"Запознавам се" с Алма Карлин в родния ѝ град Целе. Декември е. Неделя следобед. Площадът е пуст. Само самотната фигура на дребна жена с куфар в ръката. Коя ли е тя и накъде се е запътила? Усещам силна симпатия.
 |
| Паметникът на Алма Карлин в Целе |
Алма М. Карлин (1889 - 1950) прочитам в основата на паметника ѝ. Уикипедия ми подсказва: пътешественичка, писателка, поетеса, колекционерка, теософист и полиглот. На другия ден отивам в библиотеката. Не е лесно да избера сред многото заглавия. Взимам "Самотно пътешествие" - най-емблематичната ѝ творба, издадена през 1928 г. след нейното осемгодишно околосветско пътешествие (планирано най-напред за три години). Забележителното е, че тя го осъществява съвсем сама и, както споделя по-късно, то я променя завинаги. Тогава, в много по-голяма степен от сега, се е смятало, че ако мъж тръгне на пътешествие сам, това е признак на смелост и мъжество. Ако жена се отправи на пътешествие сама, едва ли не, си търси белята. С такова отношение Алма се сблъсква през целия си път, но тя няма нужда да се доказва пред никого. Тя е свободомислеща, смела и решителна жена, въпреки че на външен вид е дребна и нежна като филигран. Както сама се шегува - човекоядците не я искали, защото била прекалено кльощава.
 |
| Селфи с Алма |
Алма Карлин е първата жена, която е обиколила света сама. Писател, изследовател и пътешественик - женският аналог на Ръдиард Киплинг и Робърт Луис Стивънсън.
Полиглот
Родена и възпитана в Австро-Унгария, у дома и в училище Алма използва немски език. Това е езикът, на който Алма пише творбите си.Когато е на осемнайсет години, Алма заминава да следва в Лондон. През 1914 г. се дипломира с отличие от Society of Arts по филология с осем чужди езика. Следващите няколко години се занимава с преводи и преподавателска дейност. Разработва свой речник за десет езика - английски, датски, френски, италиански, норвежки, руски, испански, шведски, немски и словенски. Речникът никога не е публикуван, съхранява се в Народната библиотека в Любляна.
 |
| Кадър от документалния филм "Самотно пътешествие" (2009 г.) |
В Лондон се сгодява за един от своите частни ученици - китайски дипломат. Връзката им обаче се разпада. През Първата световна война е принудена да напусне Лондон и до 1918 г. живее в Норвегия и Швеция. Именно там усеща, че нейното призвание е да бъде писателка. Обзема я силното желание да пътува в далечни страни, да изучава хората и техните обичаи.
Алма винаги е знаела, че езиците ще ѝ помагат, че може да разчита на тях, за да изкарва прехраната си. След войната се завръща в Целе и основава училище за чужди езици. Преподава по собствени методи за по-лесно усвояване на езика.
Пътешественик
Чрез преподаване Алма успява да събере пари, колкото да може да замине. На 24 ноември 1919 г. поема на път, белязан от самота и много лишения. Но както тя казва: "Препятствията се изправят пред мен само, за да ги преодолея."
 |
| Маршрутът на околосветското пътешествие на А. Карлин (1919 - 1927) |
С помощта на чуждите езици, които владее, и с писане, е изкарвала средства, за да продължи пътя си. Истинско доказателство на твърдението, че "Пътуването е единственото нещо, за което харчим, но ставаме по-богати". Ден след ден, с все по-празен портфейл, но несравнимо по-богата на опит и познание.
Посещава Южна и Латинска Америка, Карибските острови, САЩ, Хаваите, Япония, Корея, Китай, Тайван, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Тихоокеанските острови. Алма се стреми да остане на всяко място поне няколко седмици, дори месец. В Япония прекарва повече от една година, а в Китай - около половин година. Докато ѝ се разкрие душата на мястото, докато улови неговите звуци, аромати и цветове. Изучава растенията, животните, история, археология, религии, хората и техните народни обичаи. Докато пътува, изпраща интересни предмети от цял свят, които днес се намират в музея на Целе. Донася със себе си колекция от мидени черупки, парчета дърво, корали, семена от различни част на света. Цялото познание, което е натрупала, след завръщането си споделя с музеи и научни институции. Етнолозите в Словения са се осланяли на нейните знания и изследвания.
 |
| Част от колекцията на Алма Карлин в музея на Целе (подаръците от индийския махараджа) |
 |
| Част от колекцията на Алма Карлин в музея на Целе |
Докато е в Индия, махараджа ѝ предлага женитба - подарява ѝ пантофки със сребърна нишка, чанта и много накити - намират се в музея на Целе.
В края на 1927 г., изтощена (от тропическа треска и малария) завършва своето околосветско пътешествие и се прибира в Целе. Повече никога не напуска Европа.
Писател и хуманист
Още докато обикаля света (през 1921 г.), Алма Карлин издава първия си роман "Моят малък китаец". Година след завръщането ѝ, през 1928 г., излиза "Самотно пътешествие" и се превръща в хит (заедно със "Заклинанието на Южното море" (1930 г.) и "Мистицизмът на Южното море (Океания)" (1931 г.)). Това е пътепис от осемгодишното ѝ пътуване около света, в който описва съвсем реалистично всичко, което е видяла, без художествени елементи и без да разкрасява преживяванията си, добри или лоши. Разказва за ежедневието и обичаите при различните племена и народи. Винаги човекът е на преден план. Установява, че хората са еднакви. Всички се стремим към едно и също - радост, щастие, мир и любов.
 |
| Рисунка на А. Карлин (източник: http://www.almakarlin.si/) |
 |
| Рисунка на А. Карлин от Нова Гвинея (изображение от: http://www.almakarlin.si/) |
 |
| Рисунка на А. Карлин от Индия (изображение от: http://www.almakarlin.si/) |
Алма вярва, че дарбата и призванието ѝ е да пише. Посвещава живота си на писането и никога не се омъжва. Вярва в духовното братство отвъд ограниченията на раса, пол, религия и обществени рамки.
Алма Карлин е издала 24 книги, преведени на много езици и преиздавани многократно. Освен книгите, е писала за различни печатни издания (вестници и списания), участвала е в радио предавания, изнасяла е лекции в университети и женски кръжоци. Ръкописите ѝ се съхраняват в Народната библиотека.
 |
| Рисунка на А. Карлин от Никарагуа (изображение от: http://www.almakarlin.si/) |
 |
| Рисунка на А. Калрин от о. Табога (изображение от: http://www.almakarlin.si/) |
Тази известност не ѝ помага, когато настъпва фашизмът. Напротив, заради анти-фашистките ѝ убеждения, режимът ѝ забранява да пише и я поставя под наблюдение. По време на окупацията Алма дава убежище на много хора, преследвани от нацистите (укрива ги в къщата си). През 1941 г. е изпратена в затвор за политически врагове и осъдена на смърт. Успява да се спаси от разстрел и се присъединява към словенски партизански отряди. След войната съдбата ѝ не става по-лека. Австрийка по произход, немскоезична писателка, новият режим също я възприема за враг. В крайна бедност и нищета, болна от рак и туберкулоза, на 60 години умира жената с малкия куфар и пишеща машина "Ерика".
 |
| Алма, "Ерика" и Блек |
 |
| Алма и пишещата ѝ машина "Ерика" |
