До Любляна и назад (пеша)

Любляна толкова много ми липсва, а София е блокирана заради извънредното положение. Затова решавам да си направя полудневна екскурзия в пределите на града. Запознавам се с картата и набелязвам маршрут: улица "Любляна" в "Овча купел", улица "Евлия Челеби" и текето на Бали Ефенди в "Княжево".

Алеко Константинов, бул. "Витоша"

Улична мозайка

Екскурзията ми е изцяло пешеходна, без транспорт и без багаж, само с телефон в ръката. Поздравявам мислено пътешественика Алеко Константинов, минавайки покрай паметника му на "Витошка". Поне докато се движа по бул. "Цар Борис III", намирам предпазната маска на лицето си за полезна.

В Любляна, близо до централната жп гара, е улица "Болгарска". В търговския квартал "БТЦ" има още много улици, кръстени на държави ("Аргентинска", "Маджарска", "Италианска" и др.) и на столици ("Московска", "Братиславска"), но "Софийска" улица си нямат.

Река Владайска, бул. "Овча купел"

Минералната баня "Овча купел", построена през двайсетте години на XX век

Ул. "Любляна"

Столичната улица "Любляна" започва пред банята на "Овча купел" и се движи на югозапад към Витоша. В района има и други "чуждестранни" улици - "Киевска", "Монтевидео". Затова не търся някакво особено значение или причина да си имаме улица, наречена "Любляна".

Широка, просторна, павирана и доста шумна. Новите блокове не са нито прекалено високи, нито прекалено много. Все още има къщи и малки семейни кооперации. Разбира се има и изоставени дворове, пълни с тенекии, автомобилни отпадъци и т.н., които сигурно скоро ще отстъпят мястото си за нова сграда.

По ул. "Любляна"

Горнобанска река, ул. "Любляна"

Магазинът на Юли

Както ме беше предупредила моята приятелка Плами предишния ден - "улица като улица". Отбивам се да поздравя моя приятел Юли в магазина му "МотоБум". Макар да разбира страстта ми по Любляна, ми препоръчва друг маршрут - по-приятен и зелен, защото улицата става още по-шумна, а след нея по "Евлия Челеби" дори няма тротоари.

Без колебание приемам предложението на Юли и се удивлявам от този непознат край на добре познатия ми град. Оттук нататък екскурзията ми се превръща в приключение. Улица "Ангелов връх" ме печели с името си, с къщите и с гледката към Копитото. Многогласен птичи хор ме съпровожда през целия път. Цъфналите люляци, ябълки и череши ме омайват с аромата си.

Ул. "Ангелов връх"

По ул. "Ангелов връх"

Излизам на реката. Всички реки в София за съжаление са вкарани в каменни или бетонни корита. Река Владайска не прави изключение. Но въпреки това се усещат нейната игривост, енергичност и приятно шумолене. Само няколко метра по-нагоре отвъд бул. "Никола Петков" бреговете на реката са диви и тя прилича на съвсем истинска река. Това е същинско откритие за мен. Река, зелена алея, дървета. Малко постройки и никакви коли. В Словения биха я превърнали в "алея за разходка" (sprehajlna pot) с минимални промени в околната среда, колкото да има настилка за ходене, бягане и колоездене. Пред очите ми са меките гънки и заоблени очертания на Витоша. Антената на Копитото. От къщите наоколо се чува силен кучешки лай. Не знам дали ми се струва, но сякаш чувам петел да кукурига. Животът се завръща в планината и ясно се виждат отделни "етажи" и разцветки на зеленото в нежен меланж с цъфнали овошки, ярко зелени млади листа и червеникаво-сиви голи клони (в очакване зеленото да ги достигне) и снежни петна най-отгоре.

Люляк

Река Владайска, бул. "Никола Петков"

Река Владайска в по-естествен вид

Ябълков цвят край реката

Пътеката изглежда обещаващо приятна и по-нататък през "Княжево", но тук се отклонявам към минералната баня. Не разбирам дали е съборена или е порутената сграда на ъгъла. В малка градинка има чешма с два чучура, където хората си наливат вода. Очаквах, че водата е с висока температура, но всъщност е студена. Мъжът, който си налива вода, ми разказва, че изворът е описан като много лековит от османски пътешественик. А пък аз си спомням една друга история от сборника "София XV-XX век. Спомени, впечатления, чужди пътеписи".

По пътеката край Владайската река

Околните села на София са имали други имена. Например Симеоново - Беглер чифлик, Горна баня - Юкари (в превод "баня"), Княжево - Бали Ефенди (в превод "сладък господар"). Княжево е бил курорт за бейовете открай време. Легендата разказва за един кюстендилец, който карал към София бурета сладко вино в топъл есенен ден. От топлината и от друсането по пътя виното извряло през канелката като пяна. Турците се изплашили, че зли сили са намесени и решили да го погубят. Повикали ефендията (господаря), който опитал пяната и казал, че това е мед. Тогава обявили винаря за чудотворец, защото е превърнал виното в мед. А господарят, Бали ефендия, който бил добър и справедлив човек, е провъзгласен за светец след смъртта си (XVI век). Гробницата му се намира зад княжевската черква "Св. Пророк Илия".

Храм "Св. Илия" и гробницата на Бали Ефенди

Гробницата, погледната през прозореца. Посещения са възможни по заявка при Районното мюфтийство

В двора на черквата

Пред олтара. Спирт, памук и бележка призовават енориашите "преди да целунете иконите, избършете се със спирт"

Дарове в храма

В двора на храма се излежават блажено няколко котета. На входа му има чешма, както и отвън пред портите. Сигурно е минерална. Нетърпелива госпожа ме подканва да напусна храма, защото без малко щяла да ме заключи. Добре, че ме е забелязал духовникът, който си извади колелото от църквата, преди да си замине. Пред храма има паметник на загиналите през Балканската и Междусъюзническата войни. Отзад е гробницата на Бали Ефенди. Заключена е. Надпис на прозореца информира на три езика, че Районното мюфтийство отговаря за нея. На решетката са вързани няколко парцалчета, въпреки забраната на вратата. Голямо табло с правила за посещението изброява, че противоречи на исляма да се палят свещи; да се обикаля тюрбето; да се влиза с поклон; да се оставят пари или храна; да се коли курбан; да се иска помощ за здраве; и т.н.

Храм “Св. Пророк Илия” в “Княжево”

Възпоменателно табло за основаването на първото туристическо дружество, бул. "Цар Борис III"

Бул. "Цар Борис III", колелото на трамваите

Храм “Св. Проорк Илия” в “Княжево” и чучура на чешмата

Храм "Успение Богородично" в "Бъкстон" и чучура на чешмата

Преполовила съм пътя и времето за екскурзията днес. Обръщам посоката и вървя през "Княжево" и "Бъкстон". Съвсем случайно подбирам улиците, но всичките ги намирам за очарователни. В такъв град ми се живее - с ниски къщи в гънките на планината, където шумолят потоци, пеят птици, а децата карат колело на улицата. Тази идилия продължава още малко покрай Боянската река. Дори в родния си град, винаги има какво да научиш. Откривам един голям храм, който никога не съм виждала преди - Българска православна старостилна църква. Много висока бяла сграда, изтърбушена за ремонт и оградена с бодлива тел - военното разузнаване. И внезапно, някъде по ул. "Боянски възход", пейзажът се променя. Витоша все така пази гърба ми, но вече стъпвам по сенчести, бездушни улици с блокове, без дървета и без тротоари.