Сенчеста кестенова алея ни отвежда пред портите на Веленския замък, а там ни посреща легендата за Кунигунда.
 |
| Веленският замък |
Живяла някога във Веленския замък една красива чернокоса девойка. Казвала се Кунигунда. Дали е била графиня или прислужница не се знае с точност. Но хората помнят нейното добро сърце. Кунигунда била изключително добра и милосърдна. Била лечителка и чародейка. По време на суша знаела как да докара дъжд. При наводнения или слани извиквала слънчеви дни. Въпреки добрината ѝ, намерили се хора, които да я хвърлят в кладенеца. Говори се, че духът ѝ все още витае из замъка на Веление.
Кунигунда е едно от рядко срещаните имена в Словения, което понастоящем носят седем жени. Съдържа старонемските думи племе, род и битка, може да се интерпретира и като „смел боец“. Далеч по-благозвучна е словенската му разновидност – Кунка. Покрай легендата за Кунигунда, разбирам, че католическата църква почита св. Кунигунда - немска кралица от XI век и светица-закрилница на бременните жени и на малките деца.
Кунигунда веднага ми става симпатична и се радвам, че с Катя избрахме за неделната си разходка Веление. Единствената ми представа за Веление е от словенския филм „Хит на лятото“ (Hit poletja, 2008) – скучен провинциален град с панелни блокове.
 |
| Изглед към Веление от замъка |
 |
| Панорама от замъка на Веление |
Замъкът на Веление е сред най-добре запазените замъци в Словения. Възниква през XIII век, а в сегашния си вид се оформя през XVI век, когато сa изградени живописните му кули и градината. Замъкът е кацнал високо на един хълм, както подобава, и оттам се простира чудесна гледка към града и околностите. Отсреща стърчат останките на някаква крепост. В района има още няколко замъка, които са свързани в туристически маршрут.
Освен духът на Кунигунда, тук се е настанил и градският музей. Впечатлена съм от богатата сбирка. Срещу вход само 2 евро, разглеждаме музей „пет в едно“ – магазин и кръчма от XX век, галерия за словенско съвременно изкуство, скулптури на Цирил Цесар, параклис в замъка, окупацията през Втората световна война, историята на Веление през вековете, колекция на маски и предмети от Африка (дарена от чешкия скулптор Франтишек Фойт), история на словенските скаути (наричат се „таборники“ от „tabor“ – лагер) и най-изненадващо от всичко – останките на два праслона, открити в района.
 |
| Във вътрешния двор на замъка |
 |
| Кунигунда, там ли си? |
В двора има сцена за концерти и други събития. Тъкмо е приключило едно кръщене и служителките прибират украсата. Надниквам в кладенеца, за да поздравя Кунигунда. Не се обажда.
Духът ѝ изглежда слиза от време на време до града, особено през август, когато се провежда международният младежки фестивал за култура. Тя е негова кръстница и покровителка вече над двайсет години. Кунигунда намира смъртта си заради чародейство. Този фестивал дава възможност и поле за изява на младите, дори когато тяхното изкуство е алтернативно и неразбрано.
Още нещо, в което сигурна съм, също има пръст Кунка е фестивалът на Пипи Дългото чорапче. Тази година с 30-годишен юбилей. Цяла седмица през септември се посвещава на Пипи, изпъстрена с работилници, прожекции, улични представления, изложби и всякакви други забавления за малки и големи.
 |
| Карта на фестивала на Пипи (изображение: Pikinfestival.si) |
 |
| Сцената във вътрешния двор на Веленския замък |
Веление е петият по големина словенски град, по-известен като индустриален, отколкото като туристически. През Средновековието се споменава като малък пазарен град. Залежите на лигнитни въглища, открити през 1766 г., превръщат Веление в процъфтяващ миньорски град. Индустриалният добив започва през 1885 г., а след Втората световна война градът се преобразява в модерен град, образец в социалистическа Югославия. Наричат го още „социалистическото чудо“. В памет на Тито, през 1981 г. приема името Титово Веление. Главният площад и досега се нарича Титов търг, а масивният 10-метров паметник на Тито стои в центъра. Твърде различен облик от останалите словенски градове има Веление, почти липсва Стар град. Най-известните представители на промишлеността днес са заводът на Горение и работилницата за шоколад Луцифер.
 |
| Щанд на Луцифер в Радовлица, Празник на шоколада 2018 |
 |
| Сладолед за туристи |
Най-голямата туристическа атракция е музеят на минното дело, но в последния слънчев и топъл ден на лятото с Катя предпочитаме, вместо обиколка под земята, да се разходим до Веленското езеро. Има няколко езера наблизо, които са резултат от въгледобива. Пред нас се синее езеро, обградено от зелени хълмове, тревист плаж и дървета, паркинг, съблекални, няколко заведения и много хора, практикуващи водни спортове. Въгледобив и изоставени мини в представите ми изглеждат съвсем различно от това, което са сътворили и което виждам тук. Отбиваме се на сергията за сладолед. И тук не липсва закачка с Титово Веление – вкусът на онова време е пресъздаден в сладолед. Край езерото грее венец от слънчогледи във формата на сърце по случай празника на града. Модерният град Веление, градът на процъфтяващите идеи, празнува своята шейсета годишнина.
 |
| Веленското езеро |
 |
| С обич за празника на Веление (снимката е предоставена от Община Веление за блога, автор: Марко Мариншек) |
Титово Веление или не, за мен това си остава градът на Кунигунда.
