Крим - двойно подпечатан

В една мартенска събота тръгвам към следващия връх от книжката "Десет върха в околностите на Любляна". Предишните върхове от тази поредица са Шмарна гора, Рашица и Тошко Чело. Днес се насочвам на юг към онова възвишение със стърчащите антени оттатък мочурището, което се вижда в дъното на реката, когато застанеш на брега ѝ край Шпица. Сега разбирам, че това е връх Крим, наречен още "южния пазач на Люблянското мочурище". До изходната точка в село Ишка вас стигам с градски транспорт (автобус 19I).

Изглед към връх Крим от терасата на Неботичник в Любляна

Връх Крим в дъното, Любляна-Шпица

"Изглед към мочурището" - Матия Яма (1925г.), Словенска национална галерия

Близо до мен се вози един младеж с къси панталони, рошава прическа и рижава брада. Закусва нещо, което си е купил от пекарната. Наблюдавам го по пътя и си мисля, че е чужденец, който сигурно отива да рита футбол с приятели. На последната спирка вече няма други пътници освен нас. Слизаме от автобуса, оглеждаме се и се запознаваме. Предположението ми е само наполовина вярно. Това е Фреди, 26-годишен германец, който живее и работи в Залцбург. В петък вечерта решава, че му се ходи някъде, където не е бил. Отваря картата и пръстът му попада върху Любляна. Град, за който никога не е чувал. Пристига с нощния Фликсбус и се отбива в хостела, колкото да си остави багажа. Отново поглежда картата и избира тази посока заради реката и ждрелото по-нагоре.

Указателни табели по пътя

Моят маршрут също включва ждрелото на река Ишка (Iški vintgar), но на връщане от върха. Затова Фреди, олицетворение на спонтанността, решава да ме придружи. Вървим по асфалтовия път към съседното село Страхомер. Небето е прихлупено, денят сивее, а в нивата край пътя се е озъбила една мъртва лисица. И що за име е това страхомер? Като скоростомер. Колко ли страх има да берем и мерим там?

Страх - не страх, минаваме през село Страхомер

Скоро влизаме в гората над селото и започваме да се изкачваме. Теренът никак не е труден. Но аз се задъхвам. Фреди ходи ужасно бързо, сякаш не стъпва по земята. Подскача от камък на камък и от дънер на дънер. Избира си всички препятствия по пътя, за да скача между тях. Спираме за кратка почивка и докато аз си събличам якето, той се залепва за дънера на високо буково дърво. С един скок и две-три набирания Фреди вече е в короната на дървото и се оглежда наоколо. Със същата лекота и безгрижие слиза от дървото. Връща ме към спомена за нашето буково дърво с наблюдателница от детството. Този Фреди ме изумява - игрив и енергичен е като дете. Практикува всякакви спортове, в които обаче не участва топка. Акройога, паркур (преодоляване на препятствия, прескачане на стени и т.н.), триатлон, биатлон, катерене, планинско колоездене. Спортът за Фреди не е само хоби, но и професия. Завършил е спортен мениджмънт и се занимава с развиването на платформата Windhund Workplace, предназначена за офис служители. Тя се грижи за здравето на служителите, за правилната им стойка зад бюрото и им предлага набор от физически упражнения на работното място.

Фреди на дървото

По пътеката към връх Крим

Неусетно се изкачваме до върха (1107 м.н.в.), където е доста мразовито. В хижата си подпечатвам книжката. Голяма навалица е, но успяваме да си вземем по чаша чай и да намерим маса отвън. Мочурището и Любляна, притиснати под сиви облаци, остават скрити за нас, но поне Камнишко-Савинските Алпи се прокрадват между ниския и високия слой облаци. Фреди изпада във възторг пред планините. Аз също ги намирам за величествени и им се радвам всеки път, когато се покажат, а това не е всеки ден заради облачност или мъгла. Вледеняващият вятър тук обаче ни подканва да си вървим.

Изглед от връх Крим на север

С Фреди пред хижа Крим

Хижа Крим

За Фреди слизането е още по-забавно, а за мен още по-бавно. Сякаш вместо крака има пружини. Налага му се да ме изчаква, но не се оплаква. Не бързаме заникъде. Дори правим прилично дълга следобедна почивка в една минзухарена ливада. Който е пътувал през нощта, потъва в сладка дрямка. А пък аз потъвам в мекия килим от бели и лилави минзухари и жълти иглики, слушам птиците, жужащите насекоми и пробуждащата се природа. Погледът ми обхожда ту заоблените ливади и фермите надолу, ту хоризонта, нашарен от няколко слоя облаци.

Гостоприемна ферма с минзухари

На слизане от вр. Крим

Ливадата с минзухари

Продължаваме, а шумът на реката се чува все по-близо. След стръмно спускане през дълбока многогодишна шума се озоваваме пред хижата при ждрелото, която не работи. Но стопаните ѝ са там и я подготвят за новия сезон.

Това е река Ишка

Същинското Ишко ждрело, най-дивата му част, където прилича на тесен каньон, е отдалечена на още няколко часа. Ние се намираме в по-достъпната и облагородена част, където местните идват на пикник, разходка и да търсят прохлада през лятото. Този ден е достатъчно хладен и посетители почти липсват. Вече в обратната посока към селото, разходката ни продължава покрай реката. През живописна долина с тъмнозелена трева и покрай отдалечени една от друга ферми и вили. Този район спада към природния парк "Люблянско мочурище" и е част от маркиран опознавателен маршрут "Меандър", който разказва за възникването и геологията на Ишкия пролом. За поминъка на местните преди разпространението на електричеството през XX век, когато реката е задвижвала воденици, триони (изобретени от Леонардо през XV век и известни в Словения като "трион венецианка") и е превозвала дървените трупи по течението си.

По долината на р. Ишка

Трион, задвижван от водна сила (снимка от kraji.eu).

Вила покрай р. Ишка

Не знам как успява да намери няколко дребни отпадъка покрай пътя (опаковки от храна или нещо подобно), при положение че Словения е толкова чиста и хората съвестно пазят околната си среда. Фреди веднага ги прибира, за да ги изхвърли в селото. Представям си колко работа щеше да му се отвори, ако се разхождаше по някоя пътека в България.

На таблото в хижа Крим:
"Бъдете скромни, когато сте на върха.
Бъдете силни, когато сте на дъното.
Вярвайте в себе си, когато сте по средата на пътя."

Фреди вече е бил в България, при това пътувайки на автостоп от Холандия до Румъния и България. Казва ми, че много често използва платформата за споделено пътуване BlaBlaCar. Тъкмо изхвърлил боклука, той вдига ръка пред първата минаваща кола. Съвсем в духа на целия ден, от село Ишка вас до Любляна се прибираме на автостоп. И двамата сме доволни, че няма да чакаме още един час за автобуса. По свой начин вселената ни благодари за това, че сме почистили гората. Остава ни време за кратка обиколка из Стария град и за сладолед в "Какао", преди да се разделим на Месарския мост. Фреди не може да скрие въодушевлението си от непознатия град. А Любляна, тази кротка омайница, току-що е пленила сърцето на още един чужденец.