Когато в Словения за първи път чух думичката „хитър“, се сетих за нашия Хитър Петър. Тук обаче може да е "хитър" (hiter) влакът и да е "хитра" (hitra) пощата, защото това означава бърз/а. Но има още една интересна дума със същото значение (бърз) – на български тя звучи така: „нагъл, нагла, нагло“ (nagel, nagla, naglo). Можем много лесно да се подведем по тези уж еднакви думи. Например, ta konj je nagel, ще рече, че конят е бърз, čas náglo minevа, че времето минава бързо (безсрамно бързо добавям аз). Ако чуете: kako nagel človek je, не мислете, че някой е нагъл човек, просто е голям бързак. А naglo pokličite zdravnika ще рече бързо да се обадите на лекар. "Hаглост" и "хитрост" (naglost и hitrost) или бързина и скорост.
И ако се добави само една буква - nagelj ("нагел" с меко "л" накрая) вече придобива и дъх, и цвят - става карамфил. Червеният карамфил е един от символите на Словения.
Понеже цялата публикация е за тези забавни езикови съвпадения и особености, ето още няколко израза, които използват словенците. Да имаш "остър език" (imeti oster jezik), също като при нас – остър и хаплив език. Ние казваме, че някой има голяма уста или много му знае устата – словенците пък казват, че "има дълъг език" (imeti dolg jezik).
Много характерен мотив от словенските пчелни кошери е сцената, в която дяволът точи женския език. Щом жената е толкова устата, а езикът ѝ толкова остър, то значи самият дявол ѝ го е наточил… Според една народна поговорка, жените могат да преживеят без душа седем години, но без език – нито минута. В друга поговорка се казва, че няма такъв юнак, който да пребори женския език.
Oще две любопитни неща, вместо глуха улица в Словения улицата е "сляпа" (slepa ulica) и вместо втори братовчеди, ги наричат "студени" (mrzel bratranec).
Ако ви попитат ali imaš fanta? Не ви предлагат Фанта за пиене, а се интересуват имате ли си гадже. Не се смейте, ако ви попитат “ali si prost/a ta vikend“ (дали сте свободни през почивните дни)? Ако се случи така, да "нямаш фанта" (fanta) и си "проста" (prosta), може чисто и просто това да е покана за среща.
На словенски снегът и дъждът не валят, а "падат" (pada dež/ sneg). Валежите съответно са padavine. Когато вали дъжд ни трябва dežnik, когато ни пече слънце – sončnik. Ето един кратък списък с думички, които са ми интересни:
Domotožje - тъга по дома, вместо носталгия
Ledena gora – ледена планина, вместо айсберг
Drobnogled – дребноглед, тоест микроскоп
Daljnogled - далекоглед
Žepnina – джобни от думата за джоб – žep (жеп)
Napitnina – бакшиш от думата напитка
Nabiralnik – нещо като набирателна (но всъщност пощенска) кутия
Igralec-gledalec – симпатична двойка думи за актьор и зрител
Govorec-poslušalec - говорител и слушател
Samosvoj – особняк, чешит
Podoknica - серенада, буквално "под прозореца"
Podnebje - климат
Podnapisi - субтитри
Тези думи си ги имаме и на български, но с различно значение:
Obisk – посещение, гостуване, на гости, imam obiske - имам гости;
Zastavа – знаме;
Zelnik – зеленчукова градина, предимно за зеле;
Kmet – селянин, фермер;
Izložba - витрина;
Primeren - подходящ;
Smisel za humor - чувство за хумор;
Znamenje - дума, която научих запомнящ се начин, на операционната маса. Означава бенка.
А пък тези думички все още ме объркват:
Mesto - град като Любляна, Марибор и т.н.. Meščan е гражданин. Vas е село, vaščan - селянин;
Kraj - по-малък град;
Grad - замък (съчетанието vino+grad - "vinograd" пък е лозе);
Hrast - дървото дъб;
Gora - това е планина, висока, а гора пък е gozd. Gorenjska е една от административните области в Словения, която е предимно с планински релеф, обхваща най-високите планини, включително Триглавския национален парк. Оттук произлизат и имената на известните марки: Gorenje (електроуреди), Gorenjka (шоколад), Gorenjska банка. Жителите на тази област се наричат "горенци";
Planina - високопланинско пасище, planota - плато, planjava - равнина;
Uši - въшки, ušesa - уши (множествено число на думата uho).
Градове, които са били словенски, но сега са извън пределите на Словения си имат своите словенски имена:
Trst ("Търст") - това е Триест в Италия
Celovec ("Целовец") - Клагенфурт в Австрия
Gorica ("Горица") - Гориция в Италия
Мечешка услуга е израз, който се използва със същото значение (medvedja usluga). Непознат израз за мен е "да бъдеш кос" (bom kos) като птицата – всичко ще е наред и ще се справя с всичко. Когато обаче нещата не вървят, казваме защо си провесил нос, а на словенците от провесването им става дълъг носа (z dolgim nosom).
Когато имаш късмет, се казва – imam srečo или imam krompir (картоф). Но как се казва обратното се поинтересувах специално, когато тичах за един автобус, хванах го и той се счупи по средата на пътя – това е "да имаш смола" (imam smolo).
Ние казваме за нещо, което сме преживяли - „на свой гръб“, а на словенски това се изживява чрез „собствената ти кожа“ (na lastni koži).
Когато нещо е много скъпо, нас ни удря по джоба, а на словенски изразът е "udari po denarnici" ("да те удари по портфейла"). В магазина пък бутни и дръпни, са съответно "rini" и "vleci".
Може ли някой да облече виетнамка (vijetnamka) и каубойки (kavbojke) и да обуе тениски (teniske)? Да, както ние бихме казали - яке-канадка, дънки и гуменки (кецове). Ние купуваме на едро или дребно, словенците - na debelo/ na drobno. Не е добре обаче, когато някой те погледне "debelo" или страшно, лошо. Тогава може да се каже, че е "siten" или "tečen", тоест сърдит или ядосан.
Как котките се намесват в езика? Мačji kašelj ("котешка кашлица") е нещо съвсем незначително, просто и елементарно. Но не e толкова дребна работа, когато имаш махмурлук – тогава буквалният превод е „имам котка“ (imeti mačka), ако е много тежък махмурлукът, котката става тигър.
Когато нещо пропадне, казваме, че е отишло на кино, а за словенците то "отплава" (splavalo je po vodi). По-страшно става когато нещо или някой „отиде за гъби“ (iti po gobe), тогава нещата са сериозни и може дори да става дума за смърт. Имаме същия израз - никнат като гъби след дъжд ("rastejo kot gobe po dežju").
Как може зъбите ви да са "космати" (imam kosmate zobe)? Това е онова странно усещане, за което не се сещам дума на български, скърцащи или грапави, каквито се усещат зъбите след като си ял суров спанак. Езикът ви обаче "не е космат", когато си казвате всичко, което мислите прямо и без заобикаляне – „Право, куме, та в очи“.
Кой израз съответства на нашия "буквояд"? Pikolovski - не букви, ами направо точките изяжда, в случая ги лови. А като споменах pika (точка), няма как да не се сетя за любимата ми калинка - pikapolonica.
И накрая - най-симпатичният израз! Ражда се бебе. Бащата, да речем Нейц, кани приятели и колеги да се почерпят. Какъв е поводът? Нейц е родил! Или пък Нейц и Аня са родили (в любимото двойствено число, множествено число само за две лица).
И ако се добави само една буква - nagelj ("нагел" с меко "л" накрая) вече придобива и дъх, и цвят - става карамфил. Червеният карамфил е един от символите на Словения.
Понеже цялата публикация е за тези забавни езикови съвпадения и особености, ето още няколко израза, които използват словенците. Да имаш "остър език" (imeti oster jezik), също като при нас – остър и хаплив език. Ние казваме, че някой има голяма уста или много му знае устата – словенците пък казват, че "има дълъг език" (imeti dolg jezik).
 |
| Характерен мотив от пчелен кошер, Словенски етнографски музей |
Много характерен мотив от словенските пчелни кошери е сцената, в която дяволът точи женския език. Щом жената е толкова устата, а езикът ѝ толкова остър, то значи самият дявол ѝ го е наточил… Според една народна поговорка, жените могат да преживеят без душа седем години, но без език – нито минута. В друга поговорка се казва, че няма такъв юнак, който да пребори женския език.
Oще две любопитни неща, вместо глуха улица в Словения улицата е "сляпа" (slepa ulica) и вместо втори братовчеди, ги наричат "студени" (mrzel bratranec).
Ако ви попитат ali imaš fanta? Не ви предлагат Фанта за пиене, а се интересуват имате ли си гадже. Не се смейте, ако ви попитат “ali si prost/a ta vikend“ (дали сте свободни през почивните дни)? Ако се случи така, да "нямаш фанта" (fanta) и си "проста" (prosta), може чисто и просто това да е покана за среща.
На словенски снегът и дъждът не валят, а "падат" (pada dež/ sneg). Валежите съответно са padavine. Когато вали дъжд ни трябва dežnik, когато ни пече слънце – sončnik. Ето един кратък списък с думички, които са ми интересни:
Domotožje - тъга по дома, вместо носталгия
Ledena gora – ледена планина, вместо айсберг
Drobnogled – дребноглед, тоест микроскоп
Daljnogled - далекоглед
Žepnina – джобни от думата за джоб – žep (жеп)
Napitnina – бакшиш от думата напитка
Nabiralnik – нещо като набирателна (но всъщност пощенска) кутия
Igralec-gledalec – симпатична двойка думи за актьор и зрител
Govorec-poslušalec - говорител и слушател
Samosvoj – особняк, чешит
Podoknica - серенада, буквално "под прозореца"
Podnebje - климат
Podnapisi - субтитри
Тези думи си ги имаме и на български, но с различно значение:
Obisk – посещение, гостуване, на гости, imam obiske - имам гости;
Zastavа – знаме;
Zelnik – зеленчукова градина, предимно за зеле;
Kmet – селянин, фермер;
Izložba - витрина;
Primeren - подходящ;
Smisel za humor - чувство за хумор;
Znamenje - дума, която научих запомнящ се начин, на операционната маса. Означава бенка.
А пък тези думички все още ме объркват:
Mesto - град като Любляна, Марибор и т.н.. Meščan е гражданин. Vas е село, vaščan - селянин;
Kraj - по-малък град;
Grad - замък (съчетанието vino+grad - "vinograd" пък е лозе);
Hrast - дървото дъб;
Gora - това е планина, висока, а гора пък е gozd. Gorenjska е една от административните области в Словения, която е предимно с планински релеф, обхваща най-високите планини, включително Триглавския национален парк. Оттук произлизат и имената на известните марки: Gorenje (електроуреди), Gorenjka (шоколад), Gorenjska банка. Жителите на тази област се наричат "горенци";
Planina - високопланинско пасище, planota - плато, planjava - равнина;
Uši - въшки, ušesa - уши (множествено число на думата uho).
Градове, които са били словенски, но сега са извън пределите на Словения си имат своите словенски имена:
Trst ("Търст") - това е Триест в Италия
Celovec ("Целовец") - Клагенфурт в Австрия
Gorica ("Горица") - Гориция в Италия
 |
| Картичка за Световния ден на пчелата |
Мечешка услуга е израз, който се използва със същото значение (medvedja usluga). Непознат израз за мен е "да бъдеш кос" (bom kos) като птицата – всичко ще е наред и ще се справя с всичко. Когато обаче нещата не вървят, казваме защо си провесил нос, а на словенците от провесването им става дълъг носа (z dolgim nosom).
Когато имаш късмет, се казва – imam srečo или imam krompir (картоф). Но как се казва обратното се поинтересувах специално, когато тичах за един автобус, хванах го и той се счупи по средата на пътя – това е "да имаш смола" (imam smolo).
Ние казваме за нещо, което сме преживяли - „на свой гръб“, а на словенски това се изживява чрез „собствената ти кожа“ (na lastni koži).
Когато нещо е много скъпо, нас ни удря по джоба, а на словенски изразът е "udari po denarnici" ("да те удари по портфейла"). В магазина пък бутни и дръпни, са съответно "rini" и "vleci".
Може ли някой да облече виетнамка (vijetnamka) и каубойки (kavbojke) и да обуе тениски (teniske)? Да, както ние бихме казали - яке-канадка, дънки и гуменки (кецове). Ние купуваме на едро или дребно, словенците - na debelo/ na drobno. Не е добре обаче, когато някой те погледне "debelo" или страшно, лошо. Тогава може да се каже, че е "siten" или "tečen", тоест сърдит или ядосан.
Как котките се намесват в езика? Мačji kašelj ("котешка кашлица") е нещо съвсем незначително, просто и елементарно. Но не e толкова дребна работа, когато имаш махмурлук – тогава буквалният превод е „имам котка“ (imeti mačka), ако е много тежък махмурлукът, котката става тигър.
Когато нещо пропадне, казваме, че е отишло на кино, а за словенците то "отплава" (splavalo je po vodi). По-страшно става когато нещо или някой „отиде за гъби“ (iti po gobe), тогава нещата са сериозни и може дори да става дума за смърт. Имаме същия израз - никнат като гъби след дъжд ("rastejo kot gobe po dežju").
Как може зъбите ви да са "космати" (imam kosmate zobe)? Това е онова странно усещане, за което не се сещам дума на български, скърцащи или грапави, каквито се усещат зъбите след като си ял суров спанак. Езикът ви обаче "не е космат", когато си казвате всичко, което мислите прямо и без заобикаляне – „Право, куме, та в очи“.
Кой израз съответства на нашия "буквояд"? Pikolovski - не букви, ами направо точките изяжда, в случая ги лови. А като споменах pika (точка), няма как да не се сетя за любимата ми калинка - pikapolonica.
 |
| Не се коси или "с всичко ще се справя"! Снимка на картичка от магазин ИКА (https://www.trgovinaika.si) |
 |
| Не се ядосвай! |
