А спомняте ли си една от
песните, в която се пее:
"Последвай ме там, дето океанът се слива с небето,
и под прелитащи облаци пеем песента на морето"
Наричат Ирландия смарагдовия остров. И той наистина е такъв. Не просто на външен вид, зад това име се крият редица поетични и революционни истории.
 |
| Заливът на Голуей |
Но ако искам да опиша Ирландия с цветове, ще използвам три. Зелено като тревата, синьо като морето и бяло като къщите по крайбрежието. Това е трикольорът, запечатан в моята глава.
А ирландското небе е пленително. Тъкмо, когато е облачно. Никъде другаде не съм виждала облаците да прелитат с такава бясна скорост, както в Ирландия. Te са някъде много високо над теб, прелитат за един миг, носени от мощни въздушни течения. Не те притискат, не те захлупват. Дават ти усещане за простор, лекота и освобождение, сякаш ще те понесат и теб като перушинка. Когато застанеш на брега, сред зелената трева или насред широката пясъчна ивица, усещаш стихията на океана, вятъра и небето, взети заедно. И всичко се слива.
 |
| Океан, вятър и небе |
Голуей за мен е мястото, където океанът се слива с небето.
Неслучайно е възпят в толкова много песни: традиционни, кръчмарски, филмови, поп...
Ето някои от най-известните песни за Голуей и Голуейския залив:
 |
| Изглед към островите Аран от Голуейския залив |
Голуей (с население около 80 хил. души) е третият по големина град в Република Ирландия (след Дъблин и Корк). Разположен е на западния бряг на Ирландия в Голуейския залив, където река Кориб се влива в Атлантическия океан.
 |
| Устието на река Кориб |
По време на продължителния ми престой в Дъблин по работа няколко колеги ми препоръчаха да посетя техния роден град - Голуей. По думите им той няма равен - най-хубавият, артистичен и одухотворен град в Ирландия. Анди и Антоанет с радост ми нахвърлят няколко идеи за добре прекаран уикенд в Голуей и с автобусен билет в ръката и този списък, в един декемврийски уикенд аз потеглям натам. Все пак, кой спомена коледния пазар и приказната коледна украса?
Голуей се смята за културната (също и фестивална) столица на Ирландия заради своеобразната си артистична атмосфера и многобройните културни събития и фестивали през цялата година (над 120).
 |
| Музикално изпълнение в центъра на Голуей |
Може би най-известни са
Международният филмов фестивал и
Международният фестивал на изкуствата. И двата се провеждат през юли, когато градът става сцена за най-дръзките нови филми от цял свят. Но не само това, следващите две седмици на юли повече от 600 артисти и над 250 000 посетители се събират по залите, площадите и улиците на Голуей, за да отпразнуват и споделят страстта си към всички останали изкуства - опера, театър, визуални изкуства, музика и т.н.
 |
| Уличен музикант |
Аз успявам да се докосна до частица от тази атмосфера, когато се отбивам в неделя следобед в една от най-известните кръчми на Голуей
Tigh Neachtain (не ме питайте как се произнася, дори някои ирландци не знаят, но е нещо като "Тий Ноктън"), основана през 1894 г.
 |
| Кръчмата "Тий Ноктън", основана през 1894 г. Помещава се в къщата на Ричард Мартин, защитник на правата на животните |
 |
| Сувенири от "Тий Ноктън" |
 |
| Кръчмата "Тий Ноктън" отвътре, плакати от Фестивала на изкуствата по стените |
Колкото и да е ми е странно, че влизам сама в някаква кръчма, атмосферата е много дружелюбна, уютна и автентична. С камина, малки сепарета и плакати навсякъде по стените, напомнящи за изминалите четири десетилетия от живота на Международния фестивал на изкуствата. Две дами, Мария и Сюзан, на бара до мен ми разказват с въодушевление за фестивала и сърдечно ме канят да дойда отново през юли. Докато си приказваме, забелязвам в съседното сепаре Конър Мъри, играч от националния отбор на Ирландия по ръгби. Като нищо ще си помисли, че го преследвам, защото само преди няколко седмици случайно се срещнахме в Лимерик, та дори си изпросих снимка с него. ;)
 |
| На бара в "Тий Ноктън" с Мария и Сюзан |
 |
| Кръчмата "Тий Ноктън" отвътре, плакати от Фестивала на изкуствата по стените |
 |
| Папарашка снимка на Конър Мъри, играч от националния отбор на Ирландия по ръгби |
 |
| С Конър Мъри в Лимерик |
Филмовият фестивал отбелязва своя тридесетгодишен юбилей тази година, а освен това Голуей носи и титлата от ЮНЕСКО "
град на киното", както и София между другото. След домакинството на Пловдив и Матера през 2019 г., Голуей и Риека ще бъдат европейски столици на културата през 2020 г.
 |
| След Пловдив през 2019 г., Голуей ще бъде европейска столица на културата през 2020 г. |
Голуей е достатъчно малък, за да се разходиш приятно за ден-два. Но далеч не толкова малък, за да се потопиш в характерната атмосфера на града и неговите традиционни кръчми. Един прякор на Голуей е Западният
Темпъл Бар, заради всичко случващо се там - културни събития, музика на живо, кръчми, барове, улична сцена за изкуство. Кръчмите и баровете в Ирландия изпълняват социална функция. Заради променливото време, дъжд, вятър, слънце, три сезона за един ден... А в кръчмите времето е постоянно, посетителите също. Събират се да си поприказват и поклюкарят, да пийнат и поигрят на викторина, да послушат музика на живо и да си попеят...
Идва ми да цитирам крал Браян от филма "
Дарби О'Джил и леприконите":
"О, да пееш не е грях и да пиеш не е престъпление,
щом не пиеш от две чаши едновременно"
Но да се върна сега на моя препоръчителен списък за Голуей:
Забележителности:
Разходка по главните търговски улици и средновековния град, пазара, Испанската арка, Кладах, променадата Солтхил, рибарските села Барна и Спидал, островите Аран.
Заведения:
От този списък отмятам първата и последната точка. Ако бях нощна птица, щях да се включа в обиколката на кръчмите със съквартирантите от хостела (Kinlay House Eyre Square Hostel). Но аз предпочитам да разгледам Голуей и неговите забележителности по светло, а коледния пазар си оставям за десерт.
 |
| Елфи и други играчки на Коледния пазар |
 |
| Въртележките на Коледния пазар в Голуей |
Коледният пазар е на главния площад "Ейре", има голямо виенско колело, въртележки и много чайки по улицата. Насочвам се към търговската улица и Стария град. Оживление, празнична възбуда и трескаво пазаруване. Това прави впечатление по търговските улици. Пищната коледна украса ме очарова. И нямам търпение да се върна привечер, когато вече е тъмно, за да я видя в целия ѝ блясък.
 |
| Коледният пазар и ято чайки |
 |
| Коледният пазар на площад "Ейре" |
 |
| По главната търговска улица на Голуей |
Разхождам се покрай каналите на реката, построени още през XIX век, за да контролират нивото ѝ и да осигурят воден път към океана. Случайно стигам до една много голяма църква с прекрасна розета. Това е Голуейската катедрала, посветена на Св. Богородица и Св. Николай. От XIV век насам Свети Николай Чудотворец е покровителят на Голуей - град на моряци, рибари и търговци. По ирония на съдбата катедралата е построена на мястото на затвора, а Св. Николай е покровител също и на затворниците.
 |
| Катедралата в Голуей |
 |
| Една от розетите на Голуейската катедрала |
 |
| Голуейската катедрала отвътре |
Продължавам разходката си покрай реката и тя ме отвежда до самия океан. Живописни къщи на двата бряга, зелена тревичка, алеи за разходка, лебеди и откритият океан пред мен. Това е най-старата част на Голуей, нарича се Кладах, което на ирландски значи "бряг" или "брега". Древно рибарско селище, едно от най-старите в Ирландия. Има сведения още от V век, че хората на Кладах са били рибари и моряци. Според традицията на тяхната общност се избира "крал", който взема важните решения за общността, разрешава спорове и само той има право да плава с бели платна на лодката си. Тази традиция си е отишла с последния истински крал през 1972 г., сегашният крал има само представителни функции.
 |
| Кладах, "брегът" - най-старата част на Голуей |
 |
| Кладах, "брегът" - най-старата част на Голуей |
 |
| Кладах на устието на река Кориб, Испанската арка - отсреща вдясно |
Какво още е интересно за тази общност? Тяхната запазена марка е пръстенът "кладах", традиционен годежен пръстен и брачна халка от Средновековието и Ренесанса. В наши дни се подарява и в знак на приятелство. В града има много бижутери, които продават такива пръстени, има дори музей. Отбивам се в него, за да науча легендата за пръстена "кладах" на кратка прожекция.
 |
| Пръстенът "кладах", снимка: Уикипедия |
Ирландецът Ричард Джойс е отвлечен от алжирски пирати и продаден в робство на мавърски златар. Пленникът му служи вярно и му чиракува, учи се на занаята и тъгува неутешимо по своята любима в далечна Ирландия. Създава този пръстен за нея - две сключени ръце, които държат сърце с корона, символ на приятелство, любов и преданост. Господарят на Ричард го освобождава след 14 г. и той се завръща в своя роден край, в Кладах, където неговата годеница го чака. Той ѝ подарява пръстена и любовта им е увековечена.
 |
| Музеят на пръстена "кладах" |
А пръстенът може да разкаже още истории за неговия притежател/притежателка, ако обърнете внимание на коя ръка го носи и накъде гледа сърцето:
- На дясната ръка, сърцето сочи към върха на пръстите - притежателят (притежателката) не е обвързан/а и търси връзка
- На дясната ръка, сърцето сочи към китката - обвързан/обвързана
- На лявата ръка, сърцето сочи към върха на пръстите - сгоден/сгодена
- На лявата ръка, сърцето сочи към китката - женен/омъжена
На другия бряг на реката е прочутата Испанска арка, част от крепостната стена на средновековния град и място на рибния пазар, който е бил освободен от данъци, тъй като е извън града. През Средновековието градът е бил владение на 14 могъщи търговски фамилии, олигарси, останали в историята като "племената на Голуей", a Голуей - "градът на племената".
Мимоходом разглеждам и
пазара покрай черквата Св. Николай. Свежи зеленчуци от местните производители, прясна риба и морски дарове, коледни венчета, керамика, ръкоделия и какво ли не. Симпатично място, където местните си купуват храна, а туристите - ръчно изработени сувенири.
 |
| Към пазара |
 |
| Ирландски зеленчуци на пазара |
 |
| Сергията с морска храна |
 |
| Коледна украса |
 |
| Интериорът на средновековната църква "Св. Николай" |
 |
| Един от щандовете с керамика |
По улиците има много улични музиканти и изпълнители. Това ми прави впечатление и при следващото ми посещение в Голуей няколко месеца по-късно. Но още нещо намирам за много забавно. Ирландците са големи шегаджии, това се вижда от всякакви смешни и закачливи надписи и витрини из града.
 |
| Надписът на тази витрина подканва: "Заповядайте, не хапем" |
 |
| Бръснарница "Прерязан гръклян" |
 |
| Табела пред кафене: "Всяко дете, оставено без надзор, ще получи чаша еспресо и малко котенце" |
Моята следваща спирка е Градският музей. И най-впечатляващо от всичко там е един кораб. Изложен е в цял ръст. Виси от тавана на трети етаж до първи етаж. Още един символ на града наред с пръстена. Характерен рибарски кораб за Голуей и западния бряг на Ирландия. Това е
Голуейски хукър. Може да се види в герба на града. Корпусът е черен, а платната - тъмночервени. Тези кораби в днешно време участват в регати, правят туристически обиколки и са кръстници на най-известната пивоварна за ирландски светъл ейл,
Galway Hooker.
 |
| Голуейски хукър в Градския музей |
 |
| Гербът на Голуей |
Всичко тук е свързано с океана и мореплаването. На един плакат в музея са изброени всевъзможни суеверия. Например - не влизаш в морето, ако срещнеш червенокоса жена или лисица; обаче най-злият враг на моряците по скалата за лош късмет е заекът. Никога не бива да свириш с уста или да говориш за животни на кораба. Ако нещо падне във водата, значи морето го желае, извадите ли го ще ви донесе извънредно лош късмет! (Надявам се това не важи за човек зад борда.) Никога не се открива риболовният сезон на първи май, както и нищо не бива да се започва в четвъртък...
 |
| Паметник на осемте рибари, загинали в Голуейския залив на 4 май 1902 г. |
 |
| Плакат със суеверия, Градски музей на Голуей |
Този плакат е двуезичен. Голуей също. Наричат го двуезичната столица на Ирландия. В Голуей и областта живее най-голямата ирландско-говореща общност в страната. Има театър, телевизия и радио на ирландски език. За съжаление обаче езикът е жив единствено по западния бряг на Ирландия. Въпреки че е официален и национален език в страната, и един от официалните езици на Европейския съюз, ирландският език днес е по-скоро малцинствен.
Още няколко любопитни факта за Голуей:
- Тук е родена Нора Барнакъл (1884 г.), съпругата на Джеймс Джойс.
- През 1477 г. Кристофор Колумб посещава Голуей на път за Исландия и Фарьорските острови.
 |
| Площад Ейре в Голуей |
Зимното слънце залязва рано-рано, за да изгреят пищните коледни светлини навсякъде като снежинки, топки и светлинни драперии. Коледният пазар е оживен, но спокоен. Трескавото пазаруване е приключило. Темпото е бавно, хората се срещат и поздравяват. Има опашки тук-там, димящи скари, фонтанчета от течен шоколад, палачинки, фъдж от островите Аран и други деликатеси. На видно място е и пощенската кутия на Дядо Коледа. Това, което ме грабва, е атмосферата по уличките на Стария град, разходката под всички тези светлинки е наистина вълшебна.
 |
| Коледният пазар |
 |
| Коледна украса в Стария град |
 |
| Коледна украса в Стария град |
 |
| Коледна украса в Стария град |
 |
| Коледна украса в Стария град |
 |
| Коледна украса в Стария град |
Следващият ден ме очаква една по-дълга разходка извън пределите на Голуей по брега на Голуейския залив и Солтхил. Солтхил на ирландски означава "пътят край морето". Някога просто земеделска земя на околните рибарски селища, с появата на първия хотел през 1860 г. и на трамвайната линия, Солтхил се превръща в курорт и любимо място за отдих.
 |
| Солтхил |
 |
| Голуейският залив, на плажа по време на отлив, Солтхил |
 |
| Плуване през декември в Голуейския залив, островите Аран се виждат отсреща |
Океанът се е оттеглил това утро и вместо по крайбрежната алея аз ходя по широката пясъчна ивица. В края на променадата, според обичая, трябва да ритнете каменната стена. Дали за късмет или за да изтърсите пясъка от обувките си, никой вече не знае... Въпреки че е декември и температурата на водата е около 11 градуса, има хора, които плуват, при това без неопренови костюми (просто с шапка, ръкавици и боти)!
 |
| Как се плува през декември в Голуейския залив? |
 |
| Зидът в края на крайбрежната алея, който непременно трябва да ритнете |
Отсреща, на около 45 км. разстояние, се виждат островите Аран, за които за съжаление нямам време този път. Група от три острова, сред най-посещаваните туристически точки в Ирландия и също така, вписани за разглеждане от ЮНЕСКО заради укрепления от ранното Средновековие.
 |
| По Дивия атлантически път, опасващ цялото крайбрежие на Ирландия |
689 км от крайбрежието на областта Голуей, включително и островите Аран, са част от
Дивия атлантически път - пешеходен и колоездачен маршрут, с дължина 2500 км., опасващ западното крайбрежие на Ирландия. Един от най-дългите крайбрежни маршрути в света. Освен това, Голуей ще бъде начална на един друг пешеходен маршрут - Е2: Голуей - Ница.
 |
| По Дивия атлантически път към село Барна |
Неусетно обаче моят път ме води по-нататък от Солтхил, през голф игрища, пясъчни дюни, по едно живописно шосе сред гората. Пропускам отбивка за място наречено
Силвърстранд , защото не знам нито колко е далече, нито какъв красив плаж е скрит там... След около 2 часа пристигам в следващото крайбрежно селце на име Барна. То е потънало в тишина, вече е обяд. Сядам да похапна традиционна ирландска рибена чорба (seafood chowder) в един ресторант. Пълно е със семейства, които са излязли за неделния си обяд. Вътре е топло и уютно, храната е много вкусна. Нямам много време за размотаване след обяд, догонвам последния автобус за Голуей, отбивам се в "Тий Ноктън"(откъдето започнах разказа си) и тръгвам за Дъблин с едно много приятно усещане и радост от преживяното и видяното.
