Посрещане на пролетта в пожарната служба на Вич

Тишината на зимните дни отминава. Птичките вече чуруликат разпалено всяка сутрин, въздухът омеква и придобива онзи вълнуващ пролетен вкус. 

Въпреки че в народния календар на словенците месец март се казва сушец (sušec), тази година не е никак сух, а доста снежен и дъждовен. Това обаче няма значение. Приятно съм изненадана, когато разбирам, че е дошло времето да се спускат в реката едни симпатични лодчици със запалени свещички, които съм виждала на снимки предишни години, както и тази година на мартенското издание на In Your Pocket:



Корицата на пътеводителя In Your Pocket с лодчиците за празника на св. Григорий

Ето каква е тяхната история.  

12 март е денят на свети Григорий (sv. Gregor), посрещането на пролетта. До въвеждането на григорианския календар от папа Григорий XIII през XVI век празникът на светеца е съвпадал с първия пролетен ден и пролетното равноденствие. Дори немците имат поговорка, че Григорий изравнява деня и нощта. Промяната на календара измества още един подобен обичай - празника на света Луция, която са почитали в деня на зимното слънцестоене, в най-краткия ден на годината и на много места са спускали свещички във водата.

А защо празниците се честват в тяхното навечерие, прочетох в книгата  на Боян Книфиц - Грегорьево: с огън във водата идва пролетта (Gregorjevo: ko gre luč v vodo in se prične pomlad). Нощта е времето за изпълнение на обреди, а в някогашните представи новият ден не е започвал в полунощ, както сме свикнали ние, а още с падането на нощта. Затова всички празници и светци се празнуват не на самия ден, а от предишната вечер.

Според народните вярвания на този ден птичките свиват гнездо и се женят. Този празник е словенския аналог на западния Свети Валентин - празника на влюбените. Също така е предвещавал на момите какъв съпруг ще им се падне. Например ако първата птичка, която видят в небето е кос бъдещият им мъж ще е свещеник, ако е врабец - селянин, червеношийка - моряк, чинка - чорбаджия, кръсточовка - кавгаджия, ако пък видят кълвач - няма да се омъжат.

Занаятчиите едно време (ковачи, железари, обущари, шивачи) са имали обичай да "хвърлят светлина във водата".  Смята се, че двата противоположни елемента вода и огън са символ на железарството. Това е, за да отбележат, че денят е вече достатъчно дълъг и могат да работят още няколко часа без лампа или свещ. Правели са малки лодчици от хартия или дърво със свещичка отгоре и са ги спускали по реката, дори някъде са спускали дървени налъми, украсени със свещички. Тези лодчици се казват грегорчки (gregorčki), пускат се във водата в навечерието на самия празник - Грегорьево (gregorjevo) - напомня ми на Гергьовден по звучене.  

Попаднах и на друго обяснение за този обичай - на етнолога Боян Книфиц. В славянската митология, в деня на пролетното равноденствие бог Перун (върховният бог-гръмовержец, бог на пролетта и плодородието, покровител на дъжда и земеделието) се изправя срещу бога на подземния свят Велес (също бог на войната, покровител на добитъка, на магията). Символиката на двата противоположни елемента означава това - когато огънят се спусне във водата, висшите сили на надземното и подземно царство се сливат.

Свети Грегор, Григорий I Велики, е бил римски папа в края на VI и началото на VII век, покровител на зидарите, учителите, учениците, студентите, най-вече на музикантите, певците и хоровете, известен с грегорианското песнопение. Почитан е като светец и от римокатолическата, и от православната църква.  

Тази година за Грегорьево в пожарната служба на квартал Вич се организира работилница за лодки със забавна програма и спускане на лодчките по канала на р. Градашчица, преди да се влее в р. Любляница.

Тъй като е неделя, предпочитам да не губя време по спирките на градския транспорт, а да се разходя от кв. Шишка през "квартала на богатите" - Рожна долина. За първи път минавам оттам пеш, вали тих дъждец, срещам едва няколко човека с мокри и окаляни кучета след разходка. Кварталът е тих, макар да е непосредствено до железoпътната линия, водеща на юг към Сежана, от другата му страна се вижда в мъгла хълма Рожник. Къщите са огромни, приличат на стари вили-дворци с високи тавани, с дървени капаци на прозорците, с красиви веранди и на всичкото отгоре се ширят в големи дворове, където вече цъфтят кокичета, минзухари и тук-там иглики. 

За 30-40 минути стигам до пожарната служба Вич, където ме посрещат Паола и Яша. Те са приятели на моята приятелка Катя и са сред организаторите на това събитие. Яша пък е пожарникар-доброволец. Сякаш това е някакво хоби и традиция в Словения, която не знам откъде идва. Много често в цялата страна се организират празници и упражнения на местните пожарникари, повечето са доброволци. Яша ми обяснява, че в пожарните служби си има назначени пожарникари, но извън работно време всички дежурства и сигнали се поемат от доброволци. Всеки може да стане доброволец към пожарната служба, като постепенно преминава през обучения и натрупва необходимия опит, за да участва в акции. Пожарната служба и огнеборците са подготвени и извършват спасителни операции, не само свързани с пожари, но при всякакви други природни бедствия - наводнения, земетресения и др.

Пожарната служба в кв. Вич, домакин на празника Грегорьево

Събитието в пожарната служба на Вич е с благотворителна цел. Разпънати са шатри и сергии с домашни курабийки във формата на птички, бурканчета със сладко, чай и греяно вино, а децата правят палачинки. Пожарникарите и техните семейства са организирали всичко това не само за да се повеселят и да отбележат празника, но и за да съберат средства за построяване на нов гараж за новия пожарникарски камион.

Гнезда с празнични курабийки

Празнични курабийки-птички

Една интересна лодка от дървени кори

Работилницата за лодки-грегорчки

Влизаме в помещението на пожарната, превърнато в работилница за лодки. На голяма маса по средата има материали (главно кори за яйца), четки и боя, пистолети с лепило. Не знам защо съм си представяла, че лодките се правят от естествени материали. Но явно няма правила и децата използват всякакви подръчни средства - картони за яйца, картонени кутии, алуминиево фолио... Едно момченце, много опитно и уверено в "корабостроенето", си построи огромен многоетажен плавателен съд, който за моя изненада плаваше доста добре!

Работилницата за лодки-грегорчки

Работилницата за лодки-грегорчки

Двете с Паола проявяваме любопитство и Яша ни показва цялата пожарна служба -  внушителния вече пенсиониран стар пожарникарски камион, джипа, новия камион в двора (за чийто гараж се събират средства) и лодката за спасителни операции при наводнения.

Старият камион, марка ТАМ (Tovarna avtomobilov Maribor)

С моите домакини Паола и Яша

След няколко приятно прекарани часа идва най-вълнуващият момент - спускането на лодките в реката. Пожарникарите са направили стъпала до там и всички се подреждат търпеливо на опашка. Свещичките се палят и с помощта на пожарникар децата спускат своите лодчици. Те се понасят бързо-бързо по течението, а малко по-надолу други от доброволците ловят лодките, за да не замърсяваме реката и за да ги върнат на децата.

Спускаме своите лодчици-грегорчки по реката, а тя понася тази мъничка светлинка и твоето желание заедно с нея. Един много симпатичен обичай и семеен празник, време за срещи и приказки, музика и песни. Толкова е лесно да се сприятелиш със словенците, дружелюбни и отворени, всеки е добре дошъл на такива празници. А най-добрата идея за лодка се оказа черупка от яйце, пълна с восък. С Паола си намигаме - ще запомним това за догодина! :)

Видео материали от празника през 2019 г.:

• https://www.facebook.com/dvudomnik/videos/2277520879132504/
• https://www.facebook.com/dvudomnik/videos/367360187192858/