В Швеция съм била един единствен път. Kомандировка в Стокхолм. От средата на ноември до Коледа през 2004 г. Време достатъчно, за да остави траен спомен от предпразничната атмосфера; да разчупи предразсъдъка, че шведите са "студени и затворени"; да открехне вратата към една страна, нейните хора и традиции, които продължавам да откривам и до днес.
 |
| Традиционна дървена играчка и сувенир от Швеция |
 |
| Коледният пазар в Стария град, Стокхолм |
Тъмнина, светлина и някои обичаи
В почивните дни трескаво се надпреварвам със зимното слънце, опитвайки се да видя колкото се може повече от Стокхолм на дневна светлина. Но за моя изненада, светлата част на деня рязко приключва между два и три часа следобед. На практика имам на разположение времето между 8:30 и 14:30, за да разглеждам града по светло.
 |
| Стокхолм през декември - старият и модерният град |
Въпреки че главната улица има подово отопление, рано или късно човек се озовава в някой търговски център - светъл, топъл, украсен и примамващ в дългите тъмни часове към пазаруване и избиране на подаръци. Спомням си част от веригите и марките: H&M, Lindex, Åhléns (със своята интересна буква Å), Debenhams, COOP.
 |
| Стокхолм през декември |
Прави ми впечатление, че хората нямат пердета в домовете си. Сигурно, за да не се лишават от нито един лъч светлина. На прозорците са поставили електрически лампи, които имитират свещи. Разбирам, че това се прави в най-тъмната част от годината и в очакване на Коледа. Четирите недели преди Коледа се наричат "адвент". В дома си всеки има венец или свещник с четири свещи и с приближаването (адвент означава идване, пристигане) на Коледа, всяка неделя се запалва по още една свещ.
 |
| Санта Лусия на Международния благотворителен базар в София през 2014 г. |
В народната традиция 13 декември е денят на света Лусия (Santa Lucia). Смята се, че тогава е най-дългата нощ през годината и Санта Лусия носи светлина. За този обичай научавам няколко години по-късно като доброволец в международния благотворителен базар в София. Всяка година базарът се открива тържествено с шествието на Санта Лусия. Тя е млада девойка, облечена в бяла мантия. В косите си има светлина (електрически свещник), а зад нея вървят със свещи още деца и пеят в хор.
 |
Санта Лусия и нейните помощници от Скандинавската общност на Международния благотворителен базар в София през 2014 г.
|
В тези ужасно къси дни имам на разположение, освен магазини, голям избор от музеи и галерии. Историческият музей ме впечатлява с колекцията си от викингски златни съкровища. Изключително внушителна е банкетната зала в сградата на Кметството - със своите размери, златни мозайки. Известна е с това, че там се провежда балът след официалния банкет по повод връчването на Нобеловите награди (всяка година на 10 декември - в годишнината от смъртта на Алфред Нобел).
 |
| Кметството в Стокхолм и Златната бална зала (снимки: Уикипедия) |
Сред цялото разнообразие в културния живот на Стокхолм, сякаш най-ярък и приятен спомен ми оставят Скансен (етнографски музей на открито) и Юнибакен (детски център, посветен на литературата).
Юнибакен е място, където човек непременно трябва да води децата си, а дори да няма деца - себе си (детето във всеки възрастен ще скочи до небето от радост). В Юнибакен оживяват много от местата и героите, за които пише Астрид Линдгрен. Само на децата е позволено да разглеждат и да си играят във Вила Вилекула. Но пък всеки може да си избере книги от най-голямата книжарница за детска литература в цяла Швеция. Най-вълнуващо от всичко за мен е влакчето на приказките. За съжаление нямам снимки, но в Ютюб се намират записи от това кратко, но незабравимо пътешествие през стопанството Катхулт на Емил от Льонеберя; подвизите на братята с лъвски сърца; дори през квартирата на Карлсон, който живееше на покрива. Мумините също присъстват в Юнибакен, но на по-заден план или поне на мен не са ми направили впечатление.
 |
| В детския литературен център "Юнибакен", Стокхолм |
Скансен заема доста голяма територия и освен етнографската част със стари къщи, възстановка на бит и занаяти от едно време, има още зоопарк със селскостопански и диви животни (включително тюлени и кафяви мечки). Денят е снежен и хаплив. Добре, че в Скансен има работилница за коледни сладки, чайна и други уютни места за почивка.
 |
| В музейния магазин на Скансен, Стокхолм |
 |
| Панорама към Стокхолм от Скансен |
Помня много ясно сламените козли (Julbocken) и дървените фигури на кон (dalahäst). Някога детска играчка, която хората са дялкали в тъмните зимни дни, днес тези стилизирани фигурки са един от символите и популярен сувенир от Швеция. Сламеният козел с червени панделки се използва в Скандинавските страни като коледна украса. В миналото се е смятало, че козелът носи коледните подаръци и това го свързва със свети Николай и Санта Клаус. Колегите не пропускат да ме информират за модерната традиция или по-скоро проява на вандализъм в град Йевле, където всяка година през декември се издига огромна конструкция на сламен козел. През последните 50 години тя е била подпалвана 35 пъти.
 |
| Традиционна коледна украса - сламен козел |
Греяно вино, джинджифилови сладки и шафранени кифли
Гльогът (Glögg) е шведската (или по-точно скандинавската) разновидност на коледно греяно вино. Червено вино с подправки (карамфил, канела, карадмон), портокалови кори, стафиди и филиран бадем. Бутилиран гльог, който да се загрее у дома може да се закупи от магазина за алкохол. Предлага се и в безалкохолен вариант. Гльогът върви неизменно с прочутите джинджифилови сладки (pepparkakor), които са тънки, хрупкави и се топят в устата. По това време на годината хората си угаждат и с пухкави шафранени кифли (saffransbullar), навити като осморка. Всеки петък следобед с колегите в офиса се събираме в кухнята на чаша чай или кафе и шафранени кифли.
 |
| Греяно вино и сладки (снимка: https://sweden.se/) |
Странно е, но и до ден днешен отделът с храна и ресторантът в ИКЕА, където има такива сладки, ми напомнят за Швеция. Също така и скандинавският щанд на годишния благотворителен базар донася част от тази атмосфера и лакомства.
 |
| Шведска коледна почерпка в София на Международния благотворителен базар през декември 2014 г. |
За целия си престой в Стокхолм нямах други социални контакти освен с колегите. Но те се оказаха изключително сърдечни и дружелюбни. Отделиха си време да ми покажат Стокхолм след работа и също така ме поканиха на коледното им тържество. Спомням си колко възбудено описваха каква храна ще има на вечерята. Ако прочетете сборника "Коледни приказки" от Астрид Линдгрен или някое друго нейно произведение, неизбежно ще се сблъскате с богатата коледна трапеза в шведските домове. Например в семейството на Емил от Льонеберя тя включва наденица, пача, пастет, кюфтенца, котлети, ребърца, херинга, желиран език, саздърма, коледна шунка, кашкавален пудинг, оризена каша, хвойнова напитка, ябълков сладкиш, сладко от ягоди, захаросани круши, хлябове, погачи и печено прасенце.
 |
| Предговорът към сборника "Коледни приказки" от Астрид Линдгрен |
 |
| Ледена пързалка в Стокхолм |
Няма да забравя аромата на захаросани печени бадеми, които се продават край ледената пързалка. Един топъл пакет ухаещи бадеми, който сгрява ръцете и душата. Може би в града е имало повече от един коледен пазар, но аз си спомням само този в Стария град - Гамла Стан. Тесни и криви каменни улици под светещи гирлянди указват пътя към малък площад, заклещен между шарени исторически сгради, където весела глъчка ехти пред сергиите за лакомства, греяно вино и коледна украса.
Пожелавам си някой ден да преоткрия Стокхолм и Швеция през светлата част на годината, когато нощите са "бели".
 |
| Коледният пазар в Гамла Стан, Стокхолм |
 |
| Захарни лакомства на коледния пазар в Гамла Стан, Стокхолм |
