Когато утрото ме възнагради съвсем неочаквано с пет дъги една след друга и приятели ми изпратят още няколко, не ми остава друго освен да завърша отдавна започнатата публикация за дъгите.
 |
| Мая Анджелоу: „Опитай се да бъдеш дъгата в нечий облак“ |
Дъгата е едно от нещата, които ми доставят истинска радост и щастие. Правят деня ми хубав и вълнуващ. Усмихвам се широко и от сърце.
Както се пее в една от любимите ми песни на словенската група "Табу" - "Най-хубавият ден":
Ако издухам облаците мрачни мисли някъде далеч
и вместо сиви капки сложа си дъга,
обръщам я наопаки
и виж усмихва се сега...
Или пък в руската песен "Усмивка", където "от усмивката изгрява дъга".
Приятелите ми знаят колко много обичам дъгите и всеки път, когато дъга изгрее край тях, ми изпращат снимка, за да ме зарадват. Аз също обичам да посвещавам дъги на своите приятели и да споделям снимки с тях. Така се превърнах в събирач или ловец на дъги.
Давам възможност на всяка уловена дъга да разкаже по някоя история.
В планини и села
Кредарица (2515 м.н.в.) - Юлийски Aлпи, Словения
 |
| Изглед от вр. Триглав към хижа Кредарица |
Триглавски дом на Кредарица (2515 м.н.в.) е най-високо разположената хижа в Словения. Там се намира и най-високата метеорологична станция в страната. Сурово, ветровито, неприветливо дори в средата на лятото. Царството на алпийския козирог и на дивата коза. Хижата си произвежда електричество от вятъра и от слънцето. Хеликоптери доставят храна и питейна вода. Пристигаме уморени след целодневен преход през прохода Врата. Водачът ни разяснява колко е важно времето да се задържи сухо, защото скалите стават изключително хлъзгави дори при лек дъжд. И тогава се изсипва ужасна градушка, от която за броени минути всичко наоколо побелява и се заледява. За щастие слънцето пробива облаците, тъкмо преди залеза, като ни подарява една дъга и надежда за успеха на утрешното изкачване на вр. Триглав (2864 м.н.в.) - най-високият връх в Юлийския дял на Алпите и в Словения.
 |
| Градушка на Кредарица |
 |
| Дъга на Кредарица |
Дългият рид в Рила, България
 |
| Дъга на Дългия рид |
Дългият рид си е спечелил прозвището "колянотрошачка" съвсем заслужено. Хем е дълъг, хем е стръмен. Денивелацията е 1600 м. от Рилския манастир до вр. Мальовица (2729 м.н.в.). Преходът е доста натоварващ, но възнаграждава с простор и широта, с белотата на снежни преспи и буйната зеленина по склоновете му, с ромон на поток в далечината, с минзухари, дива мента и риган. А понякога с дъга или стадо диви кози.
 |
| По Дългия рид в Рила |
 |
| Връх Мальовица при изкачване по Дългия рид |
Зеленгора в национален парк Сутеска, Босна и Херцеговина
 |
| Дъга в Зеленгора |
Мечтата ми да пътешествам из Босна и Херцеговина се осъществи чрез обява в Каучсърфинг. Отзова се Радо - пилот, пътешественик, планинар, алпинист, пещерняк и преди всичко добър приятел оттогава насам. Както казват: "всеки непознат е приятел, с който още не си се запознал". Заедно скроихме програмата за едноседмична обиколка на Босна и Херцеговина с морски елемент в Хърватска. Той събра дружината за това незабравимо пътуване.
Босна е много зелена, много красива, много планинска. А реките имат нереално изумрудено-зелен цвят. На втория ден отсядаме в една планинска вила, някъде из планината Зеленгора в националния парк Сутеска. Самотна къща сред широки ливади, носещи ухание на билки и диви ягоди. Мястото напомня на Родопите - Юндола, Сърница. Колкото и да е хубава тази дъга и макар да е запечатана на снимка, тя отстъпва пред спомена ми за безкрайното мечтателно августовско небе и безбройните падащи звезди онази нощ.
 |
| Нашата планинска вила |
Ждрелото Винтгар край Блед, Словения
 |
| Дъга на един мост в ждрелото |
Ждрелото Винтгар се намира на 4 км. от град Блед. Издълбала го е река Радоуна, а дължината му е 1.6 км. Открили са го в края на XIX век, но тогава е било непристъпно. Само две години след това са изградени дървени мостове и ждрелото се превръща в туристическа атракция и екопътека. Откъде произлиза името "Винтгар" обаче? Едни смятат, че е от немски произход и думата "Weingarten" - заради лозята в района. Според други пък, формата на ждрелото прилича на чаша за вино. В последствие "винтгар" се добавя към имената и на други ждрела в Словения. Моето любимо ждрело не се казва Винтгар, а Tolminska korita покрай край гр. Толмин и всъщност е място, където се свързват два речни пролома в един.
 |
| В ждрелото Винтгар край гр. Блед |
Терскол (2144 м.н.в.) в подножието на Елбрус, Кавказ, Русия
 |
| Ярка двойна дъга за посрещане в Терскол |
След дълго пътуване през Истанбул и Налчик и комични ситуации по време на полета, паспортната и митническата проверка, на които можете да се посмеете в разказа на моята приятелка Мира (Случки с полети), се озоваваме в Кавказ - във високопланинското село и зимен курорт Терскол. Терскол е нашата изходна точка по програмата за изкачване на връх Елбрус. В този ден имаме достатъчно време за почивка и разходка из селото. Въздухът е чист, с ухание на иглолистни дървета. Хотели и почивни бази, алеи сред иглолистна гора, спокойна атмосфера, някак си ми напомня на Боровец през лятото. Най-напред се отбиваме в един кокетен магазин за сувенири и се сприятеляваме с продавачката Зулфия. От нея взимаме препоръка къде може да хапнем вкусна домашна храна. С бавна крачка и преглед на сергиите по пазара се насочваме натам - един чудесен ресторант, който само местните си знаят. Нагостяват ни с много вкусна гъбена чорба от няколко вида горски гъби, пресни питки и ароматен чай от планински билки. И по пътя обратно към хотела ни ахваме пред най-ярката и внушителна двойна дъга, която се е разпънала над пазара и селото. Подобно на дъгата на Кредарица и тази предвещава успех в предстоящото изкачване на най-високия връх в Европа и ни донася късмет в следващите дни на особено бурно и нестабилно време.
 |
| Пейзаж от с. Терскол |
Санкабер (3250 м.н.в.) в Симиен, Етиопия
 |
| Санкабер - първият лагер в планината Симиен |
Избрали сме месец октомври за нашето посещение в Етиопия, което включва столиците на Етиопската империя от древността, средновековието и настоящето, както и едноседмичен преход и лагеруване из планината Симиен. Случва се така, че дъждовният сезон малко се е проточил и времето е дъждовно. Всички планински склонове изглеждат пухкави и зелени, пътеките са леко разкаляни и хлъзгави, а някои панорами упорито се крият от нас зад облаците. Въпреки всичко, планината Симиен ни разкрива достатъчно от своята красота и диви обитатели - маймуните гелада и невероятно разнообразен птичи свят.
Планината Симиен е обект от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1978 г. и също национален парк в Етиопия. Има вулканичен произход, а на места склоновете ѝ достигат до 2000 м. височина, като отвесна стена, обрасла с растителност, обитавана от стотици видове птици и предлагаща едни от най-красивите гледки на тази планета.
Едно от предимствата на този парк е, че не е засегнат от масовия туризъм и по време на преходите и престоя в палатковите лагери, се разминаваме с малки групи туристи. Няма хижи, нито заслони, нощува се в палатки и придвижването става само пеша. В следващите няколко дни се потапяме в живота на Симиен - преминаваме през села и усърдно обработени ниви, покрай потоци, водопади и високопланински стада, надничаме в долините отвъд нагънатите планински склонове, наблюдаваме птици и изкачваме най-високия връх в Етиопия - Рас Дашен (4533 м.н.в.) по пълнолуние. Тази дъга може би малко бледнее на фона на всички останали пъстри преживявания в Етиопия, но тя е дар и още един приятен спомен.
 |
| Панорама от лагера Санкабер |
Чокманово (1102 м.н.в.) в западните Родопи, България
 |
| Двойна дъга в Родопите |
Тази двойна дъга изгря в навечерието на сватбата на моя племенник Роби и дамата на сърцето му Мими. Естествено посвещавам я на тях. А за престоя ни в село Чокманово съм разказала вече тук.
Национален резерват Масай Мара, Кения
Неотдавна гледах филма "Звукът на музиката" и ми направи впечатление песента - "Climb Every Mountain":
***
Всеки хълм изкачи,
премини всеки вир.
Следвай всяка небесна дъга,
ала открий своята мечта.
Отдавай на тази мечта
цялата любов, на която си способен.
През всеки ден от живота си,
докато си жив.
***
По същото време преглеждам снимките си от 2013 година с намерение да извадя част от тях на хартия. Приятно е да се връщам към тези спомени, но не мога да си обясня как така съм забравила дъгата в природния парк Масай Мара.
 |
| Проливен дъжд и дъга в далечината, природен парк Масай Мара, Кения |
След експедицията ни в Танзания до връх Ухуру и сбъдването на голямата ни мечта да видим снеговете на Килиманджаро, се отдаваме на няколко дни почивка и фото-сафари в Кения. Вече е краят на октомври и може да се наблюдава зрелищната миграцията на хилядни стада от антилопи гну, зебри и други тревопасни животни от Серенгети към Масай Мара.
За нас е достатъчно да наблюдаваме отблизо в тези необятни пространства стада слонове, жирафи, зебри, антилопи, лъвове, щрауси и безкрайно многообразие от диви животни. Всичко онова, което сме виждали в природонаучните филми, сега се случва пред очите ни...
В градовете
Две дъги и два паметника на културата в София
 |
| Двойна дъга в София |
 |
| Двойна дъга в София |
Тази априлска двойна дъга ми загатна историята на две сгради, отбелязани на интерактивната карта "Наследството на София". Сградата с кръглата кула на ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Мальовица" е паметник на културата - жилищно-търговска сграда на Мария Каназирска. Уви, нищо повече от това не успявам да открия за нея. Срещу нея пък е домът на инж. Михаил Момчилов на бул."Патриарх Евтимий" №2, проектиран в края на XIX век от неговия брат - архитект Петко Момчилов, сред чиито проекти са още църквата "Свети Седмочисленици", Централната баня и Синодалната палата в София.
Офисни дъги в София
 |
| През прозореца на бизнес сграда "Кепитъл Форт" |
 |
| Над покривите на кв. Редута |
Търново в Любляна
 |
| Църквата "Св. Йоан Кръстител" в квартал Търново и река Градашчица |
Първоавгустовска дъга над квартал Търново (ударението пада на втората сричка) и малката река Градашчица. Емблематични за Търново са църквата "Св. Йоан Кръстител" и мостът, водещ към нея, забележителен с това, че върху него растат дървета. Йоже Плечник, международно признат архитект с огромен принос за съвременния облик на града, е роден в Търново. Родната му къща е съвсем близо до църквата и е устроена като къща-музей. Йоже Плечник е оформил брега на Любляница, така наречения Търновски пристан, в прекрасна зона за разходка и отдих. Лятно време под върбите се настанява библиотека на открито. Кварталът има своята бохемска улица, която е оживена целогодишно, а през "веселия" декември е накичена със светлини. Тя се простира покрай р. Градашчица, между църквата и р. Любляница. В Градашчица традиционно се пускат лодките-грегорчки за посрещане на пролетта
Търново е известно като "салатницата" на Любляна - основният снабдител на Люблянския пазар със земеделски продукти и най-вече със салати. До към 70-те или 80-те години на миналия век. След това градът се разраства, изникват високи панелни блокове, но въпреки това все още има доста къщи със зеленчукови градини.
Търновската църква, нейната красота и звънката ѝ камбана се възхваляват в една народна песен. Но може би най-знаковото и съдбоносно събитие, запечатано в сонета "Je od vesel'ga časa teklo leto" от Франце Прешерн, е първата му среща с Юлия Примиц, неговата муза и невъзможна любов, възпламенила сърцето му завинаги. Предполага се, че това се е случило на Велика събота, 6 април 1833 г. На нея поетът посвещава своя Сонетен венец година по-късно. Това са 14 сонета и последен 15-ти сонет-магистрал, който се състои от първите стихове на предходните 14 сонета. Последният сонет е акростишен и изписва името на Прешерновата муза - Примицова Юлия. Очаквам скоро изданието на български език в превод на професор Людмил Димитров.
 |
| Плоча на фасадата на църквата със сонета на Франце Прешерн, посветен на първата му среща с Юлия Примиц |
Ботаническата градина в Любляна
 |
| Под дъгата в Ботаническата градина на Любляна |
Еньовден е. Моите верни приятели и спътници в много пътешествия - Цвети, Пепи, Катя и Албена са ми на гости. Апартаментът е като дядовата ръкавичка. Поставката за четки за зъби в банята е препълнена, което означава само едно - щастие. Очаква ни една луда седмица, в която "малката" Словения ни опровергава колко всъщност е малка, а Пепи ще я нарече "благоСловения".
Ден втори - Любляна. Започваме с кафе и сладолед в любимата ми сладкарница "Какао" край реката. На площада ни спипват мимове от предстоящия уличен театрален фестивал "Ана Десетница", който се провежда всяко лято в началото на юли. Лека-полека се изкачваме до Люблянския замък да се полюбуваме на панорамата. Пикник-обяд на Търновския пристан, последван от проливен дъжд. Вместо почивка край реката, продължаваме с авто-обиколка, бране на диви сливи, дегустация на занаятчийска бира в "Лайбах" и разходка в ботаническата градина.
Ботаническата градина е най-старата словенска институция в областта на културата, науката и образованието, която работи без прекъсване от 1810 г. Дом е на над 4500 растителни вида от целия свят. През март месец я застила килим от кокичетата. Под величествените дървета в единия край на градината се е скътала една симпатична кафе-сладкарница, наречена "Примула" със столове от ковано желязо, а в менюто се предлагат доста необичайни напитки като смути от елда например.
 |
| Един ден в Любляна с Цвети, Пепи, Катя и Албена |
Пивоварна "Унион" в Любляна
 |
| Двойна дъга над Любляна |
Тази дъга си я пожелах един ден като си помислих "Как ми се иска днес да видя дъга". Понякога мислите ми се материализират по-бързо отколкото очаквам. Показа се ненадейно в дъното на булеварда и действително тогава я подгоних. Хванах я на широко зад пивоварна Унион.
Пивоварна Унион е създадена през 1864 г. като семейно предприятие. Тя функционира и до днес заедно с музей и пивница. Преди сливането с най-големия си конкурент Лашко през 2016 г. Унион е била предпочитаната бира за люблянчани, а Лашко - в североизточна Словения.
Все още се разказват шеги между заклети почитатели на едната или другата марка - "Пиеш Унион, пикаеш Лашко" и обратното. Сега пивоварната се казва "Лашко Унион" и е собственост на Хайнекен.
 |
| Дъга край пивоварна Унион |
Офисни дъги в Любляна
 |
| Двойна дъга в източния край на Любляна |
 |
| Скромна дъга над възвишението Шмарна гора |
На офиса съм посветила една цяла публикация: Офис под дъгата.
Дъблин
 |
| Дундрум, южен Дъблин |
Тази дъга изгря един септемврийски следобед над имението Еърфийлд в Дундрум, южен Дъблин. Леприконите, джуджета-обущари от ирландската митология, с присъщата си хитрост крият гърне със злато в края на дъгата, защото нито един човек не може да застане в края ѝ.
Според вярванията, ако някога човек успее да залови леприкон, той ще му изпълни три желания в замяна на свободата си. Изглежда, че семейство Овъренд, притежатели на имението през изминалите две столетия, са открили едно друго съкровище - това да дават и да помагат на общността. През 1974 г. двете сестри Летиция и Наоми Овъренд завещават имението си от 150 декара на местна благотворителна организация. Голяма част от живота си посвещават на общественополезна дейност и на благотворителност, подпомагайки ветерани от двете световни войни и деца болни от рахит, чрез дарения от прясно мляко, и поощрявайки хората към живот в независими и устойчиви стопанства. Еърфийлд днес продължава тяхната мисия и е място за образователни разходки за ученици, както и за семейни излети, има магазин за разсад и семена, фермерски пазар и ресторант със здравословна храна от стопанството. В къщата са изложени снимки от архива на семейството, писма, лични вещи, играчки и книги от викторианската епоха. Двете сестри са обичали да пътешестват, но освен това заедно с баща си, като запалени автомобилисти, са участвали в ралита. В гаража на имението се пазят техните коли: Ролс Ройс от 1927 г. на Летиция, Остин Тикфорд на Наоми и Пежо Квадрилет на майка им.
 |
| Още една дъга в източен Дъблин |
Лондон
 |
| Февруарска дъга близо до гара Виктория |
Тази дъга беше успяла да се потули в паметта ми. Но всъщност носи много хубави спомени от една приятна командировка в Лондон, удължена с още по-приятен уикенд на гости при моите приятели Дани, Джон и Макси.
Една събота, която се конкурира с останалите делнични дни по натовареност. Джон трябва да се отбие до офиса, а Макси ще ходи на Българското училище. Само аз и Дани сме без ангажименти. Понеже офисът на Джон е наблизо и гледа към градините на Бъкингамския дворец, въодушевено го придружавам на тази импровизирана туристическа обиколка. След това заедно с Дани и Макси отиваме в Българското училище. Докато траят уроците и заниманията на децата, в един салон има час по народни танци за родителите, в който ние двете взимаме участие. Съботата е преполовена, когато ни се усмихва дъгата.
Следобеда сме си запазили за Музея на науката, където има уникална изложба за Големия адронен ускорител на частици от Европейския център за ядрени изследвания CERN. Изложбата предоставя изживяване близко до истинско посещение в лабораторията - да чуете доклад в аудиторията, да се главоблъскате пред дъската със записки и изчисления на учените, да минете през тунела на самия ускорител. И така неусетно минават "ускорената" ми събота и седмица в Лондон.
 |
| Панорамата към Бъкингамския дворец |
 |
| Пристигане в снежна София |
Есенни дъги в София
 |
| В един топъл ноемврийски ден |
Следващите дъги ми се показаха в парка на летище София, когато го посетих за пръв път. Единствените разхождащи се в неделя сутрин сме аз и Одри, като не броя рибарите, наредени край езерото. Това е денят с петте дъги, без да споменавам колко снимки на дъги получих от приятели в този ден!
 |
| В парка край летище София |
 |
| Терминал 2 на летище София |
 |
| Терминал 2 на летище София |
Последната дума в този разказ за дъгите е на великия Чарли Чаплин, автор и изпълнител на песента от филма "Циркът" - Swing Little Girl (Люлей се, момиче!)
***
За да видиш дъга,
гледай нагоре към небето!
***
Понякога животът е мрачен,
но не за дълго.
Един ден грее слънце,
а друг път вали.
***
За да видиш дъга,
гледай нагоре към небето!
