 |
| Визитната картичка на Кран |
Затисната от сивата мъгла над Любляна, се надявах да избягам от нея и да зърна Камнишко-Савинските Алпи от Кран. Но имаше и друга причина за моето посещение - коледната украса на града. От няколко места вече бях чула, че коледната украса в Кран е по-красива от тази в Любляна.
Какво друго ми остава освен да проверя?
Качвам се на влака в неделя следобед, почти празен вагон (с още 2-3 пътника) и след точно 30 минути съм в Кран. Той се намира на 25 км от Любляна и само на 10 км от международното летище Йоже Пучник (Бърник), което обслужва столицата.
Въпреки че селище е съществувало още през новокаменната епоха, по време и след разпадането на Римската империя, градът е известен с латинското име Карниум (Карний) . След това го обитават германски племена, а през VII век пристигат славянските племена и започва да се формира словенската култура и език. Кран е играл важна роля в област Карниола, като военен,административен и икономически център. Под следващото си име Креина се появява през 1060 г. в епископски летописи.
Кран е един от най-старите словенски градове, типичен средновековен град през XII век. През XIV век преминава във властта на Хабсбургите, но за разлика от градове като Шкофя Лока, Камник и Радовлица, подчинени на феодалните владетели, Кран е пряко подчинен на императора. През XIX век Крайнбург е един от най-малките градове в Австро-Унгарската империя. След 1918 г. като част от Кралството на сърби, хървати и словенци градът приема сегашното си име Кран (само по време на немската окупация през втората световна война се връща немското Крайнбург). През XIX и XX век Кран се превръща във важен транспортен и търговски център. Населението днес наброява около 37.000, а цялата община - около 58.000 (трета по големина в Словения).
Моят план е да разгледам Стария град и да дочакам да запалят коледните светлинки.
 |
| Неделен следобед в град Кран |
Старият град се издига на скалист хълм, естествено защитен от двете страни от реките Сава и нейния приток Кокра. В туристическия информационен център ми препоръчват да се разходя в каньона на река Кокра, но мъглата е прекалено гъста за това. Заради нея решавам да не ходя и до панорамната точка Пунгерт, където се сливат двете реки.
 |
| Мостът на р. Кокра, каньонът е по стълбите вляво. |
Градът е тих и безлюден. Минавам покрай къщата на поета Франце Прешерн, където е живял от 1846 г. до смъртта си през 1849 г. На главния градски площад пред театъра "Франце Прешерн" се издига неговата внушителна петметрова бронзова статуя.
Осми февруари, денят на неговата кончина е национален празник в Словения - Ден на културата. Всяка година на този ден градът (наречен още градът на Прешерн) се потапя в романтичната атмосфера на XIX век, и дори Франце Прешерн и неговата любима Юлия Примож оживяват по улиците.
 |
| Областният музей |
Докато чакам срещата си с Ирена, ръководителка на нашата група за български народни танци Раз-два-три, която живее в Кран, влизам в Областния музей (Gorenjski muzej) и с интерес разглеждам изложбата на тема Коледни и Новогодишни картички.
Първата поздравителна картичка е създадена от художника Джон Калкът Хорсли в Лондон през 1843 г. по молба на неговия приятел сър Хенри Коул. Коледните картички са били с религиозни или светски мотиви. А новогодишните - със символите за късмет:
- Коминочистачът - заради връзката с огъня: "чист комин - защитен дом"
- Калинката - счита се за късмет да те кацне, а отлитайки ти показва накъде ще ти излезе късмета
- Прасенцето - древен символ на плодовитост и изобилие
- Четирилистна детелина - в западните традиции първото листенце е надежда, второто - вяра, третото - любов, а четвъртото - носи късмет на този, който я намери.
 |
| Словенска поздравителна картичка от 1902 г. |
На площада звучи коледна музика, пред къщичките за греяно вино има огнища, даже и пощенска кутия за Дядо Коледа.
Макар градчето да изглежда пусто и малцина да се разхождат по улиците в този следобед, общината е подготвила богата развлекателна програма за целия месец (така наречен весел декември), с много концерти на сцената на площада. Децата пък ги очаква среща с добрите старци - св. Миклауж (св. Николай, като пра-образ на Дядо Коледа, който носи дребни подаръци на добрите деца, а дяволчета плашат и наказват непослушните деца), дядо Коледа и дядо Мраз!
 |
| Пощенската кутия на Дядо Коледа и Дядо Мраз |
Пред градската библиотека пък има безплатна ледена пързалка за децата.
Ирена ми обяснява, че Кран е центърът на Горенска област, а горенци са
всеизвестни като най-стиснатите словенци и ако пързалката не е
безплатна, едва ли някой ще я посети.
От Ирена научавам, че думата prešeren на словенски означава весел.
Учудвам се на това съвпадение с името на поета Прешерн (Prešeren), но
такава му е фамилията, не е псевдоним.
За сравнение, в Любляна веселият декември е просто veseli december, а в Кран - prešerni december!
 |
| Prešerno novo leto! |
Празничните светлини изписват пожелания за Весел декември (Prešerni december), Весела Нова Година (Prešerno novo leto) и стихове от Наздравица на Франце Прешерн, където осма строфа е словенският химн.
 |
| Главният площад в Кран, "С добро в сърцето" |
След изключително приятен следобед в компанията на Ирена и по-малката ѝ дъщеря Карина, се разделяме с добро в сърцето и топло усещане, въпреки мразовитата мъгла. Имам покана да дойда пак в Кран, а аз наум си зная, че това ще бъде за празника на словенската култура на 8 февруари.
