Коледа, Нова година и Богоявление през очите на професор Безеншек

Докато изучавах словенски език при Хари Стоянов, една от първите книги, които той ми препоръча с учебна цел, беше „България и Сърбия“ на Антон Безеншек.

Щанд със сурвачки на благотворителния базар през декември 2014 г., организиран от Международния женски клуб в София

Професор Антон Безеншек е съставител на българската стенография. Живял е над трийсет години в България (София и Пловдив), а през 1915 г. е починал в София. Препоръчвам статията „Създателят на българската стенография знаел осем езика“ за повече факти от живота му.

През 1897 г. в Клагенфурт е издадена книгата му „България и Сърбия“, посветена на българския и сръбския народ, чрез която призовава словенците да опознаят по-добре своите южнославянски братя и същевременно отправя своята благодарност към българите и сърбите за тяхната добрина и гостоприемство.

В първата част от книгата си професор Безеншек описва България такава, каквато я е заварил след Освобождението. Разказва как изглеждат по-големите ѝ градове и основните забележителности; какви са природните дадености по българските земи; какви са битът и обичаите на българите; представя стопанството, политиката и историята на България.

В тази публикация предлагам откъс от книгата му, който описва българските народни традиции за Коледа и Нова година. (Преводът от словенски език е мой.)

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Коледа и Нова година

Денят преди Коледа се нарича „малка Коледа“. В този ден младите момчета, облечени празнично и носещи по една пръчка („коледарка“), ходят на гости при своята рода. Щом влязат в къщата, удрят пръчката в земята и нареждат: „Бог се е родил, Коледа!“. Домакините даряват момчетата с гевреци и дребни монети.

В Софийско момчетата посещават не само свои роднини, но и съседите си. Пеят в един глас коледни песни. Винаги ми е било приятно да ги слушам, даже съм записал някои от тези песни.

Вечерта на масата се слагат различни постни ястия: зеле, боб, чушки и др. От огнището, където са готвили вечерята, се изважда едно дърво и се загася в брашно. Прибира се на скришно място и служи за лек срещу уроки и урочасване, в каквито вярват и старите жени в Словения. Ако някой бъде урочасан, това дърво се изважда и запалва, след което се потапя в купа с вода, докато угасне. С тази вода се мие урочасаният.

На масата на светата вечеря се сервират всички ястия. Също и голямата погача, наречена „бъдник“, в която е сложена парà. Под масата се постила ръжена слама, слага се дървен съд, пълен с трици и орехи, а върху погачата („бъдника“) се поставя горяща восъчна свещ.

Стопанинът или стопанката на къщата прекадява с кадило трапезата, всички стаи, плевни, обори и мазета. Кадилото със запалена свещ се окача пред иконата в дома. След това всички сядат на трапезата. Стопанинът и стопанката взимат „бъдника“ и произнасяйки молитва за здраве и благополучие през новата година, го разчупват. Този, при когото остане по-голямата част от хляба, ще бъде по-здрав през новата година.  Стопанинът разделя хляба на по-малки парчета и раздава по едно на всеки. Първото е за Богородица; следващото за късмет на къщата; за благословия на нивите и лозята; за здравето на стопанката, за децата и ратаите. Всеки търси в своето парче от хляба парàта.  Който я намери ще има късмет през цялата година, и не само за себе си, а и за близките си. Ако по време на вечерята някой кихне, стопанинът непременно му подарява нещо. След вечеря трапезата не се вдига, а масата се премества по-близо до иконата в дома. Остава така до следващата сутрин.

Коледа се празнува три дни. На първия ден ратаите взимат по малко слама от онази, която предната вечер е била постлана под масата, правят от нея снопчета и връзват на всяка овошка по едно, за да има много рожба през идната година. Орехите, които са били под масата, се съхраняват. В случай че на някого му излязат гнойни пъпки по тялото, те се натъркват с орехите, след което орехите се изхвърлят на улицата. Така пъпките ще минат. През тези дни момчетата обикалят със своите пръчки („коледарки“) съседите и роднините си, за да ги поздравят. Докосват всеки с пръчката и му пожелават здраве и радост. Рано сутринта хората отиват на черква. На Бъдни вечер не се изпълнява служба в полунощ, както в Словения. На втория ден също се ходи на черква, а след това на гости при роднини и приятели. Така продължава третият ден, а понякога и четвъртият. Поднася се малка почерпка – кафе или ракия, както и задължително някакво плодово сладко. Гостът си кусва с лъжичка от „сладкото“ и отпива вода с думите: „За много години!“. Домакинът отговаря с „Амин“ или „Да ти е сладко!“. По такъв начин си гостуват хората на по-големите празници и на имени дни.

Ако остане време на втория или третия ден от празника, хората се връщат към дейности като осоляване на сланината и приготвяне на мас, свързани със заколеното животно преди Коледа.

На Бъдни вечер (навечерието на новата година) се приготвят колаци (гевреци), които се раздават на всеки, който ще дойде да честити новата година. Честити се с думите: „Сурва (тоест нова) година, весела година!“. Затова се наричат „сурвакари“.

На трапезата тази вечер трябва да присъства свинска глава (печена или приготвена другояче). Преди да започне вечерята, трапезата се прекадява.


През деня децата и ратаите си приготвят дрянови пръчки, които на следващия ден ще използват за „сурвакане“. Тези пръчки се наричат „сурвачки“. След вечерята всички сядат около огнището (всяка селска къща има огнище вместо печка). Приготвили са една сурвачка и купа пшеница. В огнището се посипва малко тамян. На всеки от обитателите на дома се нарича по една пъпка от дряновата пръчка и се хвърля в жарта. Ако пъпката се отвори, човекът, комуто е наречена, ще бъде здрав през цялата година. След това за всеки се хвърля по едно зърно пшеница в огъня. Ако зърното подскочи и се разпука, значи през годината много ще му върви на този човек. В края на вечерта сурвачките се изнасят навън, закачат се под навес и хората си лягат.

В някои краища „Бъдни вечер“ се нарича светата вечер преди Коледа, а в други – навечерието преди празника на тримата царе.

Нова година. – Рано сутринта става синът и внася една сурвачка отвън. Връща се в стаята, гребва шепа пшеница и посипва своите близки с нея, нареждайки „Радост и свети Василий тук“. После минава със сурвачката покрай всички икони в дома и леко ги докосва с нея. След това удря всеки човек от къщата по три пъти и му пожелава: „Сурва година, весела година, здраве догодина!“ . От всекиго получава по някакъв подарък. Малко по-късно децата излизат със своите сурвачки и обикалят от къща на къща, удрят всеки по три пъти и го благославят със същите думи. Като дар получават орехи, колаци, дребни пари и т.н. Така продължават до обяд. Следобед хората се събират на гости и продължават да празнуват.

Особено голям празник е този на тримата царе*, наречен тук „Богоявление“. Чества се не само по домовете на хората, но също и в черквата. Свързан е с течаща наблизо река.

Как се отбелязва Богоявление в семейството ще разкажа накратко. Всички икони от дома в този ден трябва да се измият в реката. В някои села има обичай младите жени също да се изкъпят в реката, въпреки че по това време са най-големите студове. В градовете пък поливат жените с вода по главата, край реката или у дома. От Бъдни вечер (преди Коледа) до деня на тримата царе хората не излизат вечер по тъмно, за да не ги хванат зли сили, наречени „караконджули“, особено опасни за жените.

Църквата празнува Богоявление по по-тържествен начин. Нека ви опиша този празник, така както го преживях в град Станимака**, недалеч от Пловдив. Тази празнична церемония толкова ми допадна, че ми се запечата завинаги в спомените. Празникът на някои места е по-обикновен и протича през деня. Но другаде се празнува нощем, което му придава особен чар и тържественост.

В Станимака малцина спят в навечерието на празника на тримата царе. Само децата си лягат рано, при условие че ще ги събудят в два часа след полунощ. Дори ако някой възрастен е легнал да поспи, непременно към полунощ трябва да се събуди, защото тогава започват да бият камбаните на всички черкви в града, а те наброяват около двайсет. Хората излизат със запалени свещи и се насочват към реката. Над нея се простира дълъг мост. Въпреки че не е голяма река, може да бъде опасна, особено когато се стекат внезапно планински потоци. Реката извира от Родопите, които разделят България и Македония. Зимно време в по-голямата си част замръзва. Насочвам се и аз към моста, който е вече пълен с народ, но пък оттам гледката е най-добра. Няма място за всички на моста, затова хората се подреждат по двата бряга на реката, в дълги редици от двете страни на моста. И не забравяй, драги читателю, че всеки присъстващ има запалена свещ в ръцете си. Жителите на града са дванайсет хиляди. Във всяка къща е останал един, най-много двама души (деца или болни). Сега си представете колко внушително е това събитие с хиляди свещи, горящи една до друга, и колко силно впечатление оставя у зрителя.

Всички са притихнали като по време на служба. Чуват се единствено шумът на забързаната река Станимачица*** и скърцането на снега под краката. Отдалече идват гласове, които постепенно се усилват и се превръщат в църковно песнопение, и ясно се долавят думите: „Господи, помилуй!“ Всички църковни камбани отново започват да бият, докато шествието от духовници и вярващи се приближава към реката. Как прекрасно звучат молитвите и песнопенията в тази тиха нощ под звездното небе! Извират от дълбините на човешкото сърце и достигат до небесата.

Шествието стига до реката. Духовниците и певците от църковния хор също носят големи свещи. Митрополитът държи три свещи в лявата си ръка, които символизират Светата Троица, а с дясната си ръка благославя. Богослужебните одежди блестят на фона на белоснежния килим сякаш са от бисери и злато. Често се повтаря в богослужението: „Господи, помилуй!“. Митрополитът сипва тамян в кадилницата и към парата, която се издига от замръзналата река, се прибавя този свещен дим от горящия огън. В такъв момент само човек без сърце и лишен от всякакви чувства не би вдигнал взор към звездното небе, накъдето се издига димът от леда и от огъня, и не би отправил своите молитви към Всевишния. И наистина в такъв момент дори най-студените и безчувствени сърца изпускат по една въздишка към небето, а от топлите, изпълнени с вяра сърца, извира чиста молитва към Бога.

Към края на церемонията (Водосвета) митрополитът хвърля в реката светото разпятие или кръст. Подир него се хвърлят младите мъже и го търсят, докато някой го намери и извади на брега. Това е връхната точка на цялото тържество. Камбаните зазвъняват отново. Гърмят топовни изстрели. Ракети се пускат във въздуха. Народът се раздвижва и се стича към реката. Хората искат да се измият с осветената вода или поне да се докоснат до нея. Някои си наливат вода за вкъщи. Други си разменят поздрави за празника или „Добро утро“, тъй като скоро ще се съмне. На път към домовете си хората се отбиват при познати и приятели, за да се постоплят и пийнат топъл чай. По време на церемонията никой не е усетил студа и не е помръднал от мястото си до края ѝ, изпълвайки мига с присъствието си, с цялото си сърце и душа. За този възвишен църковен обред в Станимака прииждат хора дори от Пловдив, който е на няколко часа път; събират се семейства и родове от други краища на страната, за да споделят празника. Митрополитът също пристига от Пловдив. Другаде тържествената церемония протича по същия начин, само че през деня. Отново е интересна и привлекателна, но по никакъв начин не може да се сравни очарованието ѝ с това на нощната церемония край Станимашката река.

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

*Празник на светите или тримата царе – 6 януари (в православната църква това е Богоявление, в католическата – Поклонението на влъхвите), вижте предишната ми публикация „Коледари и тримата царе“ 

**Станимака – Асеновград (до 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града  Стенимахос);

***Река Станимачица - река Чая (Чепеларската река или Асеница);

Българският щанд на благотворителния базар през декември 2014 г., организиран от Международния женски клуб в София

 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...