За мен всеки ден от 20 май 2012 г. насам е ден на кучето. Помня как се събудих в този ден и прочетох съобщението на телефона си: "Момченце и момиченце". Перла, обичаното от всички нас куче на брат ми, беше родила две кученца през нощта. Джуниър и Одри.
Така в живота ми влезе най-голямото щастие. Одри.
 |
| Плюшена играчка на три месеца |
Одри с кадифените уши, Одри мокрият мустак, Одри счупената опашка (защото при раждането ѝ опашката ѝ се е счупила на едно място). Наричаме я с всевъзможни умалителни имена и прякори. Голямата сладка, мишка, лисица, зайка, циганка (когато проси ненаситно за храна), лапичка, муцунка, таласъм (когато е много рошава)... Актрисата Албена Павлова, която също има куче, я нарича Кифличка и Кроасанче при всяка случайна среща в парка. А милата стопанка на пудела Шери винаги ни посреща с думите: "Одри, ама къде си ти бе, сладкишче!".
 |
| Одри и Джуниър на две седмици |
През нощта след раждането им имаше земетресение. Кученцата и майка им бяха незабавно евакуирани в куфар и прекараха нощта заедно със стопаните си в колата пред блока.
Често се свива на кравай в креватчето си или в скута ми, докато работя, и тогава прилича на хомсчето Тофт от книгите на Туве Янсон. Само дето хомсчето спи в лодката на хемула и е плахо, срамежливо същество, а Одри е самоуверена, знае как да привлича внимание и да постига своето. Едва на няколко седмици се научи да излиза от кашона и подкокоросваше братчето си - буташе го нагоре, докато и то не започна да излиза. Понякога спяха свити на голям кравай и образуваха кръг като Ин и Ян.
 |
| Одри и хомсчето Тофт |
Джуниър отиде в едно семейство, с което обикаля света и сигурно е превъртял точките в програмите на авиокомпаниите за често пътуващи. А Одри попадна в семейство, при което води малко по-див и приключенски живот, без да е летяла със самолет досега.
Като почти всеки гражданин и Одри си има село. Там може цяла нощ да стои пред бюфета и да дебне някоя мишка. Гони по двора всеки нарушител - разбирайте котки, таралежи, костенурки и погрешка приземили се чужди кокошки или гълъби. Гони птиците, които опустошават смокинята. И се репчи на преминаващите конски каруци иззад портата.
 |
| Куче-пазач |
Когато е в града, преследва миризливки и дебели шумни мухи из апартамента. Гони катериците в парка. Не понася дронове и хвърчила. Скъсва се да ги лае. Воюва непримиримо с котките по софийските улици, без да си дава сметка, че са опасни и даже я превъзхождат по размери. Тази вражда се породи, след като на първата или втората ѝ разходка котка я нападна изпод една кола и я одра по муцуната. Никак не обича да я наричат "куче-коте" и да ѝ викат "пис-пис-пис".
Освен котки, са ни нападали и врани. Задоволяват се с няколко гранули кучешка храна. Но неотдавна имах двойно критичен ден. Първо ни се изрепчи един едър оранжев котарак пред цветарница на улица "Оборище". А няколко улици по-нататък ни налетя сива врана, както си хапвах баничка от "Хлебар". Тя дори ни преследва няколко пресечки, докато не ѝ хвърлих парче баничка и се отървахме.
 |
| Срещу врага |
По улица "Венелин" се чувства победител, ако успее да подплаши цяла глутница котки, така че да се разпилеят като кегли за боулинг. Иначе доста се нервира. В този запис например имахме близка среща в розовия храст с един истински звяр.
Одри ходи по-често на планина, отколкото на море. Пътешества с коли, влакове и автобуси. Тя е прекрасен и кротък спътник. Ако сме в кола, се настанява на врата ми като пухкава и топла яка. Ако сме във влак и има свободно място до мен, се свива на кълбенце там. Трябва да призная, че с Одри нарушаваме редица правила, возейки се в първа класа или пък "без кафез", както се възмущават някои автобусни шофьори. Влизаме в паркове, градини, банки, аптеки, магазини и ресторанти напук на забраните. Изобщо може да се каже, че Одри живее отвъд закона. А не спирам да се чудя, дали ще ме пуснат на местата със забрана за кучета, ако доведа котка или друго животно. От друга страна, в Столичната библиотека вече сме стопили леда и ни допускат без забележки. Също до изложби в Градската художествена галерия. Разбира се има и чудесни места, които се радват да посрещат домашни любимци. Такова място е "Читалнята" в Градската градина. Например ресторантите "Агарта" и "Соул Китчън". Кафенетата "Синтезис" и "Лайм". Лятното кино в двора на културен център "G8". Одри е добре дошла и във водолазната ни база в Созопол, където ни чака, докато се разхождаме по морското дъно.
 |
| Пикник на Витоша |
Тъй като ходенето на фризьор прилича на укротяване на опърничавата и не е приятно нито за нея, нито за фризьора ѝ, след няколко опита я освободихме от това задължение на породата. Сега има свободата да е рошава и нефризирана. Така даваме повод на всеки срещнат да ни пита с лек укор: "Ама не я ли подстригвате?". Но чарът ѝ надминава всичко това, защото се намират и хора, които така се прехласват от естествената ѝ красота, че питат: "Къде я подстригвате?".
Освен гранулите, с които се храни, за Одри приготвяме диетични добавки (сварено или печено месо без сол и подправки). Похапва също краставици, чушки, сварено яйце. Говорим ли за хранене, по нея можеш да си сверяваш часовника. Като кукувицата от стенния часовник съобщава, че е време за бисквитка (в шест и в осем часа). Пчелите-разузнавачи изпълняват нещо като танц и фигури покрай кошера, за да съобщят, че са намерили паша. А Одри прави кръгчета покрай теб, върти се като пумпал и те води към стаята с наградите. Друг път сяда пред теб демонстративно (включително и върху клавиатурата на компютъра). Вперва хипнотизиращ и предизвикателен поглед и маха с опашка по килима (или бюрото), за да натърти, че е време за вечеря или за разходка, като се насочва съответно към паничката в кухнята или към каишката в коридора.
 |
| Добро утро! |
Казваме "ако можеха да говорят", но те всъщност говорят. Одри има свой език и изражение, с които наистина говори. Понякога гледа лошо или сърдито. Подканващо към игра и дяволито. Гладно, нахално, предизвикателно, инатливо, закачливо. Отлично знае, как да съобщи, че е пишкала в банята и ѝ се полага награда. Когато иска да получи още храна от нашата маса, изтичва до външната врата и започва да лае, отново в очакване на допълнителна награда. Но често пъти чува звънеца и телефона, а пък аз не съм ги чула, и ми дава да разбера, че някой ни търси.
От самото начало това кученце е много ранобудно. Още преди да се съмне, тя е събудила мен и е обходила другите стаи, за да не остане никой спящ. Буди се с жажда за новия ден и с нетърпение за своята закуска от осемнайсет грама гранули. Изгълтва ги като кокошка и се връща да си доспи. Когато не бързаме да ставаме сутрин, ме събужда с нежни целувки и си дава коремчето, за да я галя. Много се смея, когато се разкиха от гъдел. А когато е много гладна, буденето е с подскоци върху ми, с тежки удари на лапите по завивката и в краен случай - шамари с лапите.
 |
| Нащрек в парка |
Като изключим този недостатък, Одри е доста грижовна. Когато кихнеш, непременно идва и проверява добре ли си. Инстинктите ѝ на ловец и пазач са много силни. Улавя всяко движение на чужди хора по коридора или на пияни и шумни компании посред нощ. Само тогава лае гръмко. Изненадващо е колко силно може да лае и е много смешно как задницата ѝ отскача, докато лае. От гръмотевици, фойерверки и бомбички не се страхува. Изразява възмущението си със силен лай срещу тях.
Освен че е много любвеобилна, гальовна и привързана към нас, Одри е доста дяволита и инатлива. Аз ѝ казвам, че е опака и че има магарешки инат. Например тръгваме на разходка, викам я, а вместо да дойде, за да ѝ сложа каишката, бяга и ме кара да я гоня. Ако тръгна към външната врата или захлопна някоя врата под носа ѝ, веднага дотичва.
Посрещането, което ни устройва всеки път когато някой се прибира е израз на неконтролируема обич, скачане от радост и целувки от главата до петите. Може да изляза само за две минути, щом се върна, пак се радва и скача от радост сякаш не ме е виждала от цяла вечност.
 |
| С любимото мече |
Одри е отличен манипулатор и умее да хитрува. Например никак не обича да я мажем с отрова за външни паразити, макар това да са само няколко капки по гърба и да се прави веднъж месечно. Разиграва такива сцени сякаш ѝ па́ри на гърба и се опитва всячески да се изтрие. Много скоро нашият ветеринар я заподозря в измама. Тогава реших да направя експеримент. Напълних едно стъклено шишенце с чиста вода. Накапах Одри с пипета и същата драматична сцена се повтори. Непростимо! Преструвала се е при всяко мазане...
Изпитва същата ненавист и към хапчетата. Отлично знае къде държим нейните лекарства и щом някой отвори шкафа, тя се потулва в най-далечния край на жилището. Колкото и овкусени да са новите хапчета и независимо в каква вкусна храна ѝ ги крием, просто не можем да я излъжем. Изяжда вкусната примамка, а хапчето изплюва. Напук на това, което пише в книгата за кучето, че кучетата не могат да плюят.
 |
| В студените есенни дни обича да следва слънцето в стаята |
Погрешно е да смятате, че аз водя Одри на разходка. Обикновено се случва точно обратното. Със своите два-три килограма успява да определи посоката на разходката и да ме задърпа натам. Понякога дни наред ходим само до парка. Друг път не желае да стъпи там или упорито избягва дадена улица. Най-често ме води на ул. "Венелин" до дома на братовчедка ми Марта и нейното йорки Челси. Наричаме я "къщата на Челси" и тя представлява една съкровищница на кучешки играчки. Задължително се опитваме да отмъкнем някоя шумна играчка със свирка оттам. Друг път ходим на ул. "Преспа", защото там е нейният любим йорки Барт. Има дни, в които непременно посещаваме близките заведения за дюнери и гироси, защото пред тях се намират невероятни количества месо и пържени картофи. Към зоомагазин "Д-р Стефанов" също ме води с ентусиазъм, защото там я черпят с бисквитки.
 |
| На разходка в Банкя |
 |
| Рошаво ранно утро |
История на йоркширския териер
Прадедите на йоркширския териер са от Шотландия (Waterside Terrier, Pasiley Terrier, Clydesdale Terrier - последните две породи вече не съществуват). В средата на XVIII век заради Индустриалната революция в английската област Йоркшир пристигат много работници и миньори от Шотландия, които довеждат своите териери. За първообраз на днешния йоркширски териер (на галено "йорки") се смята кучето Бен, родено през 1865 г. в град Хъдърсфийлд и носител на над 70 награди. Породата претърпява редица промени преди официалното ѝ признаване през 1874 г.
 |
| Снимка: Фотостудио Керстин Клаудия |
През късновикторианската епоха йоркширският териер става любимец на благородници и аристократи. И макар видът им да предполага, че са създадени, за да живеят в лукс и охолство, преди да се изкатерят до висшето общество, в действителност йоркширските териери са имали съвсем друга роля и място. Работниците и миньорите са използвали йоркширските си териери, за да ловят плъхове и други гризачи, които са обитавали мините, фабриките и жилищата им. Йоркитата са се доказали като отлични преследвачи и ловци на лисици, язовци и дребен дивеч, който живее в дупки в гората. Изправени пред агресивно диво животно, което брани малките си, йоркширите проявявали забележителна смелост и решителност, без да се отказват.
Най-известните йоркширски териери
Иска ми се спомена някои известни йоркширски териери или техните известни стопани.
Одри е кръстена на неповторимата актриса и хуманист Одри Хепбърн, за която се смята, че е въвела модата на йоркитата в Холивуд и в света на знаменитостите. (Тази заслуга се приписва и на френския актьор Жан-Пол Белмондо). Нейният пръв йоркширски приятел и верен спътник е Мистър Феймъс, когото е обсипвала с обич и двамата са заемали кориците на много списания. Мистър Феймъс дори е участвал със стопанката си в сцена от филма "Клоунско лице" (1957 г.).
 |
| Одри Хепбърн и Мистър Феймъс (снимка от: http://miniatureyorkshireterrier.blogspot.com/2011/03/audrey-hepburn-and-her-yorkshire.html) |
Любопитно ми беше да разбера (от книгата на Лаура Томпсън "Агата Кристи. Една английска мистерия"), че още като дете Агата Кристи е имала куче на име Джордж, което също е било от породата йоркширски териер. През целия си живот Агата е отглеждала кучета. Дори пише роман ("Безмълвният свидетел"), в който "рунтавият териер" Боб се явява главен свидетел на престъплението, а негов прототип е любимият териер на авторката - Питър.
 |
| Седемгодишната Агата Кристи с първото ѝ куче - Джордж |
Най-много ме впечатли историята на Смоуки - герой от Втората световна война.
През февруари 1944 г. в окопи край джунглите на Нова Гвинея американски войник намира едно изоставено миниатюрно кученце (с тегло 1.8 кг. и ръст 18 см.). В следващите две години това същество извършва знаменити подвизи. Придружава своя стопанин Уин във военновъздушни полети, за което е получава осем военни значки. Той дели палатката и залъка си с нея. Смоуки е невероятно устойчива въпреки тежките условия. Смята се, че е преживяла над 150 въздушни атаки и два тайфуна в Окинава. Изпълнява различни трикове, с които забавлява войниците в свободното им време. Счита се за първото куче-терапевт, тъй като е утешавала ранени войници в лечебниците. Смоуки се превръща в талисман на военните части в югозападния Тихи океан.
С вродената си интелигентност и гъвкавост Смоуки помага при създаването на авиобаза във Филипините и помага при прокарването на телеграфна линия през дълга и тясна тръба (21 м. и 20 см.), което би отнело много дни и човешки усилия.
След войната Уин и Смоуки се завръщат в САЩ като знаменитости. След смъртта ѝ през 1957 г. (на около 14 години) Смоуки е положена в метална кутия за амуниции и погребана Охайо. В деня на Ветераните - 11 ноември 2005 г., е издигната бронзова скулптура в нейна чест.
 |
| Смоуки на фронта. Надгробният ѝ паметник я изобразява в цял ръст във войнишка каска. (Снимка: Уикипедия) |
Кучета терапевти, придружители и емоционални помощници
В една статия прочетох, че освен кучета-придружители и кучета-терапевти има и кучета за емоционална подкрепа.
Кучетата-терапевти са обучени и подпомагат лечението на различни групи хора - от деца с психологически проблеми до самотни възрастни хора в старчески домове. Тези кучета помагат на пациентите си чрез компанията си, топлото си присъствие и контакта с хората.
 |
| Работна атмосфера |
Кучетата-придружители не са просто домашни любимци. Те са професионалисти. Например кучета-водачи на незрящи хора. Кучета, които помагат на хора с ограничена подвижност като им донасят различни предмети. Кучета, които натискат бутон за "Бърза помощ", когато кръвната захар на стопанина им спадне под опасно ниво.
И двете посочени групи носят емоционална утеха и подкрепа на хората, с които работят или живеят. Но освен тях съществува отделна група кучета за емоционална подкрепа. Те не са обучени да изпълняват определени дейности. Тяхната роля е единствено психологическа и са част от лечението на пациенти с тревожност, фобия, посттравматично разстройство.
 |
| Неразделни |
Цитати за кучето
Джером. К. Джером (от разказа "За котките и кучетата" - "Празни мисли на един празен човек"):
"Много неблагоразумно животно е кучето, наистина. То никога не счита за свой дълг да те пита дали си прав или крив, изобщо не го е грижа дали се издигаш или проваляш в живота; никога не пита дали си богат или беден, глупав или умен, грешник или светец. Ти си неговият приятел. Това е достатъчно за него и каквото и да става, в щастие или беда, в добро или зло, при почести или позор, то ще ти бъде вярно, ще те утешава и пази, а ако се наложи, ще даде живота си за теб - неразумно, глупаво, предано куче!"
На тях винаги им е приятно да ни видят. Заедно са с нас във всичките ни настроения. Радостни, когато ние сме щастливи; сериозни, когато ние сме угрижени; и тъжни, когато ние сме опечалени.
Ще обърне към теб големите си честни очи и ще каже с поглед: "Нали знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен. Ще обиколим целия свят заедно и винаги ще се подкрепяме, нали?""
 |
| Част от нашите влакови пътешествия |
Петър Дънов (от книгата "За енергиите на природата"):
"Кучето познава кой човек е добър и кой лош. Кучето е символ на вярност и приятелство. То обича човека и му остава вярно."
Жак Майол във филма "Човекът делфин":
"Най-важни са къщата, кучето и семейството."
Орхан Памук:
"Кучетата могат да говорят, но само на онези, които умеят да слушат."
Том Джоунс:
"Кучетата имат това умение да намират хората, които се нуждаят от тях и да запълват празнота, за която не сме подозирали."
Из филма "Кучешки живот", екранизация по едноименния роман на У. Брус Камерън:
След редица прераждания главният герой споделя, че предназначението му е било да обича хората. Най-важните неща, които е научил през всичките си кучешки животи е:
- да се забавлява;
- да спасява онези, които се нуждаят;
- да ближе и целува онези, които обича.
"Не тъгувай за това, което се е случило и не се бой от онова, което би могло да се случи. Просто бъди, тук и сега. Това е смисълът на кучешкия живот."
 |
| Времето за игра е сега! |
Кучето и здравето
Шведски учени са установили, че съжителството с куче удължава човешкия живот.
Същият хормон, който се произвежда в тялото на кърмещата майка и изгражда връзката между нея и бебето ѝ, се произвежда когато човек общува с кучето си. Когато галите, докосвате, прегръщате и сте в близък контакт с кучето си, ефектът е взаимен. Нивата на окситоцин в кръвта на човека и на кучето правят рязък скок. Окситоцинът има силен физиологичен ефект - понижава пулса и кръвното налягане, с което допринася за намаляване на стреса. Вероятността човек, който отглежда куче, да получи инфаркт е много по-малка. Ако все пак това се случи, вероятността да оцелеете е три до четири пъти по-висока, когато имате куче.
 |
| Обич до безкрай |
За някои хора кучето е просто торба с бълхи. Източник на зарази. Нещо мръсно и опасно. Но откакто имам Одри започнах да гледам с други очи на бездомните кучета. Да не се страхувам от тях, а да ги приемам със състрадание и загриженост.
За мен Одри е космата топка обич. Моят учител по самоувереност, защото тя умее да изразява себе си, да изисква и да постига своето. Като всяко куче тя живее в настоящия момент, не таи лоши спомени от миналото и не се страхува за бъдещето. Не ме укорява, когато заминавам някъде без нея. Просто очаква да се завърна и да съм до нея. Всичко, от което има нужда е обич. В сегашно време. Обичта може да бъде само тук и сега, защото тя е присъствие. А кучетата оставят отпечатък от своите лапи в нашите сърца завинаги.
 |
| Одри - моето безкрайно щастие |
 |
| Перла и Одри |
