Едно необикновено първоюлско утро

Джулай морнинг, та джулай морнинг. Никога не съм му отдавала кой знае какво значение.

Изгревът на 1 юли 2019, Райски залив, Созопол

С една неразбираема превъзбуда хората потеглят към морето, за да посрещнат първоюлското слънце. Обожавам лятото, а лято и море са равнозначни на щастие. Обичам да посрещам и да изпращам слънцето. Но джулай морнинг досега не съм празнувала. Тъкмо отказах едно предложение „да идем до морето за Джулай морнинг“ като непримамливо само по себе си, когато на Енчо и на останалите приятели от водолазната ни група им хрумна идеята да се съберем за първоюлско гмуркане на Созопол.

Айляк - изгряващото слънце на 1 юли между плавниците на Стаси

Моментално ми присветва лампичката за приключение и се включвам. Дали ще ме пуснат в хотела с Одри? Ще бъде ли достатъчно силен сигналът на интернет, за да работя в понеделник? Това са основните пречки и колебания, които се прокрадват. Докато съм ги изрекла, Алекс - моят инструктор и "бъди" (партньор под водата) вече ги е разрешил. В хотела на Националната спортна база приемат домашни любимци, ако са добре възпитани. А в учебния център на Българската водолазна академия, освен добър интернет получавам и работно място. До Созопол ще пътуваме с Енчо, на връщане със Стаси и Стефан. Всичко се нарежда сякаш от само себе си.

Цяла седмица поддържаме настроението и се вълнуваме като си разменяме съобщения в една обща група. Разговорът има две сюжетни линии - водолазна (температура на водата, вятър, кой залив ще е най-подходящ и др.) и кулинарна (лов на миди и раци, рецепти и подправки, газови котлони, готварски съдове и т.н.).

Уловът през обектива на Блага

Уловът през обектива на Блага

Уловът през обектива на Блага

Уловът за вечеря

Датата е 1 юли, срещата ни - в 4:00, а изгревът - в 5:35

Очертават се наистина весели дни. Имам чувството, че потегляме за Египет. В този състав се срещаме само там, в Дахаб на ежегодното водолазно приключение през март или април. Събираме се тези дни в Созопол, защото ни е приятно да сме заедно - гмуркане в приятна компания, разходки, смях и кулинарни приключения. За съжаление няколко души не успяват да се присъединят, а Блага, Ники и Добри си тръгват в неделя преди първоюлското утро. Въпреки това с тях си изкарваме чудесни събота и неделя в залива на далян "Чайка". Половината от групата ни са "курсисти", защото карат специализация за спасители. Другата половина този път сме само "туристи". Това не пречи да се включим в упражненията и да крещим "Пиииица, пиииица" докато играем водолаз в нужда. Обединяваме се пак в една група след упражненията, за да си наберем малко миди за вечеря.

Тъй като нашето незабравимо приключение се случва именно за Джулай морнинг, ми става интересно да разбера нещо повече за този модерен обичай.

Изгрев на Райския залив (снимка от фейсбук страницата Райски залив- Морска кръчма)

Едноименната песен на Юрая Хийп "July Morning" звучи в колата ни на връщане от Райския залив, където в 5:35 ч. сме посрещнали слънцето. За пръв път се заслушвам в текста ѝ - посрещане на красивото слънце и решителността да поемеш по нов път в търсене на любовта. Това е третата песен от третия студиен албум на британската рок група, издаден през 1971 г. През 1987 г. те са една от първите западни групи, която посещава СССР и изнасят десет поредни концерта на олимпийския стадион в Москва, което се смята за пробив на западната музика зад Желязната завеса. Юрая Хийп изнасят поредица от концерти в България през лятото на 1988 г. "July Morning"се превръща в символ на новото начало и на промените. Така преминавайки през няколко поколения, този обичай пуска корени единствено в България. През 2015 г. Юрая Хийп посрещат и пеят "July Morning" именно в България.

Това е Райският залив (снимка от фейсбук страницата Райски залив- Морска кръчма)

Ние обаче трябва да намалим звука, тъй като е едва 7:30 и макар за нас денят да е започнал около 4:00 ч., нормалните гости на хотела още спят. Райският залив е известен с това, че има три извора с питейна вода. Мореплавателите са познавали добре това място и са идвали за сладка вода. Днес могат да се отбият на кръчма. Красив малък залив, с пясъчно дъно и скалисти брегове. Двама-трима посрещачи на Джулая, добре подпийнали, ни гледат удивено, когато се появяваме на плажа в пълно оборудване. Нямаме много време за приказки, плуваме навътре в залива, обръщаме се и от морето изгрява то - Негово Величество Слънцето. Красиво и незабравимо преживяване. Сега вече можем да се потопим и да си направим сутрешната разходка из Райския залив. Малко повече от час обикаляме в северната част на залива. Релефът напомня на каньон, движим се между скални формации, обрасли с коралоподобни организми. Усещането е несравнимо. Тишина и безвремие. Радост и безгрижие. Благодарност и приятно вълнение от споделеното преживяване.

На сутрешна разходка в Райския залив

Джулай морнинг под водата

За съжаление е време да се гмурна в едно друго дълбоко и неспокойно море. Вместо маска, слагам си слушалките и потъвам в безкрайни конферентни разговори. Утехата ми е, че ги провеждам от един офис-мечта - на открито под синьото небе, с прохладен морски бриз и песента на птиците от високите дървета наоколо. Алекс ходи на пръсти покрай мен и ме разсмива, Ванката чете учебника за инструктори-водолази. Какво ли е да работиш нещо, от което няма нужда да си взимаш отпуска, защото и през отпуската ще правиш точно същото това нещо? Отпускарите за деня Енчо, Стаси и Стефан разглеждат подводните снимки и всички обмислят следващата ни възможна среща с меню от пресни миди и рибена чорба.

Работното ми място в учебния център

Това разбирам аз под "Джулай морнинг".
Кога ще се съберем пак ли? На 20 юли за Международния ден на жената-водолаз.
Не, няма да ставаме по изгрев слънце. ;)

"ОК" на фона на джулай морнинг в Райския залив

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...