Дъб и липа

Това не е приказка, но героите са две величествени дървета. В рубриката "Паралели" представям дъба като символ на България и липата - на Словения.

Липов цвят

Дъба го свързвам винаги с детството си. Дъбът на вилата. Масивен, с широка къдрава корона. На стъблото му е опрян тежък, опушен от свещите оброчен кръст. На ливадата при Дъба за Петровден се прави събор и курбан. Никой не знае на каква възраст е, но всеки по свой начин усеща неговото старшинство, и го уважава и почита. В района има и други дъбове с оброчни кръстове, но те нямат осанката на нашия Дъб. Дъбът е сърцето на цялата местност (Косматица, недалеч от град Своге). Дъбът е кръстопът. Там се събират пътищата от всички махали. Там се срещахме и с децата от другите вили. Катерехме се по купите сено. Играехме и лудувахме.

Липата ми е любима, първо, защото цъфти през моя месец юни. Второ, защото много обичам липов чай и липов мед. И трето, листата ѝ имат формата на сърце.

Това е дъбът в местността Косматица близо до Своге

Старата липа в село Върба (Словения) с оригиналните камъни за съвещания

Символи

Сърцевидният липов лист се налага като запазена туристическа марка на Словения през 80-те години на миналия век в рекламната кампания "Словения, моя страна". Той се превръща в символ на словенската идентичност и независимост. Липов лист и житен клас са присъствали в герба на социалистическа Словения в рамките на Югославия. През август 1991 г., след като Словения обявява своята независимост, словенските държавници възстановяват стародавната традиция и провеждат съвещание под най-старата липа в Словения (Найевската липа). Оттогава такива заседания се провеждат всяка година през юни (независимостта е обявена на 25 юни 1991 г.).

Старият словенски герб с липов лист (до 1991 г.)
(изображение от Уикипедия)

Гербът на Република България

Две кръстосани дъбови клонки с жълъди са изобразени в герба на България. Символи на сила, мощ и безсмъртие. Дъбът е свещено дърво за келтите, като дори се смята, че названието друиди произлиза от келтската дума за дъб duir. Наименованието му на латински е Quercus robur (robur на латински език означава "сила"). Дъбът е синоним на сила и се свързва със славянския бог Перун. Липата от своя страна е символ на нежност, приятелство и любов още от Античността. В славянската митология липата е свещено дърво, което се отъждествява с богинята на любовта и красотата - Лада. За разлика от дъба, който често бива ударен от гръм, липата се смята за защитена и се засажда покрай къщи и черкви. Липата в славянските народи е обредно дърво, под което се изпълняват различни танци и ритуали. Например в северна Словения все още се играят танци под селската липа (rej pod lipo). А важните решения във всяко село са се взимали под най-старата селска липа - като "кръгла маса" старейшините са сядали върху камъни под дървото.

Дъбът и кръстът на вилата

Старата липа в словенското село Върба и оригиналните камъни от едно време

Свещен дъб в село Беренде (снимка: Любомира Данова)

Дълголетници

Липата и дъбът са дълголетници. Най-старият дъб в България е Гранитският дъб (в село Гранит, Старозагорско) - на възраст между 1637-1674 г. Това е и най-старото дърво в България (само един клон е жив). Едни от най-старите дъбови гори се намират в Странджа, в защитената местност "Парория". Най-дебелото и най-старото дърво в Странджа е 1200-годишен дъб благун в местността Тумбата.

Този дъб със сърцевидна корона се намира в ботаническата градина в София. Засаден е от цар Фердинанд I и е столетник.

Многовековен странджански дъб край параклиса "Св. Илия", село Кости

Край параклиса "Св. Илия" (село Кости) има група от 14 вековни дървета (странджански дъб)

В Словения има много столетни липи. Най-старата липа е Найевската липа - над 700-годишна. Независимостта на Словения е отбелязана през 1991 г. чрез засаждане на липови дървета из цяла Словения, както и пред парламента. Традицията за засаждане на липа в знак на някакво важно събитие идва от средните векове. Затова най-старите липи в Словения са от времето на турското нашествие. Много липи са засадени, за да отпразнуват победата над турците и до днес са известни като "турски липи". Друго историческо събитие, за което свидетелстват 290 липови дървета, е сватбата на Наполеон Бонапарт с австрийската принцеса Мария Луиза (1810 г.). Те са посадени от двете страни на пътя между Любляна и Триест (около 2 км.), край град Логатец (Luizin drevored или drevored "Napoleonovih lip").

Дъбът при манастир "Св. Николай" в село Скравена

Параклисът "Св. Дух" край село Пирин

Вековни дъбове в Борисовата градина в София

Още нещо

Дъбът символизира сила и издръжливост. Приписват му се магически свойства (жълъдите се използват като амулети за предпазване от уроки). Той е дървото на могъщите богове Тор, Юпитер, Зевс и Перун (свети Илия "наследява" бог Перун в християнството). Дърво, което расте бавно, но живее дълго. Което устоява на бури и гръмотевици. Дава подслон и препитание на всякакви форми на живот (ларви, насекоми, птици), повече от всяко друго дърво. Убежище за хора в беда.

Д-р Бах е открил, че есенцията от женския цвят на дъба (обикновен дъб) помага на хора със същите качества - силни, смели и много отговорни, да балансират своята сила, за да не се прекършат под товара, който носят.

Обикновен (летен) дъб (изображение от Уикипедия)

Липа (изображение от http://www.biolib.de/)

Вазовият дъб в столичния квартал "Лозенец".
В друга част на същия квартал е градинката със "Славейковите дъбове"

Петър Дънов класифицира дъба като символ на физическия живот. И съветва, когато се почувстваме изтощени, да отидем при някой стар, но здрав дъб и да опрем гърба си в него за няколко минути. "Дъбът ще отнеме част от вашите дисхармонични енергии и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете, зарадван."

Във фолклора на Латвия често се споменават дъба и липата. Дъбът е символ на мъжественост, сила и доверие. До ден днешен за празника на лятното слънцестоене мъжете се окичват с венец от дъбови листа. Липата пък символизира женствеността и в народните им песни често липата и дъбът растат редом като двама съпрузи.

Липата на входа на прочутата Логарска долина е обявена за природен паметник през 1987 г. Висока е 24 м., стъблото ѝ е с обиколка 485 см. Там е заснет рекламният клип от 1985 г.

Липата в Логарска долина

Липа е името на неофициална словенска валута. Тя е била в обращение от 1989 г. до 1990 г., когато е въведен словенският толар като валута на независима Словения.

Банкнота от неофициалната словенска валута "липа" (изображение: Уикипедия)

Колкото и да са свещени, дъбът и липата дават подслон и на някои известни ресторанти. В София това е ресторант "Под липите". Литературната карта на София разказва следното: "Още със създаването си през 1926 година като кръчма „Селект”, заведението успява да привлече редица известни посетители, сред които Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник и проф. Александър Балабанов. Именно Елин Пелин, който живеел на същата улица и бил един от най-редовните посетители на малката квартална кръчма, започва да нарича мястото „Под липите” – име, запазило се и до днес. През 1930 г. на жилищния етаж над ресторанта пък се нанася Дора Габе и също става една от честите негови посетителки." На бул. "Мадрид", под един великолепен дъб се намира квартална бирария, наречена "Под дъбчето". А в Любляна "Под липата" е една от най-старите гостилници, създадена през 1820 г.

Ресторант "Под липите" в София (снимка от Glutenfreeadventures.net)

Бирария "Под дъбчето" в София

Ресторант "Под липата" в Любляна

В книгата "Стопанката на Господ" се разказва, че българите са почитали духа на гората и че "Човекът и дървото са от един род." Всеки си е имал лично свое дърво бранител, при което отиваш и споделяш и мъката си, и радостта си. А пък според изследванията на Петер Волебен в "Тайният живот на дърветата" дърветата в гората са свързани в една общност и си взаимодействат, подобно на хората.