хълмове и прошарена дъбова гора прегръщат всичко това.

Кръчмата в Сноусхил

Сноусхил

Сноусхил

Стануей

Стануей ("каменна земя") дори не е село. На английски се използва думата hamlet (селце или махала), където са живели овчарите. Тук има шест или седем къщи. Влизаме в двора на черквата, откъдето най-добре се вижда внушителното имение на семейство Трейси - Стануей Хаус. Във време, когато е имало данък върху комините и върху стъклото, тази къща не е пестяла нито от едното, нито от другото. Оттогава е останал изразът "кражба на светлина" (daylight robbery), защото заради данъка прислугата е била принудена да живее в помещения без прозорци.

Ричард ни разкрива още една тайна от мрачното средновековие. Хората са вярвали, че дяволът причинява чумата. Всичко започва с едно кихане, това е първият симптом. С кихането половината ти душа излита. Затова се казва "Bless you!" (Наздраве!), когато някой кихне. За да те благослови Бог и да спаси душата ти от дявола. Освен това в двора на всяка черква расте поне едно тисово дърво. Понякога тисовите дървета са оформени и подрязани. Ако обаче е оставено да расте като диво, със стърчащи клони навсякъде, това означава, че под него са погребвани жертвите на чумата.

Стануей Хаус, Стануей

Стануей Хаус, Стануей

Колкото и да е малко това село, сякаш толкова повече истории има да разкаже Ричард. 

Например в черквата ни обръща внимание към дървените пейки, където седят вярващите по време на служба. В началото на всеки ред пейки откъм пътеката има по-висок дървен полустълб като част от конструкцията на седалките. На това дърво ясно се виждат улеи - врязани следи от въжета. Овчарите, които са били на голяма почит, са идвали на служба със своите овчарски кучета и са ги връзвали за тези стълбове.

В годините след Първата световна война в Стануей Хаус е отсядал шотландският писател Джеймс Матю Бари - автор на "Питър Пан". Като запален играч по крикет той финансира строителството на игрище за крикет в Стануей, което съществува и до днес. В неговия аматьорски отбор са участвали Ръдиард Киплинг, Артър Конан Дойл, П. Г. Удхаус, Джером Джером и други писатели. Към игрището е запазена постройка, наречена павилион, в типичен стил - със сламен покрив и основи, стъпили на каменни гъби. 

Павилионът и игрището за крикет близо до Стануей 

Павилионът за крикет близо до Стануей

Сноусхил - елементите в оградата са остатъци от "каменни гъби"

Стантън

Стантън се смята за едно от най-автентичните села в Котсуолдс. Неговата запазена марка са фенерите на Стот. Филип Стот е предприемач и дизайнер на фабрики за производство на памук. В началото на XX век става жител на Стантън и допринася за редица модернизации - поставя характерните електрически лампи по улиците, разширява училището, поддържа църквата и строи игрище за крикет и плувен басейн.

Стантън

В Стантън може да се видят няколко автентични сгради със сламен покрив. Изисква основна подмяна на 40-50 години, а върхът му - между осем и десет години. На върха на тези сламени покриви се виждат фигури на животни - сова, заек, дори кенгуру. Това е подписът на техния майстор.

Стантън е стръмен, но от върха на хълма се разкрива гледка като от картичка. Каменни покриви се вият по очертанията на главната улица.

Запомням празните бутилки от мляко пред една врата. Кучето, което ни наблюдава през матиран прозорец, подобен на стъклото на фенерите. Елегантния кон и ездача му по главната улица.

Стантън

Панорама към Стантън

Стантън
В сравнение с предишните села Бродуей прилича на голям град (население около 2500). Както говори и името му "широк път", главната улица е много широка - с магазини и ресторанти от двете страни. Сградите са иззидани с котсуолдски варовик още през XVI век. Магазините не ме интересуват, затова тръгвам на разходка по главната улица нагоре към хълма (при ясно време там се вижда кулата Бродуей). Навред само прекрасни жилищни сгради. Всяка носи индивидуалността на своите обитатели. С тиквените си фенери, с избора на цветя, на градинска маса, с увивните растения, лоза или розов храст. Тук е почивката ни за обяд. Ричард препоръчва няколко автентични кръчми с добра храна. Бродуей се намира в областта Уорчестър, от която произлиза прочутият уорчестърски сос. 

Сграда - паметник на културата в Бродуей

По главната улица на Бродуей

Къща в Бродуей

Днес е Хелоуин, Бродуей

В центъра на Бродуей

Чипинг Кемдън

Неизгодно е за Чипинг Кемдън, че е последната ни спирка днес. Вече сме пренаситени от красоти и от информация. Свечерява се. Наближава нощта на Вси светии. Не мога да поема повече история, но с интерес разглеждам една бакалия и си купувам сладкиш, приготвен от собственичката. Местни видове сирена в хладилната витрина. Красиво илюстрирани метални кутии с бонбони и лакомства. Цял рафт с буркани - сосове (от розмарин, мента, портокал и червена боровинка), сладка и конфитюри (от портокал, грейпфрут, джанка, бельовица, смокиня, праскова, вишня, джинджифил, малино-къпина, цариградско грозде и т.н.).

Чипинг Кемдън

Къща в Чипинг Кемдън, украсена за Вси светии

Бакалия в Чипинг Кемдън

Чипинг Кемдън е също стар пазарен град, малко по-малък по население от Бродуей. Много заможен през Средновековието покрай търговията с овча вълна. Двеста петдесет и шест от сградите са защитени като паметници на културата, а най-старата сред тях, намираща се на главната улица, е построена през 1380 г. Интересна е също сградата на покрития пазар.

В Чипинг Кемдън имат своеобразни олимпийски игри (традицията датира от XVII век). Всенародно веселие в края на май, с различни спортни игри, музика, огън на открито и фойерверки.

За кратко в Чипинг Кемдън е живял писателят Греъм Грийн (1931-1933).

Бакалия в Чипинг Кемдън

Покритият пазар в Чипинг Кемдън

Чипинг Кемдън

Подобаващ финал в нашата обиколка по най-хубавите места в Котсуолдс. В Чипинг Кемдън е краят на 164-километров маркиран пешеходен маршрут "Котсуолд Уей", започващ в град Бат (град на ЮНЕСКО), и преминаващ през забележителни природни и исторически места, включително Стануей и Бродуей.

Кое от посетените днес места ни е харесало най-много? Всяко от тях е толкова прекрасно и пленително, че е невъзможно да излъча победител. Може би Сноусхил. Или Стантън. Сбогуваме се на гарата в Мортън. Ричард ни подарява по една платнена торба с логото на тяхната фирма и картичка, на която е отбелязал в кои градове и села сме били и в каква последователност. Ще препоръчаме ли фирмата в социалните мрежи? Разбира се! 

Текстилен дизайн от Уилям Морис, музей в кулата Бродуей

Къща в Стантън

Къща в Бродуей

Чайна в Бродуей

Чайна в Чипинг Кемдън

Гарата в Мортън ин Марш
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...