За писаните и неписани банкови правила

Офис на Първа Инвестиционна Банка, ул. Георги С. Раковски, гр. София, вторник следобед

Влизам в салона и се оглеждам къде има свободен служител. На пръв поглед салонът е празен. Служителката точно срещу входа няма клиент. След около една минута ме поздравява и ме кани.

- Добър ден! Мога ли да подновя при вас електронния си подпис?
- Може, ама с куче не знам дали може - отговаря ми уклончиво тя.
- Може или не може? - гушнала въпросното куче (порода йоркширски териер с тегло около 2.5 кг.) се опитвам да уточня аз.
- Ами по принцип не може.

Служителката се провиква към някой на име Краси в другия край на салона.
Господинът пристига и с поглед се допитва до колежката си, а тя му обяснява, че клиентката е с куче. Той строго отсича:

- С куче не може!
- Защо?- питам аз.
- Защото това е банка!
- И какво като е банка? - търся някакво логично обяснение каква е пречката клиент с декоративно куче, внесено на ръце, да бъде обслужен. - Значи няма да ме обслужите, така ли?

Посочвам лепенката на вратата и допълвам, че тя изобразява забрана за огнестрелно оръжие, а не за куче.

- Госпожо, в цяла Европа е така - приключва разговора господинът, който съблюдава реда и безопасността в банковия клон.

Тръгвам си развеселена. Такива сцени отдавна вече не ме озадачават. Съжалявам само, че не можах да си подновя електронния подпис. Чудя се дали, ако отида с котка вместо куче, биха ме обслужили…

Това е нарушителят на банковите правила (а както изглежда и на други забрани!)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...