Идвала съм в Созопол и преди, а сега се завръщам, за да закръгля гмурканията във водолазния си дневник преди да си отиде лятото.
 |
| Царете на улицата |
Тук преди една година изкарах първоначалния курс за любители водолази (PADI Open Water Diver) при моя инструктор Александър Михайлов от
Българската водолазна асоциация.
 |
| В Стария град на Созопол |
Квартирата, както обикновено си намирам в
Airbnb.com. Хазяйката ми
Светлана е златна! Посреща ме като близък приятел - чака ме късно вечерта на автогарата; черпи ме с домашен малинов сладкиш през деня; изпраща ме с украински сладки за из път. Квартирата е в новия град, в квартал където всички улици носят имена на български планини. На пет минути пеша от спирката на междуградските автобуси и на същото разстояние от водолазната база.
 |
| Малиновият сладкиш на Светлана |
Стаята е много уютна, а най-вълнуващо е, че от терасата виждам как слънцето изгрява зад морето.
 |
| Стая с гледка към изгрева |
При първата ми сутрешна разходка Созопол не ме очарова. На градския плаж пясъкът е много фин и чист, но зает от стотици чадъри. От баровете думка силна музика. Незавършени гигантски строежи са надвиснали над плажа. Семейните къщи с дворове и асми са на изчезване. Повечето от тях са отстъпили местата си на четири или пететажни блокове. Висят табелки "Квартири", "Стаи". Също както някога, по главната улица и около спирката, местните лелички предлагат стаи.
 |
| Градският плаж на Созопол |
Спонтанно ми хрумва предизвикателството да намеря колкото успея повече улици и квартали, където погледът ти не се блъска във високи блокове, хотели и строежи, а любопитно се заглежда по хорските градини, ухото ти долавя тракането на прибори и се заслушва в разговорите, докато семейството вечеря под асмите.
 |
| Изчезваща гледка - къща с двор в Созопол |
Созопол е двойствен, по изгрев и по залез има две съвсем различни лица.
Сутрин рано на плажа едни се разбуждат, други са дошли, за да посрещнат първите слънчеви лъчи, а трети - тренират. По уличките на Стария град се търкалят празни бутилки. Улиците са мокри, току-що измити. Въпреки това покрай всички кофи за боклук се носи силна неприятна миризма.
 |
| В центъра на Стария град |
Набелязвам си да посетя в една от вечерите Археологическия музей и Етнографския музей.
В Археологическия музей съм за първи път. Взимам своя печат в книжката 100-те национални туристически обекта. Афишът и мобилното приложение
BeNet подсказват, че гостуват предмети от Лувъра.
 |
| Билетите за двата музея |
Музеят е просторен и светъл, с множество амфори, каквито Алекс ми показва през следващите дни под водата. Озадачена съм защо надписите в музея са само на български и френски. От витрина на витрина историята на Созопол прескача от древността - траките, гърците и римляните до наши дни, когато през 2010 г. е намерен на близкия остров Свети Иван реликварий с мощите на Св. Йоан Кръстител. Тук е изложена само мощехранителницата. В храма отсреща, "Св. Св. Кирил и Методий", са самите мощи.
 |
| Входът на Археологическия музей в Созопол |
 |
| В една от залите на Археологическия музей в Созопол |
 |
| В Археологическия музей на Созопол |
Десет минути преди края на работното време пристигам в Етнографския музей, но все пак успявам да вляза. Сградата е много красива, реставрирана е, напълно е запазен духът ѝ обаче. На брега на морето е. Уредничката на музея ми разказва, че Созопол е най-старият град в България, на 2600 години. Къщата, където се помещава музеят, е построена преди повече от 200 години Първоначално е била собственост на грък. По-късно - резиденция, сграда на общинския съвет, център за работа с деца, ресторант. Музеят е открит през 2005 г. и е заемал само първи етаж. С помощта на програма на ЕС през 2016 г. се разраства и заема цялата къща. Често е домакин на различни културни събития.
 |
| В двора на Етнографския музей |
 |
| Сградата на Етнографския музей (украсена със забележителни розови столове от наши дни) |
Музеят не е голям, но можете да видите и да научите много, не само от експонатите (повечето са дарение от местното население), а най-вече от
Дани - уредничката на музея.
На втори етаж гостува Казанлъшкият музей с интересна изложба за розопроизводството в България. На първи етаж пък има макет на вятърна мелница - символ на града, облекла и носии на българите от региона, включително
тронкски носии (Елхово, Ямбол).
На стената виси "магарешки билет" - нещо като днешните винетки, разрешително за преминаване с товарни магарета. Дани споменава, че живее в Стария Созопол близо до Магарешкия площад. Всичко "магарешко" буди любопитството ми! Този квартал е създаден от българските бежанци от Лозенград (гр. Къркларели в Турция) и Гюмюрджина (гр. Комотини в Гърция) в началото на миналия век.
 |
| Гостуваща изложба от Казанлък в Етнографския музей на Созопол |
 |
| Костюми и предмети от бита на българите от Созопол и региона (Етнографски музей) |
 |
| В двора на Етнографския музей в Созопол |
 |
| В двора на Етнографския музей |
Незабавно поемам към Магарешкия площад, където някога са се връзвали магаретата. Днес е просто една квартална градинка с липи и детски площадки. Наоколо улавям може би една-две къщи с дворове.
 |
| Оцеляваща къща с двор, ул. "Първи май" в Созопол |
 |
| Още една къща с двор, близо до Магарешкия площад (триъгълника между улиците "Лозенград", "Васил Левски" и "Яни Попов") |
Разходката ми в най-туристическата част на Стария град, през стандартните сувенири не ме впечатлява докато не се натъквам на едно нетипично магазинче "Котка и Котка" със симпатични авторски бижута, картички и декоративни предмети.
 |
| Витрината на Котка и Котка на ул. "Св. св. Кирил и Методий" |
 |
| Миниатюрно котешко царство |
Обикалям много от старите улички, а сред тях намирам една, която ми става любима - ул. "Феникс" - стръмна, криволичеща, автентична, къщи с градини, деца, котки, смокиново дърво, от което се угощават група чуждестранни туристи. Най-много от онези старите, дървени созополски къщи има тук.
 |
| Улица "Феникс" в Созопол |
 |
| Улица "Феникс" в Созопол |
 |
| Улица "Феникс" в Созопол |
Обичам пощенските картички и винаги изпращам. Забелязвам на стелажа картичка с една сграда, която същия ден снимах сутринта. Сграда - очевидно с история, но тънеща в разруха и за съжаление скоро самата тя ще се превърне в история. Това е
първото морско училище в България на остров Свети Кирик и Юлита, свързан с града чрез вълнолом. По-възрастната хазяйка ми разказва, че училището е от времето на царя. Изпращали са тук сираци на обучение. Много от тях са се задомили в Созопол и станали капитани на риболовни кораби.
 |
| Пощенска картичка с морското училище в Созопол |
 |
| Сградата на морското училище в Созопол днес |
 |
| Сградата на морското училище днес |
 |
| "България от векове за векове"... |
 |
| Дори информационният център на града е изоставен |
На вълнолома се чете обелен надпис "България от векове за векове". Всичко на този остров - училището и военноморската база е призрачно, изоставено, полуразрушено. Такива места, не едно или две в България, ме затискат с цялата тежест на своята разруха и безнадеждност. Колкото и да се питам "Защо", никога не намирам отговор...
 |
| Една от арките при средновековна черква в Стария град |
 |
| В Стария град на Созопол |
 |
| Домашно сладко и сладки приказки |
 |
| Само един бърз поглед :) |
Като следващо предизвикателство решавам да открия съвършеното място за наблюдение на залеза. Не на пристанището и не по заведенията на Стария град. И следвам слънцето по стръмните задръстени от коли улици на Новия град. По нашенски - колите са по тротоарите, а пешеходците - по платното. Дори в Стария град почти няма пешеходни улици, може би две-три, и то частично. От крайния квартал на Созопол и улица "Люлин" намирам мястото за залези. На хоризонта стърчи един голям комин, който ми разваля гледката. И той попада в графата разруха и безнадеждност - консервната фабрика за риба "Славянка", затворена преди около 25 години.
 |
| Изглед към пристанището и Стария град |
 |
| Колите са навсякъде... |
 |
| Изглед към пристанището |
 |
| Всеки град ли има своя Люлин? |
 |
| Задръстване в Новия град |
 |
| Паркомясто малко по-нагоре от пристанището |
 |
| Изглед към пристанището |
Сякаш само пристанището е същото и по изгрев, и по залез. Лъха спокойствие. Оказва се, че риба в морето почти не е останала. Няма и рибен пазар. Привечер хора ловят риба от кея с въдици, а както подобава наоколо се навъртат и котета-помагачи (не чак колкото на пристанището в Танжер обаче!).
 |
| По залез в Созопол |
 |
По залез в Созопол
 |
| Дребна рибка, а поглъща цялото внимание на едно спотайващо се коте |
|
 |
| По залез в Созопол |
Един кораб с легендарно име - Вълнобор - грабва моето внимание. Кой да предположи, че точно той и неговият капитан Христо ще ни откарат до островите Свети Иван и Свети Петър, не просто на морска разходка, а на подводно приключение до потънал кораб.
 |
| Вълнобор не се нуждае от представяне |
 |
| Вълнобор и неговият капитан Христо |
Някъде наблизо е Мопанг, американският кораб, който наскоро започна да изпуска мазут. Но нашето приключение е другаде -
Пионер, риболовен кораб, известен с това, че е уловил
най-голямата моруна по нашето крайбрежие - 600 кг. и е бил отличник по улов на риба в своята категория.
Корабът е потопен нарочно като водолазна атракция през 2008 г. Това е първото ми гмуркане до потънал кораб. Усещането - ПРИКЛЮЧЕНСКО! Едно е да си играеш на водолази и да скачаш назад върху леглото, друго е да скочиш от кораб във водата :) но също толкова забавно!
Корабът ми изглежда голям, лежи на дълбочина от 17 м. Колонизирали са го миди. Правим няколко обиколки, разглеждаме палубата и мостика отгоре, промушваме се през трюма. Навсякъде около нас и около кораба - безброй сребърни сафриди. Цари спокойствие и безвремие. Излизаме и дори по-смешно от скачането от лодката е изкачването по стълбичката, наречена на корабен език трап. Капитанът ни очаква горе с нова доза вицове и забавни случки. Докато сменяме бутилките, той ни откарва до бреговете на съседния остров Свети Петър, където влизаме за една безгрижна, безцелна и приятна подводна разходка. Светло е, на 7-8 метра прониква ярка слънчева светлина и огрява миденото дъно. Наричам го мидено, защото е застлано с безброй мидени черупки, раковини и рачешки отломки. Една цяла съкровищница, в която мога да се заплесвам с часове. Водата изглежда леко мътна от цъфтящия планктон. А по скалите се развяват къдрави зелени и червени водорасли, подобни на салата. Преминава по някоя и друга съвсем мъничка медуза със светещи електрически нишки. Има толкова много живот, дори в нашето Черно море... Където има скали сякаш мързелуват върху тях риби-кучета и дракони или пък се гонят между тях най-различни други обитатели.
Да се потопиш в подводния свят е необикновено. Да бъдеш като тях макар и за малко е толкова увлекателно и ме изпълва с благодарност, че мога от време на време да им бъда гост, да се докосна до техния свят и да надзърна в него. За съжаление обаче, дори под водата няма спокойствие. Шумът на моторниците и корабите е стряскащ. А разказите на нашия капитан за дамски чанти от делфинска кожа ме шокират още повече.
И така за два-три дни в Созопол научих много любопитни неща и се насладих на три прекрасни подводни приключения с Алекс и Ванката, закръгляйки водолазния си дневник на двайсет и две гмуркания. ;)
 |
| Част от нашата водолазна екипировка |
 |
Вълнобор си е Вълнобор, но това си е нашият верен пикап!
|
