Време е за есенния пикник в нашата работа. За разлика от пролетния, който повече прилича на спортен празник, есенният определено има по-екскурзионен и опознавателен характер. Екскурзията този път е под наслов "Словения - моята държава", а посоката е Нотранска област - историческата област Вътрешна Крайна (Карниола) с главен град Постойна.
Ще се разходим в едноименния природен парк (Notranjski regijski park), който се нарича още зеления карст. Най-известните туристически обекти в Словения са наблизо - пещерите Постойна и Шкоцян. Но за щастие обектите на нашата екскурзия днес са далеч по-непопулярни и по-непосещавани, дори за самите словенци. Нищо че вече съм била по тези места с моите приятели от България, пак се радвам да ги посетя, а някои от колегите ми идват за пръв път.
 |
| Церкнишкото езеро през септември, когато е почти пресъхнало |
Часът е 12:00 на обяд. Потегляме от офиса в Любляна с три автобуса. Колегите от Нова Горица и Марибор вече са тук. С приятно и превъзбудено настроение сякаш отиваме на ученическа екскурзия. Организацията е такава: предстои ни да разгледаме три обекта (водна пещера, пресъхващо езеро и нещо подобно на Чудните мостове). Всичките са близо един до друг, а автобусите ще се редуват на всяка от спирките. Накрая ще се съберем за вечеря във военноисторическия парк край Пивка.
 |
| По пътя към Церкница |
Няма и час, когато слизаме от магистралата и се движим през китна зелена долина към Церкница. Отляво се издига връх Сливница (изписва се Slivnica, но се изговаря Слиуница, с "у" вместо "в"), единственото възвишение наоколо (малко над 1100 м.н.в.). Свързва се с легендите за вещици и чародейки, които живеят в една от пещерите под върха. Когато варят своите отвари, пещерата в подножието изпуска дим и мъгла. Това природно явление е описал още през XVII век Янез Вайкард Валвазор - енциклопедист, естественик и изследовател. Въпреки задълбочените му научни изследвания, понякога е прибягвал до фолклора и легендите, за да обясни някои явления. Главната вещица от Сливница е Урсула. В наши дни вещиците висят като сувенири, но по свой начин оживяват около празника на Вси светии или на карнавала преди Великия пост в Церкница.
 |
| Кукли-вещици (снимка: Visit Podčetrtek) |
Водната пещера "Крижна яма" (Križna jama)
В Словения има над 13,000 пещери. А тази се нарежда на седмо място по дължина. През нея протичат подземни реки от Блошкото плато до Церкнишкото поле, които образуват система от 22 подземни езера. Чисти и непокътнати. Огледите са възможни единствено с водач, а пещерата нарочно не е електрифицирана, за да се запази, доколкото е възможно, естествената среда на пещерните организми. Нашата обиколка трае един час, през който минаваме по каменна пътека, излъскана от стъпалата на пещерни мечки, и обикаляме с надуваема лодка само първото езеро. Ако загасим фенерите и замълчим, оставаме в пълен мрак и под звука на капки, падащи във водата.
 |
| Край първото езеро в пещерата Крижна яма |
 |
| Първото езеро в пещерата Крижна яма |
Пещерата е най-пълноводна през зимните месеци и тогава се организират по-дълги обиколки, траещи между два и седем часа, до дълбините на Крижна яма и до най-отдалеченото езеро. Любопитен факт е, че в едно от тези езера има остров, а той е един от деветте острова на територията на Словения.
На излизане от пещерата сваляме гумените ботуши, връщаме фенерите и продължаваме към чезнещото езеро.
Скоро след тази екскурзия разбрах, че в България също има водна пещера. Казва се Голубовица и се намира в Родопите. Пещерите са ми интересни, но определено предпочитам по-дивите и по-малко посещаваните. Крижна яма има по малко от всичко - образувания, находки на пещерни мечки, просторни зали, но това, което ме очарова са бистрите ѝ езера и усещането да бъдеш откривател.
 |
| Входът на пещерата |
 |
| В пещерата |
Пресъхващото Церкнишко езеро (Cerkniško jezero)
Какво значи пресъхващо езеро? И тук ли са замесени вещиците от Сливница? Как е възникнало езерото? Това и още много научаваме в музея на Церкнишкото езеро в Церкница, където има "жив" макет на езерото и виждаме неговия кръговрат през различните сезони, откъде се пълни и оттича, как се лови риба и как се ходи по леда през зимата.
Това е най-голямото езеро в Словения. То се пълни от реки и подпочвени води. Обикновено езерото има вода девет месеца от годината. През лятото пресъхва и се превръща в пасище. Тогава могат да се видят карстовите фунии, през които се оттича водата. Когато е пълно, заема площ от 20-30 кв. км. При обилни есенни валежи езерото се пълни за два до три дни. А за да пресъхне напълно, са необходими от три до четири седмици без валежи.
 |
| Залез на Церкнишкото езеро през лятото |
Аз го виждам за пръв път в края на юни, един много дъждовен юни, и тогава езерото си е пълно. Сега за втори път, в средата на септември, също не е пресъхнало, но доста се е отдръпнало навътре в полето. Можем да се разходим и да видим "сифоните", през които се оттича. Пресъхналото дъно е покрито с цветя и буйна растителност. След всяка стъпка в ливадата се разнася силен аромат на дива мента. Някои от растенията са се приспособили към живот хем на сушата, хем под водата. Тук виреят три вида месоядни растения. А за птиците Церкнишкото езеро е същински рай. Приютява над 233 вида птици, 45 вида бозайници и 125 вида пеперуди.
По времето на Югославия са имали големи планове да развият целогодишен туризъм на Церкнишкото езеро, да построят хотели, да се практикуват водни спортове, дори да се изгради ВЕЦ. След много налят бетон в опити да се запушат дупките, водещи към сложна система от пещери, плановете пропадат.
 |
| Смаленото езеро в средата на септември |
 |
| Тук е един от "сифоните" на езерото |
Музеят е частен, основан от семейство Кебе през 1994 г. Централно място в него заема макетът на езерото, който нагледно ни показва пътя на водата (истинска вода се разлива и пълни макета). Има етнографска сбирка на кошове за традиционен риболов, кънки за лед, дървени лодки с плоско дъно. Кратък филм ни показва как се променя езерото през всеки сезон.
Но в този край на Словения, освен многото шеги по адрес на люблянчани, изглежда, че имат и много легенди. Йезерко, голям космат мъж, който живее в пещерите под Церкнишкото езеро, е помогнал за възникването на езерото.
 |
| Музеят на семейство Кебе и Йезерко ни посрещат |
 |
| "Живият" макет на езерото |
На двата противоположни края на Церкнишкото поле се издигали два замъка - Щеберски и Карловшки. Тези фамилии били във вражда открай време. Но младите - синът на Щеберови и дъщерята на Карлови, били влюбени. Когато момъкът отишъл да поиска ръката на девойката, баща ѝ му отговорил, че ще му даде дъщеря си само при условие, че женихът дойде да я вземе с лодка. Младият рицар се отчаял. Тогава Йезерко го подучил как да направи здрава мрежа и да запуши дупките към пещерите. Напълнило се полето, превърнало се в езеро, а момъкът изпълнил условието и пристигнал по вода, за да вземе своята невеста. Обаче баща ѝ не удържал на думата си.
Тогава младите влюбени започнали да се срещат тайно всяка нощ. Момъкът идвал със своята лодка, а любимата му посочвала пътя към замъка със запалена лампа на прозореца си, за да не се отклони към пещерата. За тази прелестно красива девойка идвали кандидати отблизо и далеч, но тя отхвърляла всички. Докато един от тези кандидати не разкрил тайните им срещи. Тогава той от ревност преместил лампата от прозореца ѝ и я сложил точно над входа на пещерата. Водата отнесла лодката на невинния младеж в пещерата, а тя го погълнала в разпенената си бездна. Щом любимата му разбрала за неговата участ, се хвърлила във водата и го последвала.
Екскурзоводката продължава с шегите. Понеже по главната улица на Церкница някога са минавали кравите, за префинените люблянчани това било "дрек щрасе". А пък местните били толкова негостоприемни, че "на идване ти дават кравешко лайно, а като си заминаваш си го взимат обратно".
 |
| Препариран съсел |
 |
| Кошове за риболов |
Чудните мостове Раков Шкоцян (Rakov Škocjan)
Пътят ни минава през село Зелше (Zelše), а легендата разказва, че при нашествието на турците хората, които не успели да избягат, били избити. Един от оцелелите се завърнал в селото и викал "Има ли някой още жив?" (živ še?) и така възникнало името на село Зелше днес.
Това е долина с естествени мостове, подобни на Чудните мостове в Родопите. Прекрасна дива гора с много зеленина и поляни, чакълени алеи и тихо течащата река Рак. Наистина диво и тихо място, без постройки, хора и масов туризъм. Не мога да си представя, че всичко това някога е било под похлупака на огромна пещера.
 |
| Големият мост |
Малкият мост е висок 42 м., а Големият мост е дълъг 40 м. и сводът му е с височина 37 м. При наводненията преди няколко години нивото на реката е достигнало почти до свода, заливайки цялата долина. В гората живеят много диви животни - лисици, сърни, мечки и съсели. Екскурзоводът, който е местен, разказва за традицията веднъж годишно да поставят капани и да ловят съсели.
 |
| Малкият мост |
Първият природен парк в Словения, създаден през 1949 г., включва точно тези три обекта от есенната ни екскурзия: долината на река Рак, Церкнишкото езеро и Крижна яма.
А екскурзията завършва със зрелищен огнен залез и прекрасна вечеря във Войнишкия ресторант в Пивка.
