Люблянското мочурище

Малко ми трябва, за да тръгна по следите на едно тайнствено цвете в Люблянското мочурище. Цветето се казва шахматна ведрица (Fritillaria Meleagris), а на словенски го наричат "блатно лале" (močvirski tulipan). Идеята ми идва от публикацията на блогърката Йернея (Из нацъфтялите ливади на Люблянското мочурище).

Шахматна ведрица или блатно лале в Люблянското мочурище
(Снимка: https://www.visitljubljana.com)

Единствената пречка се явява това, че в събота и неделя до село Бевке няма обществен транспорт. Обаче за щастие има Avant2Go (електрически коли под наем). Така, за да хвана нощната тарифа, тръгвам в 18:00. Краят на април е и денят е достатъчно дълъг. Изходната точка е село Бевке, на двайсетина километра от Любляна и ще се разхождам по една учебна пътека, която ще ме отведе в Античността, та дори и преди нея.

Природен парк "Люблянско мочурище"

Поточе в Люблянското мочурище

Най-напред разбирам, че напълно погрешно съм смятала този район за блато. Това не е никакво блато, наоколо няма вода. Намирам се сред едни просторни ливади и следвам маркирана пътека. Затова е мочурище - "влажно блатисто място, покрито с трева".

Според тълковния речник:

Мочурищата, за разлика от блатата, се формират от преовлажняване на почвите от подземни води или при разливания на реките. 

Люблянското мочурище (Ljubljansko barje - името се налага в края на XIX век, измежду 24 думи за блато, мочур, тресавище в словенския език) се простира на площ от 160 кв. км. и е дом за над 89 вида пеперуди, 48 вида водни кончета, 258 вида птици.

Шахматната ведрица е защитен вид. Цъфти през март или април и вирее точно на такива блатисти ливади. Въпреки че ливадите са обработваеми, цветето тук не е застрашено от хората.

Ливадите на Люблянското мочурище

Ливадите на Люблянското мочурище

Люблянското мочурище е било голямо находище на торф, използван за гориво и по тази причина, изчерпан в началото на XX век. В стари военни карти от XVIII век се споменава, че ливадите са сухи и проходими през лятото, но есенно време при силни дъждове се наводняват и пътят между селата се прекъсва. Аз се движа по път, прекаран през XIX век, най-прекият път между селата Бевке и Подпеч и до някогашните мелниците на реката.

Кръстопът между Бевке и Подпеч

Река Любляница е известна като реката със седем имена, типичен пример от учебниците за подпочвени води. Общата ѝ дължина е 41 км. има два основни ръкава - Церкнишки (оттам се появява най-напред като Търбуховица, после като Обърх, Стържен, Рак и Уница) и Пившки (под името Пивка тече и се влива в Уница). Под името Любляница извира едва край Връхника, отново от няколко извора. Продължава пътя си като Любляница през мочурището, през Любляна и след това се влива в река Сава. Увековечена е от Франческо Робба през 1751 г. във фонтана на Трите реки пред Кметството на Любляна, заедно със Сава и Кърка.

Любляница е бавна река, която е най-пълноводна пролет и есен. Тогава водите ѝ се разливат по ливадите на мочурището, което като гъба попива този излишък от вода и така предпазва Любляна и околностите ѝ от наводнения. Понякога под вода е половината му територия. Хората са правили опити да го пресушават, за да имат повече селскостопанска земя, за това свидетелстват прокопаните канали. Но като цяло мочурището е било трудно проходимо, а Любляница е била много важен речен път между градовете Връхника и Любляна.

Кротка и зелена, река Любляница

Легендите разказват как Язон и Аргонавтите, бягайки със Златното руно, са доплавали от Черно море по Дунава, Сава и Любляница до изворите ѝ край Връхника. Корабът им Арго фигурира в днешния герб на Връхника. Разглобили са го и са го пренесли по сушата до Адриатическо море, за да продължат пътя си към дома. В Античността Връхника е била важен търговски център и пристанищен град - Nauportus (от гръцката дума nays "кораб" и латинската дума portus "пристанище"), както най-вероятно са го нарекли Аргонавтите. Градът е процъфтявал в Римската империя към V век, когато е бил унищожен от Хуните. През 1890 г. при село Черна вас е открит древноримски товарен кораб с плоско дъно, подходящо за плитките води на Любляница.

През 2001 г. водолази са открили в Любляница римски граничен камък, който е обозначавал границата между  Аквилея (голям град в Римската империя) и Емона (днешна Любляна). Този граничен камък е доказателство, че Емона е принадлежала към същата административна единица като Аквилея - Италия, а не към Илирия (по-късно Панония). Камъкът може да се види в Националния исторически музей в Любляна.

Информационното табло, посветено на находката на римски граничен камък

За своите скромни 41 км. в река Любляница са открити значителен брой находки от различни исторически епохи. Например през 1981 г. едно осемгодишно дете, играейки си на брега на реката, пред къщата им в Люблянското мочурище, открива интересни камъчета, които се разнасят из цялото село. Оказва се, че това са келтски сребърни монети от I век пр. н.е., днес са изложени в Националния исторически музей в Любляна.

В Любляница е проведена и първата в Европа подводна археологическа експедиция, в края на XIX век като са направени много находки - монети, глинени съдове, оръжия и различни оръдия.

Установено е, че в Люблянското мочурище е имало каменоломна още по времето на древните римляни. Те много са ценили подпешкия варовик, тъмносив на цвят с бели вкаменелости и са го използвали за надгробни плочи, олтари и гранични камъни. За да улеснят добива и транспортирането му, са преместили речното корито така, че да минава през каменоломната. Подпешки варовик е пренасян по реката до днешна Люблян, където е използван за строителен материал в Емона. Известният словенски архитект Йоже Плечник също е харесвал този камък, който се вижда в сградата на Народната библиотека, Неботичник (един от символите на Любляна, небостъргач от 1933 г.), Парламента и някои църкви в Любляна.

Царството на глухарчетата

Пчелин на колела

Моята разходка е идилична, тишина, спокойствие, простор. Тук-там пасат кравички. Слънцето от запад огрява ливади, покрити с прецъфтяли глухарчета. Зелената река тече кротко. А учебната пътека ме води към още по-далечни времена и находки. От времето на неандерталците е намерено (през 2008 г.) острието на дървена стрела за лов (възраст 40 хил. години, в Градския музей на Любляна). А причината за вписването на Люблянското мочурище в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство са останките от наколни жилища, имало е над 40 селища с наколни жилища. Тези обитатели са ни оставили части от най-старото превозно средство - едно дървено колело с ос. Археолозите го откриват през 2002 г. и го оценяват на възраст между 5100-5350 години. Реставрирано е през 2013 г. и е изложено в Градския музей на Любляна. През август се организира етнографски ден и се правят възстановки от бита и живота на някогашните обитатели на мочурището.

Най-старото дървено колело в света. Снимка: https://mgml.si

Острието на дървена стрела за лов (възраст 40 хил. г.) в Градския музей на Любляна

Най-старото дървено колело в света е изложено в Градския музей на Любляна

Своите следи в Люблянското мочурище са оставили толкова много обитатели, хилядолетия преди нас, но от шахматната ведрица няма и следа. Разходката си заслужава. Йернея я препоръчва по изгрев, мен ме очарова и залезът по тези загадъчни ливади. Пътеката е утъпкана от неандерталци, римляни и от мен. Ще се върна на лов за блатното лале през март.

Залез на Люблянското мочурище

Моето возило под наем