Какъв е Уолингфорд днес? Тих и спокоен провинциален град в средна Англия, недалеч от Оксфорд, с население около 44 хил. души, с ниско строителство, два супермаркета, няколко черкви, няколко кръчми и гребна база. Град, в който ти носят бутилки прясно мляко пред вратата, измиват ти прозорците и ти пускат фактурата в пощенската кутия, а куриерът ти доставя пратка в задния двор, когато те няма. Място, на което те събужда песента на птици, а между пет и десет минути във всяка посока имаш пряк достъп до природата - поречието на Темза, зелени ливади, обработени ниви и пешеходни алеи към съседните села.
 |
| Гребната база в Уолингфорд |
 |
| На ъгъла на Темза и Хай стрийт |
 |
| Църквата "Сейнт Мери ле Мор" в Уолингфорд |
Пазарът
На паметната плоча пише, че от 1934 г. до 1976 г. това е домът на Агата Кристи, дама-командор на Ордена на Британската империя (за принос към литературата) и на съпруга ѝ Макс Малоуан, рицар-командор на същия орден. Продължавам по шосето към Чолзи. За разлика от предишния път през лятото по нивите не скачат никакви зайци, тук-там пасат овце. В селото не срещам никого. В църковния двор има само една жена, която почиства гробовете. Агата Кристи е погребана в двора на църквата "Сейнт Мери" в Чолзи, защото Уинтърбрук е спадал към енорията на Чолзи. Каменна църква с висока квадратна камбанария, обширен двор с мека зелена трева, разпръснати стари надгробни плочи и няколко дървета. В най-далечния край на двора, зад църквата, е гробът на писателката и на съпруга ѝ, починал две години след нея. Ще използвам отново описанието на Лаура Томпсън от същата книга: "Агата е погребана в църквата "Сейнт Мери", Чолзи, на няколко километра от Уинтърбрук, заобиколена от тихи, спокойни поля. Според молбата ѝ погребалната служба започнала с Псалм 23 и откъс от "Кралицата на феите": "Поспи след уморен труд, намери пристан след бурни морета, дири спокойствие след война, смърт, след живота." Тези думи са гравирани и върху надгробния ѝ камък. Агата е положена в сърцето на Англия, където зелени хълмове, зимни мъгли и сребърни води пазят духа ѝ."
 |
| Църквата "Сейнт Мери" в Чолзи |
 |
| Църквата "Сейнт Мери" в Чолзи |
 |
| Гробът на Агата Кристи в Чолзи |
 |
| Гробът на Агата Кристи в Чолзи |
На връщане решавам да мина през нивите с риск да се изкалям, защото земята е мокра. Стив ме е предупредил, че по това време на годината вали много. За моя едноседмичен престой прогнозите за дъжд се разминават ден след ден и в крайна сметка вали само последния ден. Макар и кално, далеч по-приятно ми е да ходя през ниви и ливади, покрай железопътната линия и да слушам звуците на природата, вместо бучащите коли по шосето. За 30-40 минути стигам отново в Уолингфорд, но завивам по съседната улица на къщата в Уинтърбрук, за да изляза на реката. Виждам какви огромни задни дворове имат къщите с излаз към Темза. Продължавам покрай гребната база на Оксфордския университет. Баща и дете хранят чайките и патиците на реката. Отново съм по улиците на Уолингфорд, по площада и покрай магазините, от които е пазарувала Агата Кристи. Пред сградата на киното и градския театър, чийто президент е била Агата Кристи от 1951 г. до смъртта си. Не на последно място, в тематичната пътека за Агата Кристи е градският музей с интересна експозиция за историята на града и отдел, посветен на писателката.
 |
| По пътеката на Агата Кристи между Чолзи и Уолингфорд |
 |
| По пътеката на Агата Кристи между Чолзи и Уолингфорд |
 |
| По пътеката на Агата Кристи между Чолзи и Уолингфорд |
 |
| По пътеката на Агата Кристи между Чолзи и Уолингфорд |
Kъщата на д-р Едуард Бах
 |
| Къщата на д-р Бах в Брайтуел към Сотуел |
Първопричината да дойда в Уолингфорд преди две години беше курсът за терапевти в центъра на д-р Бах. Той се намира в съседното село, Брайтуел към Сотуел. В първия ден след пристигането си се запътвам натам. Минавам по пешеходната алея зад къщите, по която вървях за курса тогава. Само че сега е есен и е много влажно. Покривите и тротоарите са покрити с мъх. Гъст бръшлян се спуска по стени и огради. В небето над мен се вият грабливи птици с триъгълни червени опашки. Червена каня, почти унищожена от фермерите през миналия век, но с помощта на проект за защитата им, сега има над 700 двойки в района. По алеята няма хора, но затова пък срещам закръглени сиви гугутки, пъргава сребриста катерица и много оси, които се хранят с цветния прашец на бръшляна.
 |
| По пътя от Уолингфорд към Брайтуел |
 |
| По пътя от Уолингфорд към Брайтуел |
 |
| По пътя от Брайтуел към Уолингфорд |
Отбивам се на гроба на д-р Бах и продължавам към къщата му, минавайки покрай спретнати селски къщи и резиденции. Гъсти храсти салвия, розмарин и лавандула, дори през този сезон, се хубавеят пред къщите. В този ден няма курсисти, единственият посетител съм аз. Обхождам градината. Колкото обработена и поддържана, толкова естествена и неподдържана. Намерили са ненатрапчивия баланс, в който растенията са диви, но живеят в градина. Това е източникът на повечето цветни есенции, които се продават бутилирани, тук в центъра или в аптечната мрежа. Срещам една дама в учебния център и я поздравявам. Тя ме кани да разгледам къщата и музея на д-р Бах. Градината, къщата, селото, природата наоколо, всичко това излъчва спокойствие, простота и съвършенство. Точно такава е и системата, разработена от д-р Бах. Неговите цветни есенции ни помагат да се върнем към това изначално състояние на душата - към простота, смирение, състрадание.
 |
| Гробът на д-р Бах в Брайтуел към Сотуел |
 |
| Село Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
 |
| Къщата на д-р Бах в Брайтуел към Сотуел |
Стаята, в която д-р Бах е приемал пациентите си, е запазена в оригиналния си вид. Повечето дървени мебели са изработени собственоръчно от д-р Бах. По-подробно ще разкажа за д-р Бах и неговата система в друга публикация, тук ще добавя само един цитат: "Ще бъдем здрави, ако живеем в хармония с душата си".
 |
| Приемната на д-р Бах |
 |
| Домът на д-р Бах |
 |
| Градината на д-р Бах |
 |
| Повет, орлов нокът и джел - три от цветните есенции на д-р Бах |
Къщата и градината ме обгръщат в своя цветен чадър от спокойствие. Времето не само не бърза, то просто е изчезнало от представите ми. Цялото село е притихнало. Ако нямаше паркирани коли, щях да се чудя в кой предишен век съм попаднала. Селската кръчма "Червеният лъв", където е ходел и д-р Бах, е празна по това време на деня. Единствените признаци на живот в селото идват от къщата отсреща, където млад мъж подменя сламения покрив. Довършвам обиколката покрай любимите си селски къщи със сламени покриви и отнасям частица от чистотата и свежестта на това потайно, мъхесто и бръшлянено село.
 |
| Селото Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
 |
| Селото Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
 |
| Селото Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
 |
| Селото Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
 |
| Селото Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
 |
| Селото Брайтуел към Сотуел, където е живял д-р Бах |
Неочаквани събития
 |
| Неочаквана среща с кралицата |
Може да съм изпуснала важните събития в града, но случайността ми изпраща други неочаквани възможности. Например Хелоуин. Прибирам се по тъмно от
екскурзията в Котсуолдс и заварвам групи маскирани деца, придружавани от няколко възрастни, да обикалят по къщите. Повечето семейства с деца са изрязали фенери от тикви и са ги сложили пред вратите си. Това, което не съм знаела е, че децата спират само пред онези къщи, които са поставили тиквени фенери отпред. Тази традиция "лакомство или номер" произлиза от средните векове в Англия, когато хората са тропали по вратите, за да получат храна, в замяна на което са изричали молитва за душите на покойниците в този дом. На следващия ден се запознавам с дъщерите на Марк, другия наемател при Стив, които се оплакват колко много са преяли от лакомства на Хелоуин.
 |
| Празникът на Вси светии |
След няколко дни е денят на Гай Фокс, подпалвачът на английския парламент. На 5 ноември се празнува неуспешният опит за покушение срещу краля (от 1605 г.) чрез палене на огньове на открито и изгаряне на чучело или изображение на Гай Фокс. Някои историци смятат, че това е своеобразно продължение на келтския празник за посрещане на зимата, маскиран с исторически и религиозен елемент.
 |
| Изображението на Фай Фокс на Крини, което ще бъде запалено вечерта |
Повечето градове в Англия празнуват Bonfire Night (Ден на Гай Фокс, Нощ на Гай Фокс, Ден на барутния заговор, Нощ на фойерверките). Уолингфорд е един от най-известните градове заради грандиозните си фойерверки. Събитието се организира от местната благотворителна организация "1155" и събраните средства се разпределят за различни каузи в подкрепа на жителите. Всички напитки (бира, греяно вино, т.н.), продавани на щандовете също наливат приход в касите за благотворителност. Фойерверките може да се наблюдават отвсякъде, но празникът и огньовете се провеждат на зелената ливада Крини (Кайнкрофт), където се провежда и фестивалът "The Bunk". Входът до Крини е срещу дарение от няколко лири, които пускаш в кофата на доброволците.
 |
| Гай Фокс гори |
По традиция, за да гледат фойерверките, идват на гости няколко приятели на Стив. Силно впечатление ми правят няколко елемента в гостуването. Пристигат две-три семейства и носят тенджери с приготвена храна, купи със салати, форми с изпечени сладкиши. Аз излизам, за да гледам фойерверките, а когато се връщам, ме чака заделена порция вечеря и се присъединявам тъкмо за десерта. Домашни "минс пайове" (печива, пълни със сушени плодове), домашна лимонова торта, целувки, всичко това гарнирано с бита сметана и пресни малини. Докато дойде време гостите да си тръгват, те вече са измили, подсушили и подредили всички съдове и чаши. Гости - мечта.
 |
| Фойерверките |
Но докато съм още на ливадата Крини и бера студ, защото вали ситен дъжд, духа силен вятър, и аз съм единственият човек с чадър, местните джапат смело по разкаляната ливада, някои дори без якета. Има два големи огъня, покрай които хората се греят. Размахват бенгалски огън, звучи музика от деветдесетте и кметът ни поздравява. Факелно шествие се източва бавно до голямата клада с образа на Гай Фокс и той лумва в пламъци. Минава повече от час, докато огънят утихне, и започнат фойерверките. Толкова ми е мокро и студено, че едва не се отказвам. За щастие срещам Марк, съседа от бунгалото, който е пожарникар и е на пост тази вечер за събитието. Дава ми чаша гореща вода, за да си стопля ръцете и в неговата компания дочаквам зрелищните фойерверки. Пиротехническо и музикално шоу на една местна фирма (Illusion Fireworks), носител на много престижни награди. (Видео от фойерверките
тук.)
 |
| Хартиени макове, които се носят на ревера в дните преди Деня на възпоминанието |
Има още нещо, което се случва в началото на ноември. Маковете. Значки или хартиени макове, закичени по реверите. Червеният мак е символ на падналите войници от цялата Британска общност. А на 11 ноември се чества Ден на възпоминанието или Маков ден във всеки град.
 |
| Ден на възпоминанието в Уолингфорд, 2019 г. |
Разказът ми няма да е пълен, ако не спомена за още една къща, в която гостувах. Това е къщата на хобита. Истинско дървено бунгало със заоблен покрив, което се намира в двора на Стив, и там живее Марк. Преди две години бях направила резервация през airbnb.com точно за това бунгало. Но стана така, че наемателят (Марк) беше решил да го наеме дългосрочно. Поради тази причина Стив ме настани в къщата си ("бунгалото").
 |
| Това е къщата на Стив, до нея е пожарната служба. (Снимка: airbnb.com) |
Този път ми се удава възможност да се запозная с Марк, също си и с прекрасните му дъщери - Грейс и Лили. Петък вечер прекарваме в много смях. Играем на "Не се сърди, човече". Имитираме как говорят животните на различните езици. Търсим държави и знамена на голямата политическа карта на стената. Дори се шегуваме, че желанието ми да видя къщата на хобита отвътре е било толкова силно, че само заради това съм се върнала в Уолингфорд!
 |
| Това е къщата на хобита в задния двор на Стив, тук живее Марк. (Снимка: airbnb.com) |
 |
| Къща в Уолингфорд |
 |
| Къща в Брайтуел |
 |
| Отпътуване към Оксфорд |
