Черната овца на Бегуншчица

Този уикенд го очаквах с голямо нетърпение. Предстояха ми два похода с планинското дружество. Събота - връх Стол (2236 м.н.в., най-високият връх в планините Караванке). Неделя - връх Вогъл (1922 м.н.в, в Юлийските Алпи, известен заради чудната панорама от върха). Поради лошата прогноза и двата похода бяха отменени. За щастие Мая, планинският водач, ми предложи друг поход с нейните колеги - Бегуншчица, съседният на връх Стол. Мая работи в банка и е главното действащо лице в тяхното планинско дружество. Организатор, водач, фотограф, блогър.

Шапка на тояга в планините Караванке, хижа Роблек

Мемориалът и останките от концлагер "Маутхаузен-Любел"

Разпятието на Превала

Срещата е на обичайното място (паркинга на Долги мост) в 6:00. С разписанието на автобуса не се спогаждам и решавам, че по-бързо ще стигна с колело Бицикъл (под наем). Точно в 5:59 съм на мястото на срещата, но в бързината съм видяла погрешно - всъщност няма свободна стоянка за моето колело. Групата ни се състои от осем човека и имаме на разположение микробус. Славец (колега на Мая от банката), Сàмо (член на планинското дружество, с когото се познаваме от предишния поход на вр. Кобаришки стол), Бреда, Гордана, Мария, още една жена, Мая и аз. Много конфузно. Уж съм навреме, а не можем да тръгнем заради колелото. Всички станции на Бицикъл в района са пълни. Предлагам на Мая да вървят без мен. Но вместо това се наговаряме друго. Яхвам колелото и въртя с все сила. Трябва по най-бързия начин да се върна три станции назад. Микробусът ме придружава, стига преди мен, за да може Мая да ми запази единственото свободно място. Заключвам колелото и с малко закъснение в 6:15 потегляме. Подминаваме град Тржич, в 7:00 сме вече на границата с Австрия при прохода Любел. В 7:05, обути и облечени, тръгваме на поход от паркинга на някогашния скицентър Зеленица. След моята енергична загрявка с колелото ми е приятно да ходя по горска пътека, при това съвсем равна. Неусетно се изкачваме толкова, че се разкриват гледки към долината.

Мемориалът и останките от концлагер "Маутхаузен-Любел"

По пътеката към Превала

Историята, която имат да разкажат постройките в долината, е доста зловеща. От 1943 г. до 1945 г. там е имало немски концлагер. Поделение на концлагера "Маутхаузен" и единственият концлагер в Словения. Виждат се следи от основите му. Издигнат е мемориален комплекс в памет на жертвите на лагера и на нацизма. В "Маутхаузен-Любел" са били интернирани "непоправими политически противници на Райха". При извънредно тежки и мъчителни условия лагерниците (над 1000) са били принудени да прокопаят планинския тунел Любел. Жертвите на този лагер са около 40. Тунелът губи своето значение след откриването на тунел "Караванкен" през 1991 г.

По пътеката към Превала

Сàмо пред входа на тунела

Пътеката ни криволичи и плавно се изкачва, показвайки гледки ту към Тържич, върховете Сторжич и Кошута, ту към лагера на смъртта. Мая ни предупреждава да си сложим челниците, защото влизаме в тунел. Не разбирам какви са тези тунели. Някой казва, че са прокопани от италианската войска през Първата световна война. Други сведения сочат към барон Борн от Тържич, затова се наричат Борнови тунели. Барон Борн се заселва в Тържич в края на XIX век и става едър земевладелец и индустриалец. Притежава мина за добив на живак. (По пътеката по-нагоре има изоставена мина за манган от началото на XIX век. Манганът е допринесъл за повече еластичност в железните сплави, а Тържич е бил известен ковашки център.) През тунелите баронът е минавал, за да ходи на лов.

След тунелите, сипеите и гората, излизаме на т.нар. Превал (planina preval) и хижата на пасище Превал (koča na planini Prevala). Покрай Разпятието пътеката ни поема стръмно нагоре. Но през по-голямата част от пътя, когато не сме в облаците, пред очите ни е величествената верига на Юлийските Алпи, връх Триглав, град Радовлица и езерото Блед.

Хижата на Превала

По пътя след Превала

Панорамата на север

По пладне сме на върха - Велики връх на Бегуншчица (2060 м.н.в.). Отсреща би трябвало да се вижда първенецът на Караванке - Стол, но е скрит зад гъсти облаци. Походът до Стол с основание е отпаднал, но ние имаме голям късмет с времето. На върха, освен доста хора, има и стадо овце. Докато обядваме, се доближава една нахална черна овца. Държи се като куче. Подушва всекиго, проверява какво яде и какво още има в раницата.

Велики връх на Бегуншчица в дъното

Стадо овце на Бегуншчица

Нахалната черна овца на върха

Тук рови в раницата и търси храна

Сàмо и Славец се подготвят за планински водачи. В Словения има строго разграничение на водачите - планински и високопланински. Обучението и разрешителните се различават също много сериозно. Мая е планински водач. Да бъдеш планински водач е чисто и просто хоби за хора, които обичат планините. Да бъдеш високопланински водач е престижна и доходоносна професия. Сàмо е решил да стане планински водач, за да опознае по-добре планините и да прекарва повече време там. Славец е програмист в банката, баща на пет деца и фермер в Туряк. Неговият мотив е сигурността на семейството му - той иска да води семейството си по планините.

Туристи на върха

Бегуншчица, 10.06.2018 г.

Черната овца на върха

По пътеката надолу, езерото Блед се вижда вляво

Загръщат ни облаци, докато се спускаме от върха по друга пътека. Ненаситно дебна всяка пролука между облаците, за да се полюбувам на езерото Блед отвисоко. Това е най-яркият ми спомен от този ден. Фантастична гледка. Сàмо покровителствено следи всяка моя крачка. Непрекъснато повтаря теоретични неща от курса за планински водачи - свали си слънчевите очила, сигурността на първо място, не бързай.

На път за хижа "Роблеков дом"

Пред хижа "Роблеков дом"

Панорамата - Блед отсреща

Следващата ни почивка с най-невероятната завладяваща панорама е на хижа "Роблеков дом" (1657 м.н.в.). Носи името на Хугон Роблек, фармацевт от Радовлица, загинал при фашистки атентат в Триест. В завещанието си Роблек е оставил цялото си имущество на словенското туристическо дружество в Радовлица. С негови средства е построена хижата през 1933 г. Унищожена през Втората световна война, възстановена след това и получила наградата за най-добра планинска хижа през 2017 г.

На хижата

Панорамата от х. "Роблеков дом"

Още няколко четириноги туристи

За мен най-доброто нещо в този поход е гледката. Моите спътници остават много доволни и от храната (жганци с пръжки, кисело мляко и щрукли). Славец ми препоръчва хижа Кофце, като друг лек маршрут с чудна гледка и ненадминати щрукли. (Изпълняваме препоръката през август заедно с моите приятели Буба и Митко.) Внезапно се излива пороен дъжд. Изчакваме да утихне, но въпреки това тръгваме под рехавите му едри капки. До пасището Превала сме вир-вода. Прохладен, освежителен, чист летен дъжд. Както казва Петър Дънов: "Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм". Така се чувствам и аз. Докато стигнем до паркинга, сме напълно сухи. И напълно заредени от майката природа.