На карнавал в Птуй

Next, comes 'svečan': it is believed that the name means 'cut' or 'dry' and there's a theory that this has some connection with the celebration of Candlemas on February 2nd, a Christian festival that comes on the 40th day of Epiphany. - See more at: https://www.sloveniaestates.com/slovenia-property/slovenia-real-estate/blog-details/slovenia-s-old-calendar-of-the-seasons-28#sthash.m4IJyVh0.dpuf

Какво се сещате като чуете "карнавал"? Венеция, Рио, карнавални маски, шествия и танци?
Помисли ли си някой за понички? Едва ли... Обаче откакто съм в Словения, за мен карнавалът и поничката (krof) са неразделни приятели. Идва февруари и с него започва едно масово и безметежно ядене на понички в дните, предшестващи Сирни заговезни. Хлебарниците и пекарните изнемогват. Щайгите с райски ябълки от късната есен отстъпват място на картонени щайги с понички и всеки освен че носи, и нагъва понички. Докато се питам защо, вече съм се поддала на колективния дух по поничкоядене. Мащабите са внушителни - един милион понички са били изядени в карнавалната седмица през 2018 г. в град Птуй.

Няколко поколения словенски кукери на международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

Главният площад на Птуй, откъдето ще мине карнавалното шествие

"Карнавални" понички

Кукер на витрината на една пекарна в Птуй

Това е най-старият град в Словения, важно военно укрепление в Римската империя (Colonia Ulpia Traiana Poetovio). Населението на Птуй заедно с околните села е около 20 хиляди души. В неделя, когато е най-голямото карнавално шествие, бройката се удвоява с туристите и посетителите на карнавала. И все пак по 25 понички на човек?!?! Поничките са едни такива гигантски и пухкави, пълнени с кайсиев мармалад и са също толкова важни, колкото и маскарадът.

Моята единствена поничка в деня на карнавала

Кукери и дяволи на международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

Хората похапват понички

Както вече писах в публикацията за Старите славянски месеци, през февруари древните римляни са празнували нещо като празник на пречистването (Lupercalia), прогонване на зли сили и приканване на здраве и плодородие в новата година, започваща с пролетта. Ритуалите им са били свързани с маскиране. Така този обичай от древността е прескочил и в епохата след приемане на християнството, макар църквата да се е противопоставяла до към Х век.
Сега в католическите страни това е карнавалът, който предшества Великия пост, седем седмици преди Великден. В Словения този период се нарича pust и идва от пост, постене, месопуст. Това е буквален превод от италианския израз carneleva - "премахване на месото", откъдето произлиза и днешната дума "карнавал" - празник преди постите. Празнува се шумно и весело, с маскаради и шествия, с маски и костюми - някои с ритуално и по-традиционно значение, други - просто за забавление. Най-характерната карнавална фигура са словенските кукери (kurenti) от източна Словения, облечени са с кожи, носят големи звънци и маски. Обикалят къщите по селата и прогонват зимата с помощта на силния звук от техните звънци. Курентите прогонват също така злото, носят късмет и плодородие. Този народен обичай е вписан през 2017 г. в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Две години преди това българските кукери и обичаят "Сурва" също влизат в този списък, а през 2009 г. са записани хърватските звончари и унгарските бушари. Обичаи и маски, подобни на кукерските има още в Румъния, Молдова, Словакия, Полша, Сърбия, Гърция и Македония.

Кукер на карнавала в Любляна, февруари 2018 г.

Кукер в Кран, февруари 2018 г.

Костюмите на словенските кукери са от овчи кожи, носят тежък кола със звънци, а на главата - маска с дълъг изплезен език, с рога или пера, и цветни панделки. Кукерите са мъже. Традиционно носят бодлива тояга, защото на върха ѝ има кожа от таралеж и освен това имат едни големи клещи. За какво ли са им? С тях си хващат момата, която им е харесала. Заедно с кукерите се движат и дяволи в червени или черни костюми.

Дяволът и кукерите, Птуй 2018 г.

Словенски кукери на международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

Този народен обичай се практикува все още в околностите на Птуй. Карнавали (маскаради) има из цяла Словения (Любляна, Церкница, Кран, Целе, Марибор, Лития), най-вече в неделята (пустна, постна неделя) и последващия вторник преди Великия пост. За католиците Великият пост започва в сряда (наречена пепелна или чиста сряда). Не в понеделник, както у нас след Прошка, защото при католиците неделите не влизат в поста и така се добавят още 4 дни, за да станат 40 и Сирни заговезни се пада във вторник. При нас Сирни заговезни или още Прошка, Поклади, Сирница, Масленица се пада в неделя и също така е времето на кукерите, които прогонват зимата. Българските кукери (това се е превърнало в събирателно понятие за различните маскарадни обреди из различните краища на страната - сурвакари, чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, джамалари) също така обикалят къщите по селата, прогонват злите сили и приканват здраве и плодородие. Те извършват своите обреди за Нова година, Васильовден, за Прошка или Тодоровден.

На фестивала "Сурва" в Перник, 2008 г.

Но всички те могат да се видят на едно място и това е Перник, където всяка година от 1966 г. насам в края на януари се провежда фестивалът на маскарадните игри „Сурва“, който през 1985 г. става международен. В маскарада участват около 6000 души от България и чужбина. Словенските кукери също гостуват.

На Змейския карнавал в Любляна, 2018 г.

След като съм посетила един фестивал в Перник (2008 г.), един карнавал за Прошка в Струмица, Македония (2014 г.) и още един "Змейски карнавал" в Любляна (2018 г.), е време да отида на истински карнавал, най-големият в Словения. Това е карнавалът в Птуй (Курентование, нещо като Кукеруване), официално създаден като събитие през 1960 г., в продължение на живата традиция и в подкрепа на нейното опазване.

Струмишкият карнавал, 2014 г.

На карнавал в Струмица, 2014 г.

Излишно е да казвам, че освен птуйчаните (хората от Птуй и околностите), не са много колегите и познатите ми, които са били на Птуйския карнавал. Все си казват "догодина" и все не стигат дотам. И без това повечето населени места си организират собствен карнавал, така че хората има къде да се маскират и забавляват. Но аз, с присъщия ми ентусиазъм, няма как да пропусна международното карнавално шествие, отбелязано във всички туристически пътеводители от типа "Топ 10". След като това е най-големият карнавал, при това международен, аз отивам на гарата, за да си купя билет цели три седмици преди събитието. Това предизвиква почуда и смях. Служителката ме убеждава, че няма абсолютно никаква причина да си купувам билет предварително, а просто да дойда на деня... Все пак, в името на моето спокойствие, си купувам билет два-три дни преди карнавала. В действителност, когато се качвам на влака, във вагона има прекалено много свободни места, пътниците сме едва 8-9 души. Зимното слънце се показва като ярък диск зад тънка мъгла, а пейзажът наоколо е снежен. Качва се кондукторката и любезно поздравява, проверява билетите. Изисква доплащане от няколко пътника понеже билетите им не отговарят на категорията на този влак. Двама пенсионери-зевзеци започват майтап по тази тема. "Да се бяхме събрали ние четиримата (те двамата, аз и още една пътничка) в една кола, по-евтино щеше да излезе", после добавят през смях: "Понеже влакът е празен, който се качи го одрусват, за да си покрият разноските за целия влак". Дядовците са тръгнали на купон и затова пътуват с влака. Разделяме се на Зидани мост.

На гарата в Любляна

Птуй - най-старият град в Словения

Пристигане на гарата в Птуй

Карнавалният сезон и "кукеруването" (kurentovanje) в Птуй започват около месец преди месопустна неделя с традиционното прескачане на огън. Тогава кукерите изваждат своите маски и костюми, слагат тежките звънци и танцуват край голям огън на открито. На този мистичен ритуал се събират над 300 кукера и танцуват в полунощ. Програмата на карнавала е много разнообразна, включва обиколките на кукерите по селата, дневни и нощни шествия из града, маскарад на детските градини, международното карнавално шествие в неделя, множество концерти в карнавалната шатра и карнавалът приключва във вторник, последния ден преди Великия пост, когато се събират всички маски и се избира най-автентична сред тях.

Главният площад на Птуй, откъдето ще мине карнавалното шествие

Утрото преди карнавала в Птуй

Преди да започне международното шествие - кулминация на карнавала, аз имам достатъчно време да разгледам Стария град и Птуйския замък, който пази много богата колекция от музикални инструменти, оръжия, картини и карнавални маски. Кои са традиционните карнавални персонажи в Словения, освен кукерите? Това научавам тъкмо навреме, преди шествието.

Входът към замъка на Птуй

Панорама към града от Птуйския замък

Карнавалните персонажи в Словения

Шествието се движи по главните улици на града, а на три от площадите има сцени, където на няколко езика (словенски плюс немски, италиански или английски) ни представят участниците в маскарада. Хората, които са дошли да гледат също са маскирани - с костюми, шапки или рисунки по лицето. Целият град е обзет от празнична атмосфера.

Скулптура на св. Георги (св. Юри на словенски) от края на XIV век - покровител на града

Часовниковата кула на Птуй

Кукерите се подготвят за карнавала

Принцът на карнавала официално открива шествието. Това е голяма чест и се пада на именити граждани с принос към града и карнавала. След принца минава духовият оркестър на Птуй. Идва ред на Орачите и Покачите. Орачите изпълняват обред за плодородие. Покачите имат специални въжени камшици, които умело въртят във въздуха и създават силен пукащ звук, с който прогонват зимата. Следват ги едни други персонажи, които теглят плуг или каручка, в която се вози украсено с панделки борче, дънер или мъж, маскиран като невеста. Това се прави, когато през годината не е имало женитби. Спирали са се пред къщите, където се знае, че има ерген или мома. Когато вече се стигне до сватба идва ред на Копиеносците. Те не спадат към карнавалните персонажи, а са действащо лице от селските сватби, отговарят за доброто настроение на гостите и се грижат младоженците. Важно място в карнавала имат Дорнавските цигани. Понеже словенците си нямат цигани, им се налага да се маскират. Почти цялото село влиза в ролята на цигани, които преминават с каруци, камиони, трактори, закачат се с публиката и привнасят хумор и настроение. Има и персонажи, които се грижат за здравето и плодовитостта на конете и другите животни. Кукерите придружават някои от персонажите. Но кой придружава кукерите и се грижи за тях и за това обиколките им да преминават безпрепятствено? Това са дяволите, облечени в черен или червен костюм, рогата маска от овча козина и дълъг червен език. Носят в ръцете си малка вила или тризъбец. Още един интересен персонаж е Зеленият Юри, младеж облечен в зелени листа и клони. Обредът се свързва със свети Георги и пресъздава победата на пролетта над зимния демон Рабол.

Принцът на карнавала в Птуй, 2018 г.

Птуйският духов оркестър

Покачи и кукери на международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

Международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

След като са преминали всички персонажи от словенска страна, идва ред на чуждестранните гости. Обикновено има и български кукери, аз обаче не успявам да ги видя. Изброявам седем държави - Белгия, Франция, Чехия, Словакия, Хърватия, Сърбия и Македония (мечкарите от Прилеп).

Младите покачи

Така покачите прогонват зимата

А така покачите се забавляват

Копиеносци на международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

Маскирани цигани на международното карнавално шествие в Птуй, 2018 г.

В този най-пищен карнавален ден над 700 словенски кукери, представители на 29 групи, са взели участие. И да не забравяме над 1 милион изядени понички през карнавалната седмица!