 |
| Връх Стол в края на пътеката |
В колата звучи силно музика от флашка, която оприличавам на немска музика от деветдесетте. Возя се на предната седалка в колата на Сàмо. Отзад са още няколко души от планинското дружество, с които току-що съм се запознала. Това е първият ми планински поход с дружеството откакто съм в Словения и първата зима е отминала. Следва на високи децибели операта "Фигаро". Сàмо обяснява, че е возил изключително невъзпитани пътници (обикновено походите се организират с частен транспорт и разноските се споделят), които са имали претенции към музиката в колата. Мълча си, макар едвам да се издържа. Доволна, че съм на предната седалка, се любувам на пейзажа. На нереалния син цвят на река Соча, на зелените пасища с крави и овце, на величествените планински върхове в далечината.
 |
| По шосето към Кобарид, снежният връх е Кърн |
 |
| Бели минзухари през април в Юлийските Алпи |
 |
| В Юлийските Алпи |
Това пътуване няма край. Дали се превръщам в словенка? Първо, изкачила съм връх Триглав. Второ, имам изострена чувствителност към течение и вятър. Трето, всяко направление, което отнема повече от 30-40 минути с кола, е далече. Днешното пътуване от Любляна през Кобарид до Брегин (село на границата с Италия), изходна точка за изкачването на връх Кобаришки стол, отнема около два часа и ми се струва безкрайно далече.
 |
| Площад "Свобода" и храм "Възнесение Богородично" в Кобарид |
 |
| Наближаваме връх Стол |
Кобарид е малък пограничен град, чието име ми напомня повече за химичен елемент, отколкото за населено място. На италиански се казва Капорето. През Първата световна война тук е епицентърът на битките при Изонцо (на словенски
Soška fronta по името на река Соча, а на италиански
Isonzo) между Италия и Австро-Унгария. Хемингуей описва битката при Капорето в романа си "Сбогом на оръжията". Това е последната битка, 12-а битка при Изонцо (24 октомври - 7 ноември 1917), при която Австро-Унгарските сили, подкрепени от немските отряди, успяват да пробият италианската защитна линия и разгромяват италианската Втора армия. През войната градът е почти напълно разрушен. В памет на загиналите италиански войници е изградена костница. Ужасите на войната не са подминали Кобарид и през Втората световна война. През 2000 г. останките на германски войници от масов гроб в района са пренесени в централните люблянски гробища. За съжаление всички планини и върхове наоколо (фронтът се е простирал от връх Ромбон до залива на Триест) помнят и все още пазят следите от окопи, тунели и други военни съоръжения, използвани през двете световни войни.
Път на мира е маркиран туристически маршрут от Алпите до Адриатическо море, който бележи важни исторически събития от Първата световна война.
 |
| Центърът на Кобарид и паметникът на словенския поет Симон Грегорчич |
 |
| Връх Кобаришки стол |
Целта на нашия поход е връх Стол (1673 м.н.в.) в Юлийските Алпи, по-известен като Кобаришки стол. Това разграничение се прави, защото има още два върха със същото име. Потошки стол (2014 м.н.в.) и Стол (2236 м.н.в.) в планинския масив Караванке, където минава границата с Австрия.
 |
| "Войната" между севера и юга |
Изкачването ни започва от паркинг в гората над село Брегин по много стръмен открит склон. Водач е младата и симпатична дама Мая Мошкрич, която работи в банка, а планинарството е нейно хоби. Помощник-водач е руснакът Слава, който се подготвя за изпит за планински водачи. Денят е ясен и топъл. Оглася се от кукувица в гората. Към края на април на височината на връх Кобаришки стол вече няма сняг.
 |
| "Войната" между севера и юга |
 |
| Бивакът е на 10 минути |
 |
| Бивак "Под Музец" |
Слава посочва на юг към връх Матаюр (1642 м.н.в.), където е границата с Италия. След стръмното изкачване сме на една седловина. С гъста, дълга, жълта трева като слама, сплъстена и зализана от снеготопенето. Поникнали са бели минзухари. А погледът ни на север обхожда заснежените върхове Канин,
Велика Баба, Мангарт, Ромбон, Яловец, Бавшки Гринтовец до Кърн на запад. Отбиваме се наляво към бивака "Под Музец" на 1550 м.н.в. за почивка. Построен е по програма "ФАР" през октомври 2002 г. След около два часа достигаме връх Стол. Оттук съвсем ясно се вижда характерното очертание като пирамида на връх Кърн. На върха има сграда с антени и предаватели. Имаме време за снимки и почивка, преди да се спуснем по друга горска пътека към Брегин. На този поход имам късмета да се запозная с двама стари планинари - Сеад и Мартина, с които се срещаме при последващи походи.
 |
| Панорама от Юлийските Алпи |
 |
| Панорама от Юлийските Алпи |
 |
| Групова снимка на връх Кобаришки стол (22.04.2018 г.) |
На този първи организиран поход научавам, че след изкачването групата непременно се отбива в някой ресторант или кафене на раздумка или почерпка. Бар с благозвучното име "Цинца Маринца" в центъра на Кобарид ни очаква. А след това, отново (безкрайно) двучасово пътуване до Любляна. Сгрешила съм. Музката от флашката на Сàмо е немска, но не от 90-те, а съвсем съвременна.
 |
| Поглед към долината на река Соча |
 |
| На слизане към с. Брегин |
 |
| На връщане, връх Кърн е пред нас |
 |
| Такъв е цветът на река Соча |
