"Програмата ще бъде динамична"

С Ангел и Здравко не се познавам лично. Но и аз, като много други техни последователи във Фейсбук (Pozor Angel Zdravko), ги съпровождам на повечето им приключения по света. Това са двама истински пътешественици, които тръгват с еднопосочен самолетен билет, раница на гръб и кръстосват Южна Америка, Африка, Близкия и Далечния изток. Във времето, когато не пътуват, организират чудесни кинофестивали: "Кино за пътешественици", "Sofia Menar", "Sofia Biting Docs", "Северно сияние".

В замъка Бран

Не знам откъде им е хрумнало, но се записаха на организирана автобусна екскурзия до Швейцария. Ежедневно споделяха своите комични и катастрофални преживявания, докато чашата преля. Накрая изоставиха групата, и най-вече набедения за екскурзовод, и се прибраха със самолет. 

Преживяванията им ми припомниха много забавни и потресаващи моменти от мои пътувания с туристически фирми. "Свободното време е най-ценният ресурс" - цитат от туристическа брошура. Но дали наистина така се отнасят към него туроператорите? Човешката природа е такава, че ако ни се случи нещо неприятно, колкото по-недоволни сме, толкова повече се оплакваме и споделяме случилото се. Имам прекрасни спомени от много организирани пътувания, но най-бързо изплуват онези, които не са минали съвсем гладко. Безспорният победител е екскурзията до Румъния (до Букурещ, замъка Бран, замъците Пелеш и Пелишор в Синай, крепостта Рашнов и град Брашов) за Деня на независимостта през 2006 г.

На пазара покрай замъка в Бран

Екскурзията

Потегляме привечер от паркинга на площад "Свети Александър Невски". Екскурзовод ни е млада студентка по румънска филология. С един-единствен шофьор, който бързо ни дава да разберем, че не се оправя много добре с пътните знаци. Още при излизането от София хвана пътя към Пловдив по магистрала "Тракия". С малко помощ от пътниците в предната част на автобуса, грешката е отстранена и потегляме в правилната посока - на север. Следва нощен преход. Заспала съм. Призори се събуждам от крясъци в автобуса.

"Шофьорът спи. Събудете го!"

"Ще ни претрепе. Защо няма втори шофьор?"

"Той не може да чете табелите. Докъде ще стигнем така?"

"Обадете се веднага на Стойка!"

В предградията на Букурещ сме. Навън се лее като из ведро. Някой се свързва в този ранен час с управителката на Атлас-S Стойка Коева и започват да се разправят. Втори шофьор няма, няма и да има. Добираме се някак до паркинга пред Патриаршията и оставяме шофьора да поспи няколко часа. Посреща ни български свещеник в ролята на местния екскурзовод. Разказва ни това-онова, но заради лошото време пешеходната обиколка и туристическата програма в Букурещ отпадат. Препоръката му е да влезем в един търговски център ("ей там отсреща") и да го разгледаме. Обземат ме отчаяние и разочарование.

Крепостта Рашнов

Стоим на светофар с няколко души от групата и се чудим накъде да поемем. Тъй като е организирана екскурзия с екскурзовод, аз не съм се подготвила. Нито знам къде се намирам, нито какво може да се види в града. Но знам, че последното, което искам да гледам, е някакъв търговски център. Явно и тази група няма влечение към моловете. Едно момиче държи нещо безценно в ръцете си - тя има карта на града. Уверено се ориентира и ни повежда като стадо овце. Така започва познанството и приятелството ми с Мирослава. Сияйно момиче, което знае как да се измъкне с такт и находчивост от всяка неудобна ситуация. Бих казала и от всяка непредвидена ситуация, обаче с нейната проницателност и предвидливост, не съм я виждала никога безпомощна или изненадана от обстоятелствата. Полиглот, страстен пътешественик и всеотдаен приятел. Тя спасява положението и благодарение на нея се разхождаме из Букурещ, а не в безинтересния търговския център.

Букурещ

Споменът ми от екскурзоводката е как чете като реферат някакви сведения за града. Името на Букурещ идва от легендата за неговия основател Букур или пък от румънската дума bucurie ("радост").  До средата на XIX век в Румъния са използвали кирилицата, а румънският език съдържа около 30% славянски думи (по сведения на екскурзоводката).

Спал-недоспал, след няколко часа шофьорът пали автобуса и тръгваме към Бран, където ще нощуваме. Пристигаме почти по тъмно. Автобусът паркира на шосето, а ние си взимаме багажа и се изкачваме по стръмна и кална пътека, водеща до една вила. Сцената на настаняването е хаос, блъскане и викане. "Екскурзоводката" е напълно безпомощна. Местата в тази вила не достигат и започват да се раздават ключове за съседната вила. Аз изчаквам търпеливо встрани от суматохата, защото имам резервация за единична стая. Екскурзоводката ми казва, че ще бъда в стая с още три жени. Възроптавам. Но тя печели с аргумента, че в другата къща няма повече места, нито пък има топла вода. Нали сме стигнали живи и здрави, ще имам легло, това е положението... Сцената на закуската си спомням така - столова, две злобни бабички, чиния с две филии хляб, два резена салам и парче сирене. Допълнително или друго? Няма!

Вилата край град Бран, където нощуваме

Поне той е гостоприемен, за разлика от стопанките си

Въодушевени се отправяме към замъка на Дракула. Още не сме слезли от автобуса, а екскурзоводката изпуска положението и не може да овладее групата. Тя няма никакъв опит, подход или авторитет. Започват пререкания колко време ще прекараме там и кога ще тръгнем наобратно. Всеки се реди и сам си купува билет, а тя се мотае и ни "превежда" вместо да събере парите и да купи билети за цялата група. Както при замъка в Бран, така и на всички следващи спирки, в уречения час все някой липсва и се налага да го чакаме.

В Синай, където са дворците Пелеш и Пелешор, всичко е наред.Успяваме да посетим дори една крепост - Рашнов. Също и град Брашов, където хващаме фолклорна програма на площада и се разхождаме из Стария град.

Музей на селото, Букурещ

В последния ден Музеят на селото в Букурещ, който е трябвало да посетим в първия ден, става предмет на разпалена дискусия в автобуса. Дилемата е дали да посетим музея или да се приберем живи. Да спираме ли, да не спираме ли? Как ще пътуваме през нощта?

В крайна сметка го посещаваме. По време на пътуването всички сме на нокти и напрегнато следим пътя. За щастие пристигаме без произшествия, живи и здрави. Но крайно недоволни от цялостната туристическа услуга. Следват жалби и оплаквания, в резултат на което туристическата агенция ни предлага компенсация. Безплатна двудневна екскурзия в рамките на една година.

Замъка в Бран

Замък от XIII-XIV в., по-известен като замъка на граф Дракула от романа на ирландския писател Брам Стокър. Свързва се с легендите за жестокия владетел Влад Цепеш.

Замъкът Бран в дъното

Брашов

Типичен немски средновековен град с крепостни стени и запазен Стар град. Васил Априлов е завършил Немската гимназия в Брашов. Там е издаден Рибния буквар на Петър Берон през 1824 г.

На главния площад в Брашов

Крепостта Рашнов

Най-любимото ми място от цялата екскурзия. Средновековен укрепен град от XIV в, издигнат за защита срещу турските и татарските нашествия. Счита се за една от най-силните крепости през XV в. Легендите разказват, че кладенецът (дълбок 146 м.) е изкопан от двама турски пленници в замяна на свободата им. Това обаче им отнело 17 г.

Крепостта Рашнов

Замъците Пелеш и Пелишор в Синая

Построени като ловни и летни резиденции за крал Карол I. Не знам защо се наричат замъци, приличат ми по-скоро на дворци.

Замъкът Пелеш

Замъкът Пелишор ("малкият Пелеш")

Манастирът на Синая

Любопитно е, че покрай този манастир е възникнал днешният град и курорт Синая. А самият манастир е построен след поклонническото пътуване на румънски благородник до манастира "Света Екатерина" на Синайския полуостров в Египет. Оттам идва името му.

Манастирът на Синая

Мири се заема да ни организира, за да отидем заедно с другите ѝ приятели от злощастната румънска екскурзия. По ред причини (като празници и други неупоменати изключения от компенсацията) месец след месец възможностите пропадат, така че успяваме да се възползваме от компенсацията след цяла година. Месецът е октомври, маршрутът - Червенската крепост, Ивановските скални църкви, Русе и историко-археологическия резерват Сборяново.

Пред Доходното здание на площад "Свобода" в Русе

Компенсацията

Екскурзоводката (този път професионалист с опит) ни посреща с култовата фраза "Програмата ще бъде динамична". Споглеждаме се с Мири, подсмихваме се и това става част от речника ни завинаги.

Колкото и динамична да е програмата, всичко е под контрол. Посещенията на туристическите обекти минават без издънки. Успяваме да посетим почти всичко без Пантеона в Русе. Обаче мястото за нощуване е доста отдалечено и призрачно. Сякаш времето е спряло преди няколко десетилетия. Това е хижа "Приста". Големи спални помещения, легла с метални рамки, напомнящи за лечебница, зелените одеала на БТС и студ, ама много студ.

Спалнята в туристически комплекс "Приста"

Туристически комплекс "Приста"

Крепост Червен

"Средновековният град Червен е един от най-значимите военно-админстративни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (XII-XIV век). Той е наследник на ранно-византийска крепост от VI век. Състои се от укрепен вътрешен град с две части, разположен върху висок скален рид и неукрепено подградие в подножието. На територията на града са разкрити монументални крепостни съоръжения, голям замък, улици, два подземни водоснабдителни прохода, църкви, обществени, военни, стопански и жилищни сгради, съоръжения за добиване на желязо и др. Обявен е за археологически резерват." - от информационното табло на крепостта.

В средновековния град Червен

Басарбовски манастир "Св. Димитрий Басарбовски"

Единственият действащ скален манастир в България. Основан през Второто българско царство. Носи името на светеца, който е живял в обителта през XVII-XVIII век и е погребан там. Мощите на светеца са пренесени по време на Руско-турската война в Букурещ и досега се съхраняват в патриаршеския храм "Св. св. Константин и Елена". Паисий Хилендарски споменава Басарбовския манастир в "История славянобългарска".

Басарбовския скален манастир

Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са сред първите обекти в България, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г., заедно с Боянската черква, Казанлъшката гробница и Мадарският конник. Намират се в границите на природен парк "Русенски Лом" и представляват комплекс от скални църкви, параклиси и монашески килии, които формират манастира "Св. Архангел Михаил". Основан е през XIII век. Стенописите са добре запазени, а на някои се виждат ктиторски портрети на български владетели от XIII-XIV век.

Стенопис в една от Ивановските скални църкви

Свещарската гробница

Това е тракийска царска гробница, открита през 1982 г. и добавена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО три години по-късно. Гробницата е от IV-III в. пр. Хр. Украсата ѝ е забележителна. Красиви женски скулптури по стените сякаш придържат тавана. Всяка от тези женски фигури има различно лице.

Тракийски гробници в историко-археологическия резерват "Сборяново"

Картичка от Свещари (Славена ООД, фотограф: Мехмет Азис)

Демир баба теке

"Върху руините на древно тракийско светилище е изградена през XVII век гробница-храм (тюрбе) на алианския светец Демир баба - историческа личност и духовен водач. В житието му е описан като мъдрец и лечител. Легенда разказва за незапомнена суша, когато Демир баба чул молбите на страдащите и бръкнал с ръка в скалата, откъдето бликнал извор с животворна вода. В памет на сътвореното чудо изворът и до днес се нарича "Беш пармак" - Петте пръста. На това място се преплитат хилядолетни религиозни традиции. Извършват се различни магически ритуали; лягане върху скалата и вдигане на камък за сила; избождане очите на Джидията (Вещицата); връзване на парцалчета от дрехи за здраве; преминаване по Пътеката на изпитанието. Докоснали се до миналото, последвайте съвета на мъдреца: "Ако търсиш Бога, иди, търси го в човека!"". - от информационното табло на светилището.

Действително, мястото има свой особен и мистичен заряд. В гората правят курбан и ни предлагат храна. По оградите висят цветни парцалчета от дрехи. Почти всяко дърво, камък в стената или в калдъръма се свързва с някакво поверие или ритуал (за здраве, за сбъдване на желания и т.н.).

Демир баба теке в историко-археологическия резерват "Сборяново"

Демир баба теке

Но в края на краищата, ако не бях се записала точно на тази зле организирана екскурзия в Румъния, може би никога нямаше да се запозная с моята удивителна приятелка Мирослава. От друга страна, това ми даде тласък да започна да организирам сама своите пътешествия и да разчитам на агенции и водачи само при специализирани пътувания, които включват високопланински изкачвания, сафарита, яхтени плавания или водолазни приключения.