В тези времена, когато градските паркове, зелените площи и дори Витоша са затворени за посещения, под формата на фоторазказ събирам впечатленията си от една двучасова пешеходна обиколка в кв. Лозенец.
 |
| По ул. Кричим |
Фамилна гробница (мавзолей) от IV - V век
 |
| Фамилната гробница в кв. Лозенец |
Открита е през 1953 г. Проучена е изцяло от Музея за история на София през 2001 г. Състои се от гробна камера, представителна зала и предверие. Принадлежала е на заможна фамилия.
Натъквам се на нея, докато обикалям Южния парк от външната му страна. Намира се на ул. "Димитър Хаджикоцев". Върху единственото незастроено парче земя. Площадката е оградена, но виждам откъде излиза човек, разхождащ кучето си и се вмъквам. Уви, никога не съм чувала за този археологически комплекс.
Споменава се в сайта на Регионалния исторически музей в София като Раннохристиянски култов комплекс в кв. “Лозенец”, м. “Южен парк” (2000 – 2002 г.). И в още една интересна публикация от 2018 г.: Забравената светиня в София, където е била погребана Света Елена.
Ламаринената къща
 |
| Постройки на ул. "Димитър Търкаланов" |
В едно малко каре между посолството на САЩ и бул. "Никола Вапцаров" можеш да забравиш, че си в София. Дъбовата гора на парк "Кошарите" отделя улиците "Димитър Търкаланов" и "Руй планина" от булеварда като малък оазис на тишина. Двуетажни къщи с дворове, цъфнали овошки, пухкави царствени котки по улицата. В една от градините хора седят край масата и си приказват. И точно сред тази идилия ме заслепява слънчев лъч, отразен в една ламаринена къща. Тясна, два пъти по-висока от околните постройки. Нелепа, сякаш по погрешка попаднала в този симпатичен старомоден квартал.
Зеленоглавката (обикновена дива патица)
 |
| Препарирана зеленоглава патица |
Сви ми се сърцето като го видях. Тъжна и безславна участ за един див паток. Уловен, препариран и подарен. С посвещение "Честит рожден ден! 8 май 2011 г. От вуйчо". Захвърлен на боклука през април 2020 г.
Най-важният пътен знак
 |
| Пътен знак на ул. "Д. Търкаланов" |
Делтапланер и диви животни
 |
| Сградата със скулптурите на ул. "Руй планина" |
Още една постройка бърка в очите ми. Ламаринената къща е два или три пъти по-малка от нея. Това е четири или пететажен блок, който изпъква и изяжда всеки всеки сантиметър от парцела и въздуха над него. Между две съвсем обикновени двуетажни къщи с двор. Такъв е бил скромният предшественик на този блок. По стъпаловидната му фасада са нащрек няколко статуи на диви животни от котешкия род. Точно над входа му друга скулптура, на човек с делтапланер, се готви за излитане. Пред вратата лежи сив мастиф на име Пръдльо. Така го наричат двете момчета от махалата, които карат колела по улицата.
Къщата с гръмогласния паун
 |
| Великолепният паун на ул. "Руй планина" |
Втори крясък разцепва тишината. Оглеждам се. Дали не е някоя аларма? Стига съм снимала този делтапланер. От съседния двор се разкрива виновникът. Креслив, гръмогласен и великолепен паун. Как ли гледат на него съседите му от блока с дивите зверове? Ами Пръдльо?
Дънер-маса
 |
| Може би край този дънер се събират съседите на раздумка или чашка |
Паркиране
 |
| По ул. "Златовръх" |
Любезен начин на паркиране. Оставено е място за един пешеходец. Строен и в добро здраве, каквито се очаква да бъдат всички пешеходци в София. Без патерици, бастуни, багаж и каквито и да било колички (пазарски, детски, инвалидни).
Домът на Петър Димков
 |
| Паметна плоча на ул. "Златовръх" |
В края на разходката съм пренаситена от масивни нови блокове - цитадели, а не жилищни сгради.
Висок блок със строга черна облицовка носи на ревера си плоча, упоменаваща, че тук е живял и творил лечителят Петър Димков. Със сигурност не в този блок обаче.
Няколко мисли на Петър Димков от сайта на негови последователи:
Любознателността е форма на живеене и на младост.
Никой не е остарял преди да загуби интерес към живота.
Умереност във всичко - това е най-важното условие за дълъг живот и здраве.
Ще се чувстваш истински човек, когато си сред природата.
Планината пречиства душата и ободрява духа.
Тайната градина на Биологическия факултет
 |
| В градината на Биологическия факултет |
 |
| Биологическия факултет |
Съвсем случайно откривам градината на Биологическия факултет. Малка и добре скрита градина с цветя, високи кестенови и дъбови дървета, няколко пейки, място за пушене и информационно табло за дивите животни в града (кълвачи, синигери, сойки, катерици и таралежи).
Сградата е построена през 1928 г., а архитектурната колегия я е оценила като „първият най-смел пример за
единство на интериор и екстериор у нас“.
Вече се здрачава. От отворения прозорец на трети етаж се показва скелет на птица.
Археология, архитектура, скулптура, биология, история, древност и съвремие. Всичко това събрано в два часа и 11 км.
 |
| Пред Биологическия факултет (бул. "Драган Цанков") |
 |
| Поглед към Витоша от Семинарията |
