Единайсет и половина любопитни неща за Словения

Реките

Всички реки в Словения носят женски имена. Дори Дунав на словенски е в женски род - Donava, за разлика от всички останали европейски езици. Българските реки също са предимно в женски род, но имаме Дунав, Искър, Лом, Тимок, Вит и други с мъжки имена.

Град Канал на Соча. От този мост всеки август се провежда традиционно събитие по скачане.

Фонтанът на Трите реки пред кметството в Любляна изобразява Сава, Любляница и Кърка. Много малки потоци и извори се казват Зала (Zala). Това е популярно женско име. Също марка минерална вода. Означава хубава. Река Драгоня пък се смята за змейска река, тъй като съдържа думата дракон в името си. Тя е единствената словенска река, която не минава през населени места. Влива се в Адриатическо море недалеч от солниците на Сечовле.

Соча е любимата ми река заради своя зашеметяващ тюркоазеносин и изумруденозелен цвят.

Река Соча. (Снимка: "Къмпинг Соча")

Солканският железопътен мост над река Соча близо до Нова Горица е открит през 1906 г. от племенника на император Франц-Йосиф Франц Фердинанд, убит при Сараевския атентат през 1914 г. Мостът е известен като най-големия каменен мост на света, сводът му е с ширина 85 м. През Първата световна война е разрушен, възстановен е през 1927 г. През Втората световна война се разминава на косъм, когато една бомба пада върху него, но не се взривява.

Солканският мост. Снимка от Уикипедия.

Пантофите

Словенците, както и българите, избягват да ходят боси, за да не настинат. Обаче пантофи се носят не само у дома. В детската градина, в класната стая, та чак до завършване на гимназията. В началото на учебната година пантофи се продават навсякъде - шарени, от кожа или текстил. Някои колеги ходят по пантофи и в офиса. Също така, ако някое многолюдно семейство отива на гости и знае, че ще има много гости, те си носят собствените пантофи.

Детски пантофи

Muca Copatarica (Маца Пантофарка) е много известна детска приказка, написана през далечната 1957 г. Възпитава и до днес децата как да си подреждат пантофите, да се грижат за вещите си и да спазват ред. Маца Пантофарка събира нощем всички разхвърляни пантофи и ги носи в горската си къща. Там ги изпира, закърпва и подрежда. Децата трябва да вървят боси през гората, за да стигнат до къщата ѝ. А там какво да видят? Всеки намира пантофите си, които са като нови (почистени и закърпени). Те благодарят на Маца Пантофарка и вече знаят какво е ред и добра грижа.

Корицата на приказката "Маца Пантофарка" за шейсетата ѝ годишнина
(Изображение от https://www.ljubljana.si)

На словенски copata ("цопата" - пантоф) се използва в още едно значение - "мъж под чехъл".

Ръчно изработени пантофи от вълна

Износ на мечки

Да, това е нещо, което силно ме впечатли. Словения е единствената държава в Европа, която изнася мечки. Приблизителният брой кафяви мечки в Словения по данни от 2018 г. е около 975. За изминалите 20 години популацията на мечките се е увеличила с около 150%. Един от методите за контрол е отстрел (между 100 и 200 годишно), а друг е изселване в чужбина. От 1993 до 2018 г. са преселени 24 мечки в Австрия, Италия, Франция и Испания.

В италианските Доломити са изпратени 10 мечки и специалистите отчитат този проект за най-успешен. Мечките се чувстват като у дома си и днес вече наброяват над 60 с потомството си. Регистриран е само един нещастен случай - една от мечките е загинала при лавина. Един потомец пък е избягал в Швейцария, а друг - в Австрия. Също така добре се адаптират словенските мечки и във френските Пиренеи. Държавата-приемник на мечките заплаща всички разноски по улова, маркирането и транспортирането на мечките. Те пристигат в рамките на едно денонощие. Това обикновено са млади животни (между три и шестгодишни). На всеки две години женските раждат по две-три мечета. Словения получава доклади за всяка от изнесените мечки в рамките на три години.

Забранителна табела пред хижа в Камнишките Алпи

Пчелните кошери

Пчелинът към къщата-музей на Антон Янша в с. Брезница

Словенците са изтъкнати пчелари. За баща на модерното пчеларство се смята Антон Янша, роден на 20 май 1734 г. в село Брезница. Заедно с двамата си братя учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Те стават художници, а Антон Янша получава възможност да преподава в първото училище по пчеларство на Австро-Унгарската империя и е назначен за преподавател по апикултура от императрица Мария Терезия. Издава две книги, които са преведени на много езици и до днес служат за учебници на младите пчелари. Рожденият ден на Антон Янша е официално приет за Световен ден на пчелата през 2017 г. заради приноса му към пчеларството и заради приноса на Словения за защита на пчелите в световен мащаб.

Пчелини из Словения

Словенските пчелни кошери са уникални. В малка дървена къща с фасада, обърната на юг или югоизток, са разположени много пчелни кошери. Всеки кошер е изрисуван с религиозни, исторически, ежедневни или хумористични сцени. Тази къща е пчелинът. Отзад той има врата и помещение, където пчеларят държи своите инструменти и оборудване. Това дава достъп на пчеларя до кошерите отвътре, а пчелите имат нужното им спокойствие през зимните месеци. Словения е известна дестинация за апитерапия. Освен пчелните продукти, престоят в тази стая на пчеларя, където през стъклена стена можете да наблюдавате пчелите и да усетите вибрацията им, носи успокоение като при медитация.

Пчелинът в туристическа ферма Матк, Логарска долина

Адриа

Адриа, националната авиокомпания на Словения, съществуваше допреди броени месеци. Преди да изпадне в несъстоятелност. Споменавам я тук, защото винаги ме разсмиваше съобщението при кацане в Любляна.

"Уважаеми пътници, добре дошли в Любляна! Ако летите до Порторож, трансферът ви ще бъде извършен с автобус." (Порторож е най-големият словенски курорт на Адриатическото крайбрежие.)

Разстоянието от летището Любляна-Бърник до Порторож е 139 км. Друг такъв пример е полетът от Любляна до Дуръс, където всъщност летите от Любляна до Тирана, а отсечката от Тирана до Дуръс (30 км.) се изминава с наземен транспорт. Имаше и други подобни маршрути до Черна гора.

Но един от любимите ми "директни" полети от Любляна до София протече така: Любляна - Букурещ (тук едни пътници слизат, други си седят, а трети се качват за Любляна, без да очакват, че им предстои кацане в София) - София (отново едни слизат, други остават, а трети се качват за Любляна) - Любляна (нещо в стил "Крайна станция, умоляваме пътниците да напуснат влака!").

"Сухопътния терминал" на Адриа пред автогарата в Любляна

Пътят към Сантяго

В Любляна има няколко маркирани пешеходни и велосипедни маршрути. Пътят на възпоминанието и дружбата. Велоалеята покрай р. Любляница. Но това, което ме изненада, бяха табелите с жълта мидена черупка, част от пътя към Сантяго.

Пътят към Сантяго (на словенски Jakobova pot) е мрежа от християнски поклоннически пътища в Европа, която води към светилището на апостол Яков Зеведеев в испанския град Сантяго де Компостела. Там, в катедралата "Свети Яков", се съхраняват мощите на апостола, загинал като мъченик в Йерусалим, и това е крайната точка на поклонението.

Катедралата "Св. Яков" в Любляна 

Френско-испанският маршрут е вписан като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО (1993 г.). Но през Средновековието натам са се стичали пътища от всички краища на Европа - от Англия, Германия, Португалия, Нидерландия, Белгия, Скандинавието, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, както и от Хърватска през Словения и Италия. Пътят към Сантяго е бил не по-малко значим от поклонничеството в Рим и Йерусалим. Изиграл е важна роля за развитието на връзките между европейските народи. Дори Гьоте е казал, че Европа е създадена, благодарение това поклонничество. През Словения са минавали няколко маршрута, основният от които е бил този от Загреб през Любляна, Постойна и Триест.

Днес маршрутите в Словения се поддържат от доброволци
(http://www.jakobova-pot.si/zgodovina/camino/)

След период на затишие поклонничеството към Сантяго се съживява във втората половина на XX век. Папа Йоан Павел II е първият папа, извършил поклонението до Сантяго де Компостела. През 1985 г. Съветът на Европа обявява Пътят към Сантяго за Европейски културен маршрут.

Указателни табели по пътя към Сантяго на различни места в Любляна и карта на основния маршрут

Ограда за новоизлюпени жаби

Всяка пролет (обикновено през месец април), когато се излюпва новото поколение жаби, в Любляна и в други градове доброволци поставят мрежи покрай шосетата, за да предпазят жабите. Всяка вечер на шосето, минаващо през естествените хълмове Рожник и Шишка, доброволци спасяват жабките, които са се закачили по оградата. Събират ги в отделни кофи според вида им и ги връщат обратно в гората. В кампанията през 2019 г. са взели участие 188 доброволци, които са спасили живота на 2872 жаби (кафяви крастави жаби, планински жаби и горски жаби), a жертвите по шосето са били 118.

Предпазна ограда и знак за жаби на пътя

Нутрии в града

Освен патици и лебеди, в река Любляница живеят нутрии. За разлика от други държави (Англия и Нидерландия), тук нутриите са в пълна безопасност, без да престъпват закона. Нутрията е родом от Южна Америка. Преди Втората световна война в Европа са отглеждали нутриите във ферми, заради кожата им. В някакъв момент цените на тези кожуси спаднали, а нутриите били освободени. Така те намерили чудесен дом в Словения.

Нутриите са гризачи със сива козина, оранжеви зъби и дълга опашка. Нямат роднинска връзка с плъха, а с морското свинче и капибарата. Теглото им достига до 5-10 кг., а на ден могат да изядат храна около 25% от теглото им. Нутриите са вегетарианци. Приемат храна от ръка, ако им предложите.

В Любляна живеят и се прехранват по зелените брегове на реката. Но късно вечер съм ги виждала и по калдъръмените улици на Стария град. Най-често ги срещам на Шпица или покрай Клиничния център.

Нутрии покрай река Любляница

Хотел за насекоми

Това са едни малки постройки с покрив, които не бях виждала другаде преди. Не са затворени като пчелен кошер. Напротив, всички стаи са с изглед. Насекомите се мушкат в дупките на тухли, в кухи пръчки или клонки, в дънери с пробити улеи, шишарки. Продават се готови, но също има статии и ръководства как да си направите "хотел за насекоми" сами.

Излиза, че горките насекоми си патят много от човешката дейност, фермите заемат все повече площи, пестиците убиват насекомите. Нарушава се естественото равновесие и дори насекоми, които не спадат към вредителите, се превръщат в такива.

Затова на насекомите, които считаме за наши приятели (калинки, диви пчели, щипалки, златоочици), предлагаме не просто хотел, а направо дом. Някъде на завет, може на терасата или навън в градината. А ето как насекомите ни се отблагодаряват: Калинките изяждат между 150 - 800 листни въшки на ден. Дивите пчели опрашват растенията, като дори започват опрашването в градината по-рано от медоносната пчела, тъй като някои видове са по-студоустойчиви. Щипалките се хранят с листни въшки и малки голи охлюви. Златоочиците почистват овошките от листни въшки и други дребни насекоми, а личинките им обичат яйца от пеперуди.

Къщи за насекоми

Приют за цветя

Освен към животните, словенците са много добронамерени и към растенията. Чували ли сте за приют за растения? С това се занимават две художнички в Любляна. Спасяват саксийни растения в беда - изхвърлени, изоставени, изсъхнали и т.н., а след това ги предлагат за осиновяване. Ако ви е интересно, прочетете цялата публикация "Да осиновиш цвете".

Щастливи хортензии в люблянски двор

Млай

Майското дърво - млай, е традиция, която се спазва в селата и в по-малките градове. Поводът някога е бил сватба. Нещо като изпитание за младоженеца, който собственоръчно трябва да отсече и окастри голямо иглолистно дърво, а с помощта на съселяните си, да го издигне пред къщата. В наши дни такова дърво се издига за рождени дни и по-точно за кръгли годишнини. Слага се знак за ограничение на скоростта (или на старостта). На словенски възраст е starost, а на колко си години се пита така: Koliko si star/a?

По-подробно за "млай" съм писала в публикацията "Кой ще черпи?".

Млай за седемдесетгодишнина в гр. Кран