Словенците, както повечето славянски народи, са добри пчелари. На всеки двеста, един словенец е пчелар. Това ги подрежда сред първите в света по брой пчелари на глава от населението. Регистрираните пчелари в Словения са над 11 хиляди души. За мнозина пчеларството е хоби и приятен начин за прекарване на свободното време в природата, но също и поминък. В училище децата могат да посещават кръжоци по пчеларство.
 |
| Домашна пчела събира цветен прашец |
"Ако изчезнат пчелите, човечеството може да просъществува само четири години след това." - Алберт Айнщайн
 |
| Световният ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
 |
| Конгрес на словенските пчелари, 20 май 2018 г., село Брезница при Жировница |
През декември 2017 г. ООН обявява 20 май за Световен ден на пчелата. Предложението идва от Словенския съюз на пчеларите, подкрепено е на държавно ниво и дава плод чак след тригодишни усилия. Словенците са изключително осъзната нация. Опазват природата и живеят природосъобразно. Словения е сред първите държави в Европейския съюз, които със закон защитават пчелите и забраняват употребата на опасни за тях пестициди. Пчелите опрашват растенията (всеки трети залък от нашата трапеза е резултат на този процес), осигуряват биоразнообразие и произвеждат ценни хранителни и лечебни продукти.
 |
| Интерактивен павилион за пчелите в Словенския етнографски музей |
 |
| Интерактивен павилион за пчелите в Словенския етнографски музей |
Карниолската пчела и учителят по пчеларство са словенци
Мед се добива още от древността. Най-напред това е било кражба от кошерите на дивите пчели. Впоследствие хората започват да поставят свои кошери от дърво и стъбла. В град Радовлица се намира музеят на пчеларството, а в Етнографския музей в Любляна през 2018 г. имаше невероятна изложба за пчеларството като част от словенската национална идентичност.
 |
| Стари пчелни кошери (Словенски етнографски музей) |
 |
| Стари пчелни кошери (Словенски етнографски музей) |
 |
| Стари пчелни кошери (Словенски етнографски музей) |
Карниолската пчела (на словенски
Kranjska čebela, на латински
Apis melifera carnica) е вид медоносна пчела, известна още като Евроафриканска или домашна пчела. По разпространение в света тя е на второ място след италианската пчела. Произхожда от източната част на Балканския полуостров. Въпреки че е разпространена по целите Балкани, в Унгария и Украйна, през 1879 г. Словения е призната за родината на Карниолската пчела. От този вид са и пчелите в България.
 |
| Уголемен макет на домашна пчела (Словенски етнографски музей) |
 |
| Интерактивен павилион за пчелите в Словенския етнографски музей |
Това е най-кротката пчела. Много е трудолюбива и изобщо не е нападателна, за разлика от немската черна пчела. Карниолската пчела е сива, а известната жълто-черна пчела от анимационния филм и книгата "Пчеличката Мая" е от вида италианска пчела. Карниолската пчела има отлично чувство за ориентация. А през зимата почти не се храни, поради което се смята за икономична, скромна и подходяща за словенските зими.
 |
| Част от изложбата за пчелите в Словенския етнографски музей |
 |
| Беседа от авторите на изложбата за пчелите в Словенския етнографски музей |
Датата 20 май съвпада с рождения ден на "бащата на съвременното пчеларство" - словенецът Антон Янша. Също така през месец май пчелите в северното полукълбо се роят и са най-многобройни, докато в южното е вече есен - време за събиране на меда и на пчелните продукти.
Световният ден на пчелата се отбелязва за първи път на 20 май 2018 г.
Световният ден на пчелата има за цел да защити пчелите и да ангажира общественото внимание, за да предпази пчелите от болести, от пестициди, от опасни земеделски дейности, които лишават пчелите от храна, от климатични промени, от неспирното разрастване на градовете.
 |
Пощенска марка по случай Световния ден на пчелата (2018 г.), изображение от posta.si.
В обращение е и монета от две евро по същия повод. |
 |
| Програмата за първото честване на Световния ден на пчелата в Брезница през 2018 г. |
За първото честване на Световния ден на пчелата в родното място на Антон Янша (Брезница при Жировница) има множество събития. Разбира се и аз съм там. От тихата гара в Жировница тръгвам по шосето към Брезница. Какви прекрасни села, каква идилия. От север ги пази веригата на планините Караванке, на юг погледът ми шари по пъстра равнина. Задминават ме възрастни пчелари на колела. Отиват на пчеларския конгрес. Времето се мръщи, но те имат сигурен покрив - една огромна шатра, която е събрала 1930 пчелари от цяла Словения, представители на 113 пчеларски дружества. Към шатрата води шосе, превърнато в "Меден пазар". Там има всичко - центрофуги за мед, буркани с всякакви видове мед, меденки, медени хлебчета, чаши и покривки с пчелни мотиви. Учениците в Жировница също имат щанд и провеждат благотворителна акция. Опитвам от всичко, което ми предлагат усмихнатите хора по щандовете, но най-много ме впечатляват лечебните продукти с мед и сок от червено цвекло.
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
В родната къща на Антон Янша има кулинарен конкурс и ученици готвят вкусотии с мед. В двора разглеждам прочутия пчелин на Антон Янша. Съвсем наблизо, на главната улица, е и гробът му.
 |
| В село Брезница |
 |
| Всеки от 72-та кошера в пчелина е изрисуван |
 |
| Гробът на Антон Янша в село Брезница |
Словенските кошери и пчелини
Словенските кошери са уникални, тъй като са изрисувани от художници, подобно на иконопис. Това ги превръща в произведение на изкуството и словенска традиция, защото никъде другаде не украсяват кошерите си с рисунки. Такива украсени дървени плочи от кошери
(panjske končnice) се продават като сувенири или за нови кошери. Оригинални рисунки от кошери се съхраняват в музеите в Радовлица и в Любляна (
в етнографския музей има над 750 рисунки). Известни са над 600 мотива - своеобразен израз на народното творчество от XVII - XIX в. Библейски, хумористични, сатирични. Художниците са били, както самоуки, така и професионалисти, които са изографисвали черквите. Рисунките са служили не само за украса - призовавали са светците да пазят пчелите и са показвали кой е собственик на кошерите.
 |
| Рисунки от кошери (експонати в Словенския етнографски музей) |
 |
| "Сърцето на Исус и сърцето на Богородица" (експонат в Словенския етнографски музей) |
Повече от половината рисунки са на религиозна тема и изобразяват библейски сцени, св. Богородица и други светци. Останалите мотиви са сатира и карикатура. В темата за човека и Дявола рисунките често осмиват жените като инструмент на Дявола, острия им език (наточен от Дявола), глупостта им (когато се препират за чифт мъжки панталони, вместо за мъжа). Мотиви с ежедневието на село изобразяват различните земеделски дейности, празници, дори злополуки.
 |
| Рисунка от пчелен кошер (експонат в Словенския етнографски музей) |
Много популярен мотив е "светът наопаки", където всички роли са разменени. Ловец и кучето му бягат от мечка. Лисица стреля по ловец. Лисица бръсне ловец. Мечка танцува с ловец. Мишки гонят котките. Зайци ловят кучета. Овце бръснат пастира. Кочияш тегли каруцата. Магаре яха човек. Войник оре, мъж преде, жена отива на лов, децата възпитават възрастните, ученици пребиват учителя. Картини, които уж на шега обръщат света с главата надолу, но в същността си това е прикрита обществена критика. Да обърнеш света наопаки и да направиш някого на глупак.
 |
| "Мечка бръсне селянин" (експонат в Словенския етнографски музей) |
Друг такъв мотив са шивачите. Те са били на прицел от селяните, които са ги смятали за плахи и смотани, защото се занимават с женска работа. Освен това, винаги закъсняват с поръчките и са по-бавни дори от охлюв.
 |
| "Охлюв напада шивачите" (експонат в Словенския етнографски музей) |
Двама се карат, трети печели (Kjer se premirata dva, tretji dobiček ima.). Това също е много характерен мотив, изобразен на кошерите - двама селяни се карат за кравата, а през това време адвокатът я дои.
 |
| "Двама се карат, трети печели" (експонат в Словенския етнографски музей) |
Словенският пчелин, обособен в отделна къща, се споменава още през XVII в. от енциклопедиста Янез Вайкард Валвазор в "Слава на княжество Карниола". Съвременните кошери, наречени АЖ кошери, са конструирани от друг словенец Антон Жиндаршич в началото на XX в.
 |
| Различни видове пчелни кошери на изложбата в Словенския етнографски музей |
 |
| Част от изложбата за пчелите в Словенския етнографски музей |
Любопитни факти и поговорки
Пчелата е символ на мъдрост, послушание и трудолюбие. За древните гърци и римляни медът символизира любов, красота и изобилие.
"В раннохристиянското изкуство пчелата е символ на Христовото възкресение, т.е на безсмъртието. Пчелата носи плодородие, тя е символ на трудолюбието, а медът е и храна, и лечебно средство, притежава магически качества. Грижата за пчелите е и грижа за реколтата, за живота изобщо." (Из книгата на Томислав Дянков "Народният календар".)
Пчелното семейство наброява от 20,000 до 80,000 пчели. Кошерът има една пчела майка, която отговаря за размножаването и за целостта на кошера. През пролетта снася около 2000 яйца на ден. Живее четири години или повече, а пчелите работнички - от четири до шест седмици. Есенните пчели преживяват зимата в кошера в грижа за майката. Търтеите са от 200-400, но преди да настъпи зимата пчелите работнички ги изхвърлят. Когато се роди млада пчела майка, старата майка напуска кошера с част от пчелите.
 |
| Поле с елда през есента в Любляна. Това е последната паша за пчелите. |
Пчелите могат да съществуват единствено в семейна среда. Ако се окажат в изолация, след няколко дни умират. Не от студ или глад, а от самота.
Пчелата работничка прави по седемнайсет полета на ден, всеки от тях трае около половин час и пренася 50-60 мг. прашец.
Да ти падне секирата в меда! (Naj ti sekira pade v med!) Това не е проклятие, а благословия и пожелание за късмет. Изразът идва от дървосекачите и означава, че ако с поредния тежък удар на брадвата, секачът попадне ненадейно на див кошер пълен с мед, това е наистина голям късмет. За пчелите в този момент обаче нищо не се споменава.
 |
| Чаши във фирмения магазин на "Медекс" в Любляна |
 |
| Магазинът на "Медекс" в Любляна. Освен козметика и хранителни добавки с пчелни продукти, се продава и наливен мед. |
- Добрата дума е като мед: сладост за душата и лек за тялото. Dobra beseda je kot med: sladka za dušo in zdravilo za telo.
- Думите са като пчелите, имат и мед, и жило. Besede so kot čebele, imajo med in želo.
- Истинската любов е по-сладка от мед. Prava ljubezen je slajša kot čebelji med.
- На езика - мед, в сърцето - лед. Na jeziku med, v srcu led.
- Пчелата има жило, човекът - език. Kar so pri čebelah piki, to so pri ljudeh - jeziki.
- На меда се лепят мухите, както на сладки приказки глупците. Na med se lovijo mušice, na sladke besede - norice.
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
Светецът-закрилник на пчеларите в Словения е свети Амвросий Медиолански (
sv. Ambrož Milanski). Според легендата един рой пчели кацнал на главата му, докато бил бебе. Той го насочил към кошера и оттогава светецът се грижи за роенето на пчелите, за пчелите и пчеларите. У нас светците са двама. Свети Прокопий Пчелар е закрилник на пчелите (празникът му е на 8 юли), а свети Харалампий е покровител на меда и пчеларите (10 февруари).
Филип Терч, чешки лекар, който е живял и работил в Марибор, се смята за основоположник на апитерапията в Европа. Словения има традиции в апитерапията и много добре развит
апитуризъм.
 |
| Елементи от пчелни кошери в ботаническата градина в Любляна |
Пчеларството в Любляна
Любляна е изключително добронамерена към пчелите и е пример за добре развито пчеларство в градска среда. На територията на общината има 4500 пчелни кошера.
Най-много от всичко ме впечатли информацията, че в периода на роенето функционира дежурна служба, която съвместно с пожарната служба, се отзовава на спешни сигнали на телефон 112, за да улови и настани всеки заблуден пчелен рой.
В края на XIX в. на площад "Конгресни" се е продавал мед на едро. А улица "Медарска" в сърцето на Стария град е запазила името си, благодарение на някогашния пазар на мед.
 |
| Камион с мед в търговски център |
 |
| В ботаническата градина в Любляна има голям пчелин |
Докато пиша тази публикация, научавам, че в София има
Музей на пчелата. Всеки любител на меда или привърженик на каузата за защита на пчелите в България може да осинови кошер (запознайте се с програмата "
Истински мед").
 |
| "Синчец и слънчоглед с кошер" - картичка от Радовлица (илюстратор: Ирена Колар) |
 |
| По пътя между градовете Лесце и Радовлица |
- Посадете медоносни цветя и растения, които пчелите обичат, на балкона, терасата или в градината. Например: мента, сибирски лук, риган, чубрица, богородички, ехинацея, рудбекия, лавандула, салвия, мащерка, калуна, леска, ива, малина, къпина, импатиенс, земна ябълка и др.).
- Поставете хотел/къщичка за насекоми на балкона, терасата или на двора.
- Избягвайте косенето по време на най-активния цъфтеж. Косете само вечер.
- Ако използвате пестициди, изберете такива, които са безвредни за пчелите. Пръскайте само при безветрие, рано сутрин или късно вечер, когато пчелите са в кошера си.
- Споделяйте колко е важно да пазим пчелите и купувайте мед и пчелни продукти само от местни производители.
 |
| Село Брезница |
 |
| Световен ден на пчелата в село Брезница, 2018 г. |
 |
| Село Брезница |
"Светът непрекъснато се променяше и носеше своите изненади. Но медът беше все мед. И беше без значение дали бе още цветен прашец по пролетната ливада, удавена в аромат. Дали бе лятно утро, подгизнало от сока на черешите и жуженето на пчелите. Или бе хладният есенен ден с восъчните пити в ръцете на пчеларя, от които капе нега. Или зимната привчер, когато медът от буркана целува планинската мащерка в чашата чай."
откъс от романа "Имаго" на Радостина Ангелова
 |
| Село Брезница и "Медения пазар" в далечината |
 |
| Меден шоколад на празника в село Брезница |
 |
| По пътя към село Брезница |
